"Напълно съм съгласен с посоката, в която Байдън разсъждава. В момента управляващите среди в Русия изглеждат в безпорядък, на ръба на сблъсък между ключови фигури като Евгений Пригожин, който ръководи наемниците от “Вагнер”, и министъра на отбраната Сергей Шойгу - некомпетентен бюрократ от кариерата. Пригожин влезе в конфликт и със също тъй некомпетентния началник на генералния щаб Валерий Герасимов. Покрай кавгите им режимът не изглежда способен нито да управлява обществото, нито да води компетентно тази война, която до този момент е фиаско за руската армия. Трудно е да се прецени какво е отношението на руснаците към войната. Повечето от тях се опитват умишлено да не ѝ обръщат внимание. Те знаят, че цената за открито несъгласие е много висока - могат да загубят работата си или да бъдат хвърлени в затвора. В Русия се върна съветският тип цензура, почти като по времето на Сталин. Допитването до общественото мнение в тази страна винаги е било крайно трудно, а сега е почти невъзможно да накараш хората да говорят откровено. Кремъл може да контролира телевизиите, но все още не контролира изцяло интернет и руснаците могат да видят поне част от истинската картина. Каква е тайната на Путин – да задържи системата, въпреки огромните загуби. Ако се вярва на американските и британските твърдения Русия е загубила до 200 000 убити и ранени – в пъти повече, отколкото в Афганистан", каза още изторикът.
"Единствената война, в която общественото мнение в Русия бе фактор, бе първата война в Чечения от 1994 до 1996 година. Тогава общественият натиск допринесе за прекратяването на бойните действия. Путин разбра това и едно от първите неща, които направи след като дойде на власт през 1999 година, бе да предприеме мерки за обезсилване на общественото мнение. Той възстанови контрола върху телевизията, започна да преследва политическите си опоненти, превърна изборите във фарс и имитация. Почти цялото му 23-годишно управление премина във войни - Втората чеченска война започна през 1999-та и приключи едва през 2009-та. Междувременно, през 2008 година, Путин воюва и с Грузия. След това, през 2014-та, той изпрати войски в Крим и Източна Украйна, а през 2015-та и в Сирия. През цялото това време общественото мнение, ако имаше някаква роля, то тя бе да подкрепя начинанията му, както бе в случая с анексирането на Крим. Съдейки по видеокадрите в интернет, през последните дни на фронта загиват стотици руски войници. Много руснаци днес предпочитат да не обръщат внимание на войната. Но няма как да продължат да се държат по този начин, ако броят на жертвите нарасне още повече. Ако жертвите и лишенията от войната нараснат рязко, което е възможно да се случи в близките няколко месеца, за руснаците ще стане много по-трудно да останат несъпричастни. През 2014 година Русия наруши десетки споразумения, които сключи с Украйна след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и в които обеща да зачита границите ѝ. При това положение няма как днешната война да приключи само с мирни преговори - каквото и споразумение да произлезе от тези преговори, няма как да се вярва на руското павителство начело с Путин, че ще го спази. Войната ще трябва да бъде решена на бойното поле, а след войната трябва да бъдат предприети допълнителни стъпки, като се започне с процес на присъединяване на Украйна към НАТО", коментира Крамер.