"Моето убеждение е, че става дума за това, че политиците не могат да се разберат как в крайна сметка ще се дели баницата. Мисля, че всеки очаква да надделее над другия с претенцията си за повече участие във властта, разбирай за повече от същото, което имахме до момента. Но не могат някак си да намерят съгласие. Очакват, че следващите избори ще дадат по-голям превес на някого и заради това очакване само имитират движение към някакво съгласие, а реално нямат абсолютно никакви такива намерения. За мен шансовете на третия мандат са почти нищожни. Дай, Боже, да не съм права, но като гледам, и другите наблюдатели не са особени оптимисти. Имам чувството, че това е някаква окопна война, всеки се е заровил в неговата дупчица, казва "Аз от тук не мърдам, нищо няма да правя, защото всяко действие ще ме изложи на някакъв риск пред избирателите ми“ и като че ли не желаят да рискуват. Обаче всъщност седенето в окопите е най-големият риск, защото колкото повече седим в окопите и нищо не правим, толкова повече се трупат проблемите, толкова повече се трупа недоверието на избирателите, отвращението бих казала на избирателите". Това заяви пред "Фокус" социологът Мира Радева.
"Според мен тук се допуска една основна грешка, че избори се печелят от твърди електорати. И въобще се чудя, тия хора кой ги съветва? Избори се печелят не от твърди електорати. Т.е. идеята, че колкото по-малко са избирателите, токова по-голям е шансът да получим превес, това е абсолютно фалшива, глупава стратегия. Всъщност изборите винаги се печелят от партията, която в най-голяма степен успява да спечели доверието на т.нар. плаващ, мобилен електорат, т.е. онези избиратели, които действат моментно, ситуативно и които в настоящата ситуация, бих казала в последните поне година и половина са направо в опозиция на целия политически елит. Т.е. ако има избори през пролетта, каквито са очакванията в най-голяма степен, най-голям шанс да излезе начело е онзи лидер и онази партия, които успеят да вдъхнат на избирателите сигурност, че могат да създадат стабилно управление, защото това, което се търси вече, е стабилното управление, усещането за сигурност, та дори и с цената на преглъщане за съжаление на корупционни модели, с които толкова сме свикнали, че както каза един анализатор – Николай Михайлов, народът вече ги възприема като "Човещинка е, какво да правим? Това е положението“. И така онова знаме, което мотивираше и протестите преди две години, всичко, което се случваше, вече почва да изглежда избледняло, отишло в миналото и сме изправени пред абсолютна неуправляемост на политическата ситуация. За мен най-драматичното е липсата на харизматично лидерство, защото каквото и да си говорим, гласуването, даването на глас винаги е въпрос на доверие, а доверието е емоционална категория. Тя не се описва с никаква рационалност. Точно така, както се влюбваме, харесваме си някого за приятел просто защото го харесваме, просто защото изпитваме доверие към него – точно така и гласуваме. Търсенето на каквато и да било рационалност е просто неразбиране на човешката психика. И в този смисъл трудно ми е да кажа, но наистина онази партия, която излъчва най-сериозно чувство на стабилност, е като че ли с най-големи шансове на предстоящите избори", каза още Радева.