Бетина Жотева: Свободният свят още е жертва на мантра от Студената война: На Запад „буржоата лъжат”, а на Изток „пролетариат говорить правду”

Ако България беше създала по модела на ЕК звено срещу фалшивите новини, министрите нямаше от сутрин до вечер да опровергават митове

Бетина Жотева

Бетина Жотева

Политиците не бързат със законови действия срещу медийните лъжи, защото много от тях са продукция на черен партиен пиар

Ако СЕМ установи реч на омразата, хибридна пропаганда и нарушение на Закона ще предприеме наказателни действия срещу доставчика, казва пред Fktor.bg  шефът на медийния регулатор

Интервю на Мая Георгиева

-  Госпожо Жотева, обявихте за свой приоритет борбата с фалшивите новини, как им противодейства СЕМ, успешни ли са действията ви?

-  Истината е фундаментът на журналистиката и медийната регулация. Народът е казал, че на лъжата краката са къси, което в пълна степен се отнася и за фалшивите новини. Това са неистини и манипулации, които рано или късно се саморазобличават, но докато това стане очевидно, много хора се пълнят и тровят с тези лъжи. Законовите промени, които чакаме от парламента у нас за възприемане на ревизираната аудиовизуална директива ще позволят на СЕМ, ако разбира се Съветът остане в България основен орган на медийната регулация в цифрова среда,  да приложи добри европейски практики срещу фалшивите новини като повишаване на медийната грамотност, проверка на факти, санкционен режим за фейк сайтове.  

-  Имате ли представа каква част от новините, които циркулират в медийното пространство, са фалшиви или в голяма доза преобладава в тях манипулацията и неистинността?

-  Това е много труден въпрос. Необходимо е да има един цялостен поглед върху информационното пространство у нас, какъвто СЕМ към момента няма, поради своите ограничени законови правомощия. Аз лично се надявах през последните години в България да се създаде звено за идентификация на фалшивите новини и пропагандата по образеца на европейската комисия, но уви... Знаете, към дипломатическата служба на ЕК беше създадено звено за стратегически комуникации, което се занимава именно с пропагандни лъжи и манипулации. В България фалшивите новини се сипят за всички институции и ако имаше такава служба, администрациите и министрите нямаше от сутрин до вечер да опровергават митове. В смисъл, щяха да се занимават с нещо по-полезно.

-  Интернет медиите, над които СЕМ няма контрол, ли са основният им разпространител?

-  Да, защото онлайн средата към момента не подлежи на никаква регулация в страната ни и всеки може да пише и говори  каквото си иска. Но да си даваме сметка, че реално хората са тези, които разпространяват истина или лъжа. Зад тези онлайн медии стоят хора, чийто бизнес е да привличат последователи. Както знаем от живота, лъжите понякога са предпочитани, защото компенсират някакви вътрешни психологически, социални или образователни дефицити.

-  Как си обяснявате факта, че много често в социалните мрежи политици, анализатори, учени и творци споделят и се позовават на фалшиви новини и анонимни сайтове? Какъв знак е това за обществото?

-  Всеки човек може да падне в капана на лъжата, дори интелигентни хора. Но ако някои политик или учен човек споделя фалшиви новини злоумишлено, защото политически му е изгодно или му се плаща, тогава поема тежка морална отговорност. Развратените мозъци в едно общество са знак за морална болест, знак за загубени човешки ориентири в живота. Кое ще ни ориентира, например, за истината и лъжата в публичното общуване? Пак казвам- в България все още нямаме фактчекъри. За създаването на подобни „проверители на факти”, държавата ни трябва задължително да отдели финансов ресурс. Разбира се, гражданското общество и медиите също носят отговорност за създаването им. Но трябва да има разбирателство и добра воля в обществото ни за постигането на подобна полезна за всички цел.

От доста време апелирате за законови промени срещу фалшивите новини и разпространителите им, защо парламентът не реагира, какво трябва според вас да включват тези промени?

-  Ако говорим честно, много от фалшивите новини са продукция на черен партиен или политически пиар срещу опонентите. Някои дори имат за цел чрез тях да изродят нови политически субекти. Уви – всяка измислица или компромат срещу идейния ти съперник е добре дошъл - така разсъждават тези хора. Това е причината, според мен, политиците да не бързат със законови действия. 

-  Защо законодателят отказва да наложи по-ясен контрол над електронните сайтове, СЕМ би ли поел това предизвикателство, ако депутатите му възложат този ангажимент?

-  Медийната регулация в цифрова среда е голямо предизвикателство, за което е необходим значим финансов, технологичен, но най-вече човешки ресурс. Като председател на СЕМ точно в този момент, пред мен се изправя голямото изпитание за осъществяването на този преход в медийната регулация и ако няма налична политическа, журналистическа, обществена подкрепа да се случи, ще продължат фабриките за фалшиви новини да  ни мътят съзнанието.   

Защо ГДБОП и държавното обвинение са пасивни и неефективни в борбата с тази черна пропаганда?

-  Промените в Наказателния кодекс по отношение на киберпрестъпленията са в ход, но дали сред тези наказуеми дейния ще попадне и черната пропаганда ще решат законодателите. Вярвам, че няма по-ефективна борба срещу речта на омразата от тази на свободното слово в полза на истината.  

Има ли връзка между бълването на фалшиви новини и пропутинската пропаганда и  хибридна война, които Русия води срещу държавите от ЕС и НАТО?

-  Във времената на Студената война имаше една идеологическа мантра за  информационната война между Изтока и Запада – на Запад „буржоата лъжат”, а на Изток „пролетариат говорить правду”.  Тази пропаганда срещу Европа и свободния демократичен свят  продължава и днес. Хибридната война е пропагандна война, популистка и медийно атрактивна, но в основата си цели вреда за хората и народите, насажда разделения вместо разбирателство. А в момента, заради корона кризата, стана и опасна за здравето и живота. Буквално.

-  През лятото Националният електронен медиен съвет(NEPLP) на Латвия преустанови излъчването на английската версия на RT – Russia Today , както и нейните испански и арабски аналози, документалният им канал и HD версиите. Естония, Литва и Украйна последваха примера им. Повод за това стана не само бруталната кремълска пропаганда, но и наложените на ръководителя на медията Дмитрий Кисельов международни санкции. На територията на България обаче RT се разпространява необезпокоявано от три сателита, 22 телевизионни оператора, а HD версиите им се предават чрез сателит в над 70 български хотел. Имате ли наблюдение върху програмата им?

-  Има един основен принцип в европейската медийна регулация – всеки регулатор на страна-членка  на ЕС има ангажимент към медийните услуги, предоставяни от доставчиците под нейна юрисдикция. Когато някой от европейските регулатори установи нарушение на основните принципи на медийна дейност, тогава се задвижва механизъм за налагане на санкции и информиране на партньорите. Колегите от посочените държави направиха именно това – след като установиха разпространение на реч на омразата и на несъответствие на някои програми с основни правила при аудиовизуалните медийни услуги и от гледна точка на националната сигурност, предприеха и съответните рестриктивни действия.  Трябва да се знае, че враждебната реч е основание за изключение от свободата на препредаване на програми в ЕС. Убедена съм, че тук от една страна РТ се излъчва, защото е безплатна и е удобно, а от друга вероятно има и финансови договорки. Но това никой не може да разбере. 

-  Латвия вече уведоми медийните регулатори на страните от ЕС за спирането на RT – Russia Today, като ги призова  да предприемат подобни санкционни действия. Готова ли е България да направи мониторинг на предаванията в медията и да предприеме конкретни действия?

-  Експертите в СЕМ работят по всеки сигнал, който постъпва в регулатора. Ако се установи нарушение на Закона за радиото и телевизията, се предприемат съответните административнонаказателни действия срещу доставчика под българска юрисдикция. Добрата новина е, че българският регулатор не е сам, а е част от една европейска мрежа на медийните регулатори, които работят в защита на европейските потребители на медийни услуги и на европейските демократични ценности. 

-  След няколко месеца предстоят парламентарни избори, които се очертават да бъдат ожесточени, доколко фалшивите новини, антинатовската и антиевропейска пропаганда в анонимни сайтове ще повлияят на резултатите?

-  Очакванията на мнозина са, че ще се лее голяма мръсотия. Антиевропейските гласове са особено силни в източната част на Европа, където за съжаление стереотипите от минали времена са още живи. И на тези стереотипи се разчита в тази хибридна война. Изсветляването на собствеността на медиите е от голяма важност, защото анонимността и безнаказаността раждат чудовищни лъжи. Няма как те да не повлияят на изборните резултати… Добрата новина е, че борбата с дезинформацията, с черния политически пиар, с непрозрачността в медиите стана приоритет на ЕС в Плана за действие за укрепване на демокрацията. Очаква се механизъм на европейско равнище за гарантиране на честността и сигурността на изборите, включващ и финансови санкции. Не случайно председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви - перифразирам, че в медиите трябва да се дебатира без злонамерена намеса и че фактите трябва да са разграничени от измислиците.  Слава на Бога, че на всички вече е ясно, че демокрация с лъжи не се гради. Ето защо вече е налице и Медиен и аудиовизуален план за действие на ЕС успоредно с този за демокрацията. Вярвам, че когато има силна европейска тяга за справяне с проблема на фалшивите новини и България ще се мобилизира по-добре.