В България има две Шипки. Първият паметник е издигнат в старопланинския проход и е посветен на героите опълченци от Руско-турската освободителна война, а вторият – в Чепеларе е в памет на българите, сражавали се в четири войни, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
Монументът в Чепеларе е почти идентичен със своя именит събрат, единственото, което го различава са размерите и това, че е издигнат от бял камък. Той е историческа забележителност на града.
През 1928 г. е създаден Инициативен комитет, чиято задача е да осигури фонд за построяване на паметник, посветен на героите от Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война. Първите крупни постъпления във фонда започват през 1935 г.
На следващата 1936 г. за увековечаване на това дело се открива специална „Златна книга“, в която се записват всички парични постъпления, пожелания и емоционални откровения на дарителите. На първата й страница има автограф на цар Борис ІІІ. Той е с дата 6 май 1936 г.
Паметникът е построен от местни строители. Те са ръководени от най-големия дарител Георги Хаджи Костадинов, който дарява за три години сумата от 155 хиляди лева. Проектант е скулпторът Никола Попов в съавторство с Костадин Ихтяров.
Паметникът е открит на 8 август 1937 г. и е осветен от Пловдивския митрополит Максим.
Монументът е висок 13 метра.
През 1995 г. по повод на 50 години от Втората световна война е поставена плоча с имената на загиналите в тази война, която се намира непосредствено до „Малката Шипка“. І БГНЕС