Той определи интервюто като "феноменално досадни два часа". Това обаче важало само за хора, които са гледали цялото интервю по професионални причини. За останалите преживяването се заключавало във внимателно подбрани кратки откъси в социалните мрежи или в телевизионните новини. "Откъси, в които Путин се опитва да звучи логично, да убеди аудиторията, че е готов на преговори, че лошият Запад, гадните украинци и ЦРУ са виновни за случващото се в Украйна", отбеляза Галеоти.
Според него с проведеното интервю намерението на Путин е било да ухажва не толкова бившия американски президент Доналд Тръмп, колкото самия Карлсън, който по негови думи е една от водещите фигури в движението около Тръмп. Целта била Карстън да стане приятел, защото това може да се окаже от полза на Путин, ако Тръмп пак стане президент.
По повод уверенията на руския лидер, че било изключено да нападне Полша, Латвия или някой друг в Европа, Галеоти отбеляза, че когато казва, че няма териториални претенции към останалата част на Европа, да се заключава, че всъщност има. И подчерта, че отдавна вече не може да се вярва на Путин.
Историкът бе категоричен, че Путин съвсем не е толкова вещ в контрола върху нагласите спрямо Русия, тъкмо поради това се държал по този начин. Галеоти даде пример спорното решение на избирателната комисия, с което беше предотвратено участието на Борис Надеждин в президентските избори.
"Той беше единственият истински опозиционер с шанс името му да бъде в бюлетината. Но решиха, че не си струва да рискуват да има реална политическа надпревара", обобщи Галеоти.
По думи му, ако Тръмп бъде избран, независимо от реториката му, той не би заложил какъвто и да било политически капитал в помощ на Путин.
"Да, може да се опита да подкопае НАТО и да намали и дори да спре помощта за Украйна. Но може и да няма такава възможност. Защото Конгресът може да поеме инициативата в отношенията с Русия, както направи през първия му мандат", поясни ученият.
По отношение на "примирението на източноевропейците", той бе категоричен, че Путин или е безкрайно заблуден, или просто налага пропагандна позиция с надежда да убеди хората, които знаят не повече от това, което Тъкър Карлсън знае.
Запитан може ли да се сравнят късният путинизъм със заника на съветския режим и в този контекст може ли да се очаква катаклизъм, Галеоти заяви, че по-интересният въпрос всъщност е дали Съветският съюз щеше да падне без Горбачов.
"И отговорът е - може би, в един момент, но много по-бавно. Такива режими могат да оцеляват доста време, освен ако не се разклатят от тежки системни трусове. Но да, според мен сегашният момент в Русия е като времето на Брежнев. Държавното ръководство е доста възрастно и губи или представа, или интерес към случващото се в страната. Те нямат вече друга кауза, освен да осигурят собствения си комфорт и собствената си безопасност. Страната междувременно изнемогва заради абсурдно големите разходи за отбрана, но няма как да се протестира, защото службите все още са силни и безскрупулни", разясни историкът.