Оливие Баубе, анализ за АФП
Бившият нидерландски министър-председател Марк Рюте поема поста на ръководител на НАТО, в момент, когато този алианс от 32 западни държави е обхванат от несигурност, месец преди президентските избори в САЩ.
Той ще поеме поста от норвежеца Йенс Столтенберг, който в продължение на десет години беше начело на Атлантическия алианс, около 10 ч. сутринта.
Предаването на поста ще се състои в централата на НАТО в Брюксел по време на заседание на Атлантическия съвет - политическия орган на НАТО, който обединява посланиците на страните членки.
65-годишният Йенс Столтенберг ще открие заседанието, а 57-годишният Марк Рюте ще го закрие.
„Възможно е да има някои нюанси, някои промени в акцентите, но ще има и голяма приемственост“, уверява дипломат от НАТО, говорейки за този преход.
Двамата мъже се познават добре. Като министър-председател на Нидерландия Марк Рюте представлява страната си на срещите на върха на НАТО през последните 14 години.
Той също така прекара известно време с бившия норвежки министър-председател, преди последният да заеме поста си в НАТО.
„Той има качествата и опита наистина да върши работата си по отличен начин“, каза за него Столтенберг на последната си публична конференция в Брюксел на 19 септември.
Тези качества няма да се разминат с предизвикателствата, които очакват бъдещия генерален секретар на НАТО.
Войната все още бушува в Украйна, на прага на Атлантическия алианс, две години и половина след като руската армия нахлу в страната.
Още на първата си важна среща - срещата на министрите на отбраната на НАТО на 17 и 18 октомври - Марк Рюте ще трябва да гарантира, че основната военна подкрепа на Запада за Украйна по време на войната ще бъде запазена на най-високо ниво в момент, когато натискът за прекратяване на войната и започване на преговори се засилва.
Съединените щати, далеч най-важната военна сила в НАТО, играят съществена роля в това отношение. В същото време Америка е в разгара на предизборна кампания и от двете страни на Атлантическия океан хората с нетърпение очакват да разберат дали кандидатът на демократите Камала Харис или бившият президент на републиканците Доналд Тръмп ще влезе в Белия дом.
Възможната победа на американския милиардер на 5 ноември преследва коридорите на централата на НАТО в Брюксел, където все още отекват заплахите за американско изтегляне, отправени от бившия президент на САЩ.
Холандецът неколкократно се е срещал с Доналд Тръмп и се изправи срещу него
на среща във Вашингтон през 2018 г.
Той също така спечели доверието му, като призна, че е бил прав да подчертае необходимостта от по-голямо разпределение на тежестта в рамките на НАТО между американците и европейците.
Марк Рюте, който винаги е защитавал бюджетната пестеливост, е очакван с нетърпение по този въпрос, дори ако Харис спечели. Американските искания за ребалансиране в рамките на Алианса не са нови за президентството на Тръмп.
Той също така ще трябва да гарантира, че НАТО е добре подготвен да посрещне руската заплаха, в съответствие с плановете си за отбрана, приети през 2023 г.
Те разкриват, че съюзниците не разполагат например с капацитет за противовъздушна отбрана или производство на артилерия след години на съкращения на военните бюджети.
Само 23 от 32-те държави в Алианса са постигнали поставената преди десет години цел да отделят поне 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за военни разходи. А някои от тях са категорични, че Кремъл сега се нуждае от много повече.
По тези въпроси съюзниците са силно разделени и основната задача на Марк Рюте може да бъде обобщена в една единствена фраза, според Йенс Столтенберг: „да запази 32-та съюзници заедно. Това е едно голямо семейство, но понякога е истинско предизвикателство да запазиш всички заедно щастливи“.