Не мога да съм обиден за Възродителния процес, защото той беше като концлагерите, съсипаха живота на хиляди, казва пред Faktor.bg вокалистът на „Уикеда“
В края на декември тази година се навършват 35 години от едно от най зловещите престъпления на комунистическия режим в България – Възродтелния процес и смяната на имената на турците. За страховете и историческите поуки от този мрачен период, разговаряме с известния музикант Ерол Ибрахимов.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Ибрахимов, 35 години след Възродителния процес, имат ли младите хора достатъчно информация за зверствата на комунизма?
- Младите хора изобщо не са наясно със събитията около Възродителния процес, както и с още много други неща от „онова време“, защото като че ли за тях не се говори кой знае колко много. По-скоро се говори в романтичен план за това, колко хубаво е било при Тодор Живков. Не знам защо, но за лошите неща се избягва да се говори – умишлено, или просто така се е случило… Прави се и днес опит да се изтрият зверствата от паметта, а историята да се изрисува по романтичен начин, който уж трябвало да даде самочувствие на хората, което не е правилно. Трябва да се говори за грешките и да се мисли за тях, защото историята е показала, че най-лесно е те да се повторят, ако не се дискутират и осветяват.
- Какви са вашите спомени от насилствената смяна на имената българските турци?
- Възродителният процес започна много по-рано и аз също съм неволен участник в него. Смяната на имената в моето семейство започна през 1982 г. с братовчедите ми. Моето име, както и тези на баща ми и на брат ми бяха променени през 1985 г. Тогава започнаха броженията и затова може би се смята, че 2019 г. е като някаква годишнина. Аз със сигурност не знам кога е започнал Възродителният процес, защото не е писано достатъчно или поне не е изучавано. Моите спомени са за края на 70-те години от миналия век. Баща ми един ден дойде и просто каза, че трябва да си изберем нови имена. Бях малък и не разбирах точно какво се случва. Така или иначе не беше приятно и остана огорчението.
- Какво е вашето обяснение, защо България беше избрана за подобни зловещи „експерименти“ с човешки съдби?
- Нито едно решение на централната власт на БКП не е ставало без пряката намеса или нареждане на съветската комунистическа партия и от Кремъл. Причините, според мен, са заложени в имперското мислене „разделяй и владей“. Да настройваш различни етнически или класови групи една срещу друга, за да може по-добре да бъдат контролирани. Не знам защо това е направено точно в България, при положение, че СССР тогава включва толкова много държави, а избират точно нашата. Съветският съюз е правил опити за русифициране на всички републики, от които е съставен. Може би практически не е било възможно да се прави Възродителен процес. В България всичко това беше прикрито с „Турското робство“ и с опит да се обяснява възстановяване на историческа истина и правда. На моменти дори звучеше като отмъщение срещу турците. В Османската империя някои християни са сменяли имената си, но не насилствено, а по чисто икономически облаги. Силно изкривена, историята по времето на тоталитарния режим целеше само да обслужва определени политики. Това обаче е доста опасно – когато се използва историята, за да се конфронтират определени групи от обществото. Те понякога имат непредвидим и опасен край, както се случи в бивша Югославия. В самия Съветски съюз имаше подобни случаи. Явно има хора, които смятат всичко това за правилно, но във всички случаи то не доведе до нищо добро, а до огорчение и разочарование у много хора. Днес в България също има много политически партии, които използват междуетническите отношения за постигане на краткосрочните си цели. Това не само, че не е морално, а и опасно.
- Възможно ли е тогава съществуването на демократична политическа система със сегрегация?
- Трябва да се подходи по най- демократичния принцип – че ние, които живеем в България, имаме пълни права и задължения. В една демократична държава поне трябва да е така. Както казах, политически партии у нас продължават да действат на принципа „разделяй и владей“, защото в мътната вода най-лесно се лови риба. Хвърляйки прах в очите на хората, някои политици се опитват да накарат хората да забравят за истинските си проблеми, а след това да правят с тях каквото си искат. България не е първата държава, в която се правят подобни политически опити. Но не може да има турски, арменски, руски или каквито и да е партии. Хората в политиката да се организират на принципа на правото, на закона и на демократичните ценности. Те обаче се размиват умишлено, за да могат някои политици да си крадат спокойно.
- Как успява близо 30 години вече Ахмед Доган например да задържи подкрепата за ДПС?
- Страхът и огорчението от „Възродителният процес“ у някои хора, които не искам да подценявам, все още не са отминали. Именно той се използва, особено от ДПС, за манипулирането им. Ахмед Доган е умел политик, каквито има и при националистите. Те много лесно могат да подложат под контрол определени групи хора. Освен това, много пъти е казвано, че ДПС и националистите са скачени съдове, които се подхранват от едно и също място. Целта е ясна – да задържи властта и да се избегне правосъдието.
- Вие самият таите ли гняв и обида към някого и как си обяснявате, че като че ли един от най-позорните моменти в историята ни – Възродителният процес, ще остане без наказани?
- Аз не съм обиден, защото знам, че „Възродителният процес“ е като концлагерите, в които са прекарали хиляди репресирани от социалистическия режим невинни хора. Това е абсолютно същото. Във всички хора, които са пострадали от тоталитарния режим, със сигурност има огорчение, но то не е свързано с българския народ. По някакъв начин успях да преодолея и да разделя в съзнанието си кои са истинските виновници и тези, които не са виновни. Най-хубаво е да се получи правосъдие, защото само то може да излекува раните от миналото. За съжаление, в България, след падането на комунизма, нямаше „Нюрнбергски процес“, за да се тръгне по нов път на разбирателство. Преживял съм всичко и гледам реално на нещата – това, което се е случило, се е случило, в момента живеем в друга реалност.