Демонстрациите на сила вече са запазена марка на кремълската външна политика.
Бъдещето на Русия е свързано с отказ от всякакви имперски амбиции, имперски традиции и незабавно връщане на Крим, казва известният гросмайстор и опозиционер
Интервю на Михаил Соколов, радио "Свобода"
- Господин Каспаров, нека анализираме последните събития свързани с Русия: струпването на руски войски край границата с Украйна доведе до силно безпокойство в света. Има две версии - че това е подготовка за реална военна операция или "севернокорейски начин" да се води разговор: изстрелваме ракета, а след това предлагаме преговори. Официално речите на Владимир Путин звучат външно миролюбиво. Как Вие разчитате това съчетание от показно миролюбие и реални агресивни действия?
- Диктаторите винаги са прикривали своите агресивни планове с миролюбива риторика. Хитлер практически всичките си речи е започвал с думите "ние искаме мир".
Путинската риторика няма нищо общо с реалната руска външна политика – да не забравяме агресията срещу Грузия, анексирането на Крим, подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна, бойните действия, в които са участвали преоблечени руски военни от редовната армия.
И Путин говори не толкова за мир, колкото да бъде спряно разширяването на НАТО на Изток, а това може да бъде разчетено по различни начини.
Ако вземем предвид категоричната позиция на Кремъл, че Украйна не може да стане член на НАТО, – всичко това започва да звучи предизвикателно и провокативно, тъй като Украйна е суверенна държава и може да провежда самостоятелна външна политика. Тогава това "предупреждение" на Путин може да послужи като оправдание за нов етап на руската агресия, може би директно нахлуване на украинска територия на редовната руска армия
Как да си обясним тази повишена концентрация на сили на руско-украинската граница, дали това е демонстрация на сила, за да принуди Байдън за нови преговори или е подготовка за реално нахлуване – това няма значение. Такива демонстрации вече са запазена марка на путинската външна политика.
Освен това, рано или късно подобна риторика неизбежно прераства в агресивни действия, защото в играта на блъфиране в крайна сметка се налага да разкриеш картите си. Имам сериозни опасения, че в съвсем близко бъдеще този нов блъф може да бъде обявен и на Путин ще му се наложи да премине всички демаркационни линии.
- Според Вас има ли някаква промяна или продължава отстъплението на Запада пред режима на Владимир Путин?
- Нужни са реални действия, така че цената на агресията да стане абсолютно неприемлива за него.
За съжаление, заявленията на Байдън не са подкрепени от реални действия.
Освен това, санкционната политика: крачка напред, две назад, това своеобразно танго, което танцуват американците и европейците, по-скоро убеждава Путин, че потенциалният риск от бъдеща агресия може да се окаже много по-незначителен, отколкото геополитическата печалба.
- Путин говори за "червени линии" - НАТО да не приближава повече границите на Русия, Байдън му отговори, че никой не може да му налага своите "линии". Според мен, това също е някаква промяна във формулите, които преди се прилагаха спрямо Москва.
- За "червените линии" чух още от Обама. Когато Асад плю на тях, къде беше Америка, къде беше Европа?
Разговорите за "червени линии" не интересуват никого.
Разговорите, както и на всеки друг диктатор, не правят никакво впечатление на Путин, ако те продължават с години и една администрация ги прехвърля на следващата.
- Но има реакция от европейците. Например, Манфред Вебер каза, че ако Путин използва оръжието си, това ще е краят на "Северен поток-2". Все пак Путин има много силен интерес този проект да се реализира.
- Това беше сериозно изявление, но то не идва от германското правителство. Щеше ми се да бях чул такова заявление от Ангела Меркел и от министрите и.
За съжаление, такива "заплашителни" изявления обикновено идват от политици, които в конкретния момент не управляват и от тях не зависи решаването на проблемите.
- Хибридната война е странна конфигурация от политика, икономика. Украйна търгува с Русия, стокооборотът даже расте, така че аргументите за Германия, която купува руски газ, не звучат много убедително.
- Тази зависимост от "Газпром" е от 20 години, плод на политиката на Европа, която не направи нищо за диверсификация на доставките.
Ако Европа си беше поставила тази задача, макар и в 2008 година след агресията срещу Грузия, дори и през 2014 година след анексирането на Крим и агресията в Източна Украйна, ситуацията щеше да е друга.
И, забележете, Европа не правеше нищо, а Германия, напротив, активно участваше в строителството на газопровода "Северен поток – 2", чиято стратегическа цел е да бъде изключена Украйна от веригата на доставките, от системата за доставка на газ в Европа, като по този начин едни евентуални агресивни военни действия на нейна територия ще бъдат облекчени.
Тоест, Европа се оказа в ситуация на зависимост от руския газ заради европейските политици и бизнесмени, които смятаха, че взаимноизгодният бизнес с Путин е много по-важен от геополитическите заплахи и, впрочем, от хибридните войни, които Путин не е прекратявал нито за секунда.
Ние виждаме, че хибридни войни се водят не само срещу Балтийските страни, в Украйна войната не е само хибридна, на Изток тя е реална, но и рязкото засилване на радикалните елементи, на първо място на крайнодесните в Европа - това е резултат от пряката дейност на путинската пропаганда, това е един от елементите на хибридната война.
- Експертът Томас Палмър смята, че мекият курс на САЩ към Русия едва ли ще се промени докато Байдън е президент. При евентуално връщане на Тръмп той ще стане още по-смекчен, поради това, че бившият президент се възхищава от Путин. Според него, европейците трябва сами да се защитават от Кремъл. Според Вас, готови ли са те за това?
- Всяка американска администрация се съобразява с вътрешнополитическата ситуация и действа в рамките на възможностите си.
Но мисля, че ако Путин започне директна агресия срещу Украйна, то дори администрацията на Байдън, който явно няма желание да предприема някакви сериозни усилия, за да бъде спряна тази агресия, няма да има друг изход освен да започне да помага на Украйна.
Освен това, през 2022 година, най-вероятно, ще стане неизбежна смяната на ръководствата на Конгреса и Сената на САЩ, а републиканците, които ще вземат контрола над законодателната власт, ще заемат значително по-твърда позиция.
Що се отнася до Европа, то много зависи, безусловно, от новото германско правителство, Германия продължава да е водещата държава в ЕС.
Съдейки по политическите портрети на участниците в коалицията, Путин едва ли може да очаква същото благосклонно отношение, както при Ангела Меркел.
Постът на министър на външните работи е даден на "Зелените", те заемат крайно твърда позиция спрямо Путин и участието на свободните демократи в правителството също гарантира сериозно противодействие на "шрьодеровски" тенденции.
Но във Франция ситуацията е значително по-лоша. Там предстоят президентски избори, изобщо не е ясно дали поне един от кандидатите е готов да заеме твърда антипутинска позиция.
Путинското лоби е силно и на двата фланга на френската политика, затова, докато там не се проведат президентските избори, аз мисля, че от Франция нищо не можем да очакваме.
Ако говорим за Източна Европа, която също не е единна, имаме Орбан в Унгария, на когото му предстоят избори през 2022 година, единен източноевропейски фронт против путиската агресия също не можем да очакваме.
Тоест, засега няма формирана коалиция, която би могла да дойде на помощ на Украйна и изобщо да се опълчи като единен фронт под егидата НАТО, ако, не дай Бог, възникне такава необходимост.
Ясно е, че Полша и Балтийските страни са готови да се противопоставят, но техните сили са недостатъчни.
- Проведената видеосреща между Байдън и Путин, според Вас, ще донесе ли някаква полза или е някакъв не особено необходим за играта ход?
- В конкретния случай не става дума за среща между президенти, защото Путин е диктатор. Контактите между президентите на свободните страни и диктаторите понякога са нещо необходимо, но не трябва да се злоупотребява с това.
Безусловно, срещата в Женева беше голяма грешка и не доведе до нищо хубаво.
Продължаването на тези контакти пак ще работи за Путин, защото ще демонстрира неговата способност да принуди Байдън, дефакто лидера на свободния свят, да преговаря с него. Това е лош знак.
Да се надяваме, че новата среща няма да доведе до някакви негативни последствия, както Женева, която убеди Путин, че той може да прави всичко, което пожелае.
Естествено, европейските съюзници на Америка също са възприели това като сигнал, че не могат повече да разчитат на Америка във въпросите за сигурността.
Това пък даде нов импулс на френско-германското "умиротворяване" на Путин, което, наистина, беше спряно от източноевропейците, но, въпреки всичко тенденцията се запази.
Сега се опасявам, че поредният разговор на Байдън и Путин ще даде само негативен резултат, защото ще убеди Путин, че всичките му действия ще срещат само устно порицание, но няма да доведат до конкретни действия от страна на американците.
- В средите на критиците и противниците на Путин се води една много важна дискусия: може ли Русия да се трансформира в либерална държава, без да върне Крим на Украйна?
- Моята позиция е неизменна, анексирането на Крим е престъпление. Ако говорим за една бъдеща Русия, която иска да стане част от цивилизования свят, то въпросът за Крим трябва автоматично да се реши.
За Донбас изобщо няма за какво да говорим - трябва незабавно да бъде прекратена всякаква помощ за бандитите, които продължават да окупират част от украинска територия.
Според мен, не може да има никакъв компромис по този въпрос.
Бъдещето на Русия е свързано с отказ от всякакви имперски амбиции, имперски традиции.
Затова всички окупирани територии, да не забравяме и за Южна Осетия, окупирана грузинска територия, де факто руския протекторат над Абхазия – още една грузинска територия, Приднестровието, което съществува само благодарение на руските войски, тоест, тези въпроси трябва да бъдат решение, само така ще може Русия да се движи напред.
- Вие не очаквате ли ескалация именно в Донбас - например, признаването на така наречените Донецка и Луганска народни републики? Путин каза, че "засега" те не са признати за републики. Има такива прогнози - че ако преговорите с Байдън се провалят, ще се промени политиката към донбаските територии.
- Путин няма никакви ограничения за евентуална ескалация на конфликта в Украйна, има директни индикации, че Русия е напълно готова за анексиране на тези територии (ДНР и ЛНР-бел. ред.)
Но това ще покаже още веднъж, че всички Мински споразумения са просто параван, прикриващ опитите на Путин отвътре да въздейства върху украинската политика чрез включването на тези образувания в политическото тяло на Украйна, на украинската държавност.
- Но имаме и сюжета с Беларус: атаката на миграните, Лукашенко става все по-зависим от Кремъл. Иска ми се да разбера какво мислите Вие - накъде отиваме?
- На мен ми се струва, че там трендът е по-различен. Беларус е вече много по-европейска страна, отколкото изглежда отстрани. Нивото на съпротива срещу Лукашенко идваше от европейския вектор.
И в тези среди аз не съм чул призиви за обединение с Русия.
Затова замяната на Лукашенко с някой руски наместник или просто интеграция на Беларус с Лукашенко, като част от новото хибридно политическо устройство, ми се струва нежизнеспособна.
В основната си част населението на Беларус, особено младите, активни хора, те съвсем не горят от желание да станат руска провинция.
Напълно очевидно е, че Лукашенко не би се задържал и една седмица без пряката финансова и политическа подкрепа от Путин и е ясно, че при необходимост Русия ще окаже и силова подкрепа на режима.
От историята знаем, че крахът на диктатури, като тази на Путин, в голяма степен зависи от някаква външнополитическа катастрофа. Такава катастрофа може да се случи в резултат на евентуална война с Украйна.
Превод: Faktor.bg (със съкращения)