Решението Дом паметникът на БКП на връх Бузлуджа да получи статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“ предизвика остри реакции в българското общество. Проблемът е, че до решението се стига задкулисно и подмолно, без предварителен дебат на идеята в гражданското общество. А темата за тази летяща или тоалетна чиния - както българите от години иронично наричат монумента, е изключително деликатна. Години наред тя
разделя и противопоставя българите
Проблемът е, че няма яснота в какво качество и съдържание ще бъде опазена, възстановена и представена на публиката, давайки й статут за национална значимост.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков отнесе през юли цялата негативна помия и обвинения заради скандалното решение, но се оказа, че реално и той е бил сюрпризиран и съвсем не е очаквал подобно развитие.
Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров отправи актуален въпрос към министъра на културата – да обяви, кои са експертите, решили чинията да стане паметник с национално значение.
От отговора на проф. Минеков (виж прикачения файл) до Народното събрание става ясно, че зад промяната на статута на комунистическото капище, което години наред бе, а и продължава да е символ на един зловещ античовешки строй, стоят реални имена, на
хора с титли, експертиза и претенции
Става дума за Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности(СЕСОНКЦ ), който е свикан съгласно Закона за културното наследство.
На прословутото заседанието №92 на 19 юли като точка първа от дневния ред е разгледано предложението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров. Всъщност той е ракетата носител на скандалната идея. Не по-малко любопитна е и персоната на Петров. Назначен е от юни тази година на важния пост след спечелен конкурс. Идва от Район Централен на Пловдив, но противно на очакванията зад него не стои лобито на президента, което кадрува през последните месеци. Арх. Петров е представян като тъмно син, близък до демократичната общност и ръководството на Камарата на архитектите в България.
Предложението на арх. Петров е получило одобрението на проф. д-р Хитко Вачев – председател на СЕСОНКЦ, арх. Дарина Димитрова, зам. председател на СЕСОНКЦ и членовете: проф. д-р Анелия Божкова, доц. Д-р Иван Ванев, д-р Здравка Куркутова, арх. Диляна Кирова, арх. Петкана Бакалова, проф. д-р Валентин Тодоров, д-р Найден Прахов, проф. д-р арх. Тодор Вулев, арх. Юлий Фърков. Със „за“ е гласувал и вносителят арх. Петър Петров. Разбираме неговите професионални колебания - все пак е специализирал паметници на културата, но като демократ би следвало да поиска
широк обществен дебат, а не само професионален,
защото на този обект са концентрирани много гледни точки и политически пристрастия и интереси.
Има и двама „въздържали се“ от скандалната идея. Това са доц. д-р Стефан Александров и Георги Кръстев. Знаково, но „против“ – няма гласували.
Любопитна подробност е, че от членовете на СЕСОНКЦ не е взел участие главен асистент д-р Никифор Харалампиев, защото същият участва в екипа на Фондация „Проект Бузлуджа“, която се опитва да възкреси старата слава на паметника. Всъщност алтернативен проект и конкурентната гледна точка за това място няма, но не е и потърсено. А това е доста подозрително, още повече като се има в предвид, че на официалната си страница въпросната фондация директно заявява:
„Нашата цел за бъдещето е да запазим сградата като място на взаимно разбирателство, толерантност и образование, символ на разрешения конфликт, който може да служи за пример за хилядите други забравени паметници и обекти“.
Звучи прекрасно, ако пропуснем няколко важни обстоятелства – комунизмът в Европа е осъден и заклеймен като престъпен режим, приравнен с нацизма. В България той е осъден и отречен и със специален закон. Българските комунисти все още не са се извинили и поели вината за престъпленията, които извършиха към народа и държавата, а наследниците им продължават да са горди с кървавото им минало. За какво взаимно разбирателство, толерантност и образование тогава може да става дума. Как българите да постигнат помирение под мозаечните образи на масови убийци, отнели свободата и бъдещето им? С техните ликове ли ще образоваме децата?
Няма съмнение, че реалната идея е сградата да бъде преродена като апотеоз на комунизма и БКП, а така със сигурност не може да бъде, символ на разрешения конфликт, а повод за
нов още по-тежък конфликт
Невинните жертви на комунизма не са получили все още дори морално възмездие.
От тяхното дело ли трябва да се учи младото поколение
Подозрителен е и фактът, че въпреки силно негативният резонанс в обществото и медиите от това гласуването шефовете на СЕСОНКЦ и НИНКН мълчат и дори не са направили елементарен опит да аргументират действията си.
Бившият депутат и екс шеф на комисията за разкриване агентите на ДС Методи Андреев е категоричен: „Говорих лично с проф. Минеков и вярвам, че той няма да подпише и подкрепи решението на експертния съвет към Националния институт за недвижимо културно наследство. Друг е въпросът, че министърът трябва да провери доколко експертизата на хората в тези съвет е на такова високо ниво, че те да приемат подобни безумни паметници за национално значими за културата. Действията им са чиста провокация, включително и срещу настоящия министър Минеков“.