Има двоен стандарт – БСП е срещу доблестния генерал, но събира симпатизантите си да празнуват трагедията на 9-и септември
За какво дясно можем да говорим, след като партиите са се изродили в корпоративни структури на лидерите си, отстояват интереси на олигархични кръгове, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС
Интервю на Васил Стефанов
- Г-н Сотиров, как обяснявате истерията, която всяка година се развихря в България около провеждането на Луков марш?
- Става дума за част от кампанията на комунистите, които се опитват да се легитимират като демократи чрез „борба“ срещу измисления от тях „фашизъм“ в България. За тях е много важно да поддържат митологемата за „неофашизма“. На тях това им е любимото алиби, с което защитават своята престъпна античовешка и антибългарска дейност. През цялото си съществуване БКП/БСП, особено в периода след 9-ти септември 1944г., е водила политика на ликвидиране на българския елит, като за оправдание му лепяха етикета „фашисти“.
- Кой се страхува от паметта за генерала, опасно ли е делото му за младото поколение, верни ли са обвиненията в профашизъм, но се премълчава фактът, че е разстрелян от „черните ангели” – комунистически терористи, изпълняващи мръсни поръчки на Москва?
- Не само ген. Луков, а целият ни елит е заклеймяван като фашистки. Всички наши генерали и офицери, които са воювали в името на България, с изключение на тези, които бяха съветски агенти и удобни за комунистите, бяха преследвани и ликвидирани с клеймото „фашисти“. Нека не забравяме и атентата в храма „Света Неделя“, където са избити повече български генерали и офицери, отколкото през Балканските и Първата световна войни. В България никога не е имало фашизъм като държавна политика. Може да са съществували някакви по-малки организации, които да са изповядвали подобни идеи, но в никакъв случай това не е било политика на страната ни. Става дума за оклеветяване на България от БСП. Виждаме и днес как тази клеветническа кампания срещу страната ни се припокрива с насаденото от сръбските асимилатори антибългарско говорене, което е основен проблем в отношенията ни с Република Северна Македония. Комунистите тиражират лъжата, че България е виновна за депортирането на евреите от Беломорието и Македония, което е абсолютна историческа измама. Те са окупирани от Германия, и нашата страна не е имала нито юрисдикцията, нито каквато и да е възможност да спаси тези хора. Ние трябва да се гордеем, че България е спасила не само всички свои граждани от еврейски произход, но и че нашите власти са съдействали на хиляди евреи от други страни да се измъкнат от ноктите на националсоциалистите. Отричането на тези факти и тиражирането на откровени клевети срещу България е проява на безродничество и е национално предателство. Много от хората, които имат заслугата за спасяване живота на хиляди евреи, бяха ликвидирани от комунистите. Срамно е, че и до днес се тиражират комунистическите клевети срещу тях, като ги наричани „фашисти“. Позорно е, че на тези комунистически клевети пригласят много хора, които имат претенцията да са „десни“, да са антикомунисти и демократи. Комунистите убиваха и преследваха всеки човек, който е по-образова и по-имотен, преследваха и роднините на тези хора до трето коляно. Има множество примери като този с ликвидирането на синовете на Райна Княгиня и роднините на Иван Вазов. Всички тези престъпления се извършваха с клеймото „фашист“. Това клеймо се лепваше на много хора посмъртно – първо убиваха, после обвиняваха. Такава беше съветската линия, която стриктно се изпълняваше от комунистическия слугинаж в България. Важно е да се помни, че местните комунисти се писаха антифашисти, чак след като Хитлер нападна СССР. Преди това, от 1939 до 1941г., ръкопляскаха на Съветско-нацистката дружба. Дори и в комунистическата историография 1941 се определя като година, в която се е появило „антифашисткото движение“ у нас.
- Вие сте бил зам. кмет на София. Столична община отново обяви, че не е съгласувала провеждането на марша, какво означава това, от какво се предпазва общината?
- Когато бях зам.-кмет на Столична община, през мен минаваше съгласуването на събитията на територията на София. И тогава имаше много жалби срещу Луков марш, но според справките на МВР нямаше данни за нарушение на закона. Шествието протичаше мирно, нямаше никакви нарушения на обществения ред, нямаше призиви за насилие или неонацистки символи и призиви. Многократно и публично съм заявявал позицията си, че за мен това шествие е по-скоро маскарад, с който се профанизират идеите на ген. Луков. Този паради с военни униформи и факли е пошъл, провокира лоши асоциации и така се дава храна на БСП за фалшивата ѝ „антифашистка“ пропаганда. Там има символика, която създава известни асоциации, но не е основание да се ограничи едно такова шествие. Има един отвратителен двоен стандарт, който се толерира дори и от хора, които определят себе си като десни. Никой досега не е санкционирал БСП за това, че открито и недвусмислено пропагандира един режим, обявен със закон за престъпен . На „Луков марш“ няма да видите герба на националсоциалистическа Германия или портрети на Хитлер и Мусолини, но на комунистическите чествания на 9-и септември, при поклоненията пред паметника на „Съветската армия“ и на Дом паметника на БКП „Бузлуджа“, ще видите съветското знаме, портретите на световните комунистически престъпници Лени и Сталин. За това откровено пропагандиране на комунистическия режим институциите у нас мълчат, а то е нарушение и на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен и на Наказателния кодекс, според който пропагандирането на тоталитарни идеологии е наказуемо. През годините съм сезирал и Борис Велчев, и Сотир Цацаров като главни прокурори. Борис Велчев поне си направи труда да възложи проверка и получих отговор, че не са установени лицата, които са раздавали агитационни материали с посоченото от мен съдържание. Цацаров изобщо не си мръдна пръста, дори не получих, какъвто и да е отговор.
- Оказва се, че с този марш вместо възпоменание и памет за генерала се дава елементарен повод за сатанизирането му в продължение на дни? Организатори и противници са като скачени съдове, заедно се легитимират?
- Не познавам организаторите на това събитие за да мога да знам какви са им намеренията, но това което знам е, че забраната на това шествие е недемократично и противозаконно. В опитите за забрана на „Луков марш“ има повече фашизъм, отколкото в самия марш. Това което трябва да се разбере е, че съгласно закона общината не дава съгласие дали да се случи едно събитие, а съдейства за неговото провеждане. Това което се нарича съгласуване, не е даване на съгласие от кмета за провеждане на шествие или събрание на открито. Съгласувателната процедура при такива събития има характер на уведомяване за съдействие на властите за нещо, което имаш конституционното право да организираш. В този смисъл институциите трябва да ти съдействат, а не да ти противодействат. Конституционното право за мирно събиране на гражданите може да се ограничава само в случаите, когато има безспорни доказателства, че събитието се организира с цел насилие, нарушаване на обществения ред или правата на други граждани. В случая нямаме нито едно от тези основания. Ако започнем да забраняваме една или друга гражданска инициатива, само защото не ни харесва или по подозрения и недоказани обвинения, ние ще станем като фашистите, националсоциалистите и комунистите. Както казах вече, и на мен не ми харесва този марш и заради лошите асоциации, които провокира с начина по който се провежда, и заради това, че дава храна на комунистите да сквернят паметта на един достоен български генерал и да се легитимират като антифашисти. Това обаче не е повод да приема опитите за неговата противоконституционна забрана.
В България не е имало и няма фашизъм, но за съжаление имаше и все още властват комунистите.
- Защо тогава това се внушава упорито на българите?
- Кампанията срещу измисления „фашизъм“ у нас има няколко цели. С нея местните комунисти искат да се легитимират вътрешно и международно като демократи. Борейки се срещу своето Алтер его, защото националсоциализмът и фашизмът са другото Аз на комунизма, те искат да внушат, че не са това което са. С тази кампания те искат да отклонят общественото внимание и от опасната тенденция на рекомунизация и реабилитация на комунистическия режим. Потвърждение за тяхното влияние е фактът, че правителството и Столичната община се поддават на влиятелните комунистически кръгове. Вместо българските институции да се борят с реабилитацията на комунизма, те са ангажирани да се борят с измисления „фашизъм“ или както се казва да гонят Михаля. Паметниците на съветската окупация и комунистическия терор стърчат навсякъде, кадрите на БКП и ДС държат ключовите позиции в институциите, обществените организации, медиите и икономиката, но ние трябва да се занимаваме с едно шествие, в което има повече инфантилизъм, отколкото фашизъм.
- Как ще коментирате декларациите на БСП, ГЕРБ-СДС и Демократична България срещу „Луков марш“, наричат го: "преброяването на българските фашисти"?
- Не знам какви фашисти се преброяват на „Луков марш“, но със сигурност можем да кажем, че с тези декларации комунистите и техните ятаци в Столичния общински съвет се преброиха.
- Има ли някакъв скрит смисъл лепенето на етикети „фашисти” и „нацисти” от левичари и наследници на комунисти?
- Виждаме, че това днес е световен проблем. Всеки човек, чиито виждания са в разрез с идеите на радикалните левичари е обвиняван за фашист. Западът е успешен, защото досега преживя няколко комунавирусни пандемии, като лека настинка, дано успее да се справи без сериозни поражения и с днешната мутация, която го е нападнала. Съвременната мутация е много опасна, защото заблуждава обществения организъм – неговите антитела не реагират защото погрешно я разпознава като либерална, но когато тя започне да разрушава неговите клетки той разбира, че всъщност е допуснал опасният вирус на комунизма.
Показателно е, че в Европейския съюз има документи, които осъждат комунизма и го приравняват с националсоциализма и фашизма, но на практика те не се третират по еднакъв начин. Една ще е обществената реакция и последиците за човек, ако се появи публично в държава от ЕС с портрет на Сталин или Ленин, друга ще е ако се появи с портрет на Хитлер или Мусолини. Това не може да бъде окачествено по друг начин освен като дискриминация към жертвите на комунизма, все едно те са втора ръка жертви, като тук трябва да отчетем и факта, че жертвите на комунистическите режими са десетки пъти повече от тези на националсоциалистическите и фашистките режими.
- Предстоят парламентарни избори – отново сме свидетели на преименуване, коалиране и партийно гастролиране, защо този цирк се повтаря?
- За последните 30 години в България не се извърши декомунизация и продължава да доминира комунистическият морал. Политическият елит в България е свързан с комунистическия режим генетически, достатъчно е само да се погледнат биографиите на водещите политици днес, независимо дали са от т.н. „ляво“ или „дясно“. 30 години след 10-и ноември на ключовите позиции в политиката и институциите, виждаме много повече хора с комунистически биографии спрямо първите години след тази дата.
- Какви са шансовете за десните на този вот?
- Аз не виждам десни формации за този вот и не съм оптимист за същностна промяна докато не се смени избирателната система. Пропорционалната избирателна система нарушава принципа на естествена селекция на политическия елит. Докато избираме спуснати партийни послушници в пропорционални листи деградацията на парламентарното представителство ще се засилва. Опасявам се, че партиите в следващия парламент също ще бягат от ангажимента да изпълнят решението на 2.5 милиона български избиратели за мажоритарна избирателна система. Надявам се следващият парламент да няма дълъг живот. Без серия от избори по мажоритарен принцип няма как да се получи естествена селекция и в парламента да има мнозинство от качествени хора. Партийните централи ще продължат да ни пробутват безличните си протежета, много от които са втора, трета употреба гастрольори, сменили по няколко партии и господари. Ще наблюдаваме безкрайните опити на провалени партийни проекти да оцеляват, чрез смяна на имената, коалиционните формати и лансирането на нови подставени лица на старите партийни муцуни. За какво дясно можем да говорим, след като партиите са се изродили в корпоративни структури на лидерите си. Те не отстояват идеи за обществено развитие, а интереси на олигархични кръгове.