Руският президент вижда икономиката просто като инструмент за съхраняване на своята власт, важно е да има контрол над стратегическите потоци
Путин е хамелеон, той се слива с всеки фон и е невъзможно отначало да се разбере кой е, казва пред Радио "Свобода" авторът на излязлата наскоро книга за господаря на Кремъл и КГБ
Катрин Белтън е работила близо 20 години като кореспондент на няколко западни медии в Русия. Тя интерпретира историята на последните две путински десетилетия като история на пълния реванш на КГБ: над олигарсите от 90-те, над относително либералния механизъм на властта от елциновата епоха.
Юрий Жигалкин, Радио "Свобода"
- Г-жо Белтън, какво Ви подтикна да проучите връзката ГБ-Путин-власт?
- Много исках да разбера по-добре откъде се появи Путин, защо именно той дойде на власт, как успя да съсредоточи в ръцете си такава власт. Когато започнах разследването си, в архивите все още имаше много данни за това как в съветските времена са изнасяни пари зад граница.
В документите на прокурора, който е разследвал кражбата на пари от комунистическите партии, този процес може да бъде проследен. Има и много следи за това, как бившата номенклатура оглавява прехода към пазарна икономика, как открадват част от средствата, създават мрежа от офшорни компании, за да обезопасят и съхранят всичко, което е възможно.
През 90-те години те са важна сила в руската държава и обществото. Това беше най-важният момент в началото на разследването. Путин не би могъл да се появи отникъде.
Винаги са писали, че той е бил "случаен" президент". Но това не е така.
Хора от неговото обкръжение ми разказваха, че "семейството" на Елцин е търсило компромис именно с тази сила, останала след разпада на Съветския съюз.
- В книгата си пишете, че професионалното минало на Путин, например, службата му като офицер от КГБ в Дрезден, добавя интересни щрихи към образа му, че той, съдейки по всичко, се е занимавал съвсем не с това, което се твърди в официалната му биография.
- Когато идва на власт, той наистина прави много, действително много, за да скрие с какво именно се е занимавал в Дрезден.
Помните ли книгата "От първо лице. Разговори с Путин", която беше публикувана точно преди изборите през 2000 година? Там той говори, че всички тези информации, че се е занимавал с кражба на технологии от Запада през Дрезден, че той би могъл по някакъв начин да е свързан с тогавашния лидер на Комунистическата партия на ГДР Ханс Мосров, избран от КГБ за приемник на Хонекер - са пълни глупости.
Документалното разследване "Хората на Путин: Как КГБ си върна Русия и посегна към Запада”
"С нищо не съм се занимавал, само бира пиех. Освен това, всичко, с което съм се занимавал в Дрезден е открито за всички, всичко се намира в архивите на Щази", казва там Путин.
Разбира се, всичко това е лъжа, тъй като в архивите на Щази не е останало нищо за дейността на руските кгб-ейци, те са успели да унищожат почти всичко.
В навечерието на изборите във "Вашингтон поуст", "Сънди таймс" и други започнаха да публикуват твърдения, позовавайки се на свои източници, че той все пак се е занимавал с кражба и контрабанда на технологии.
Тогава Дрезден е много голям център за кражба на западни технологии. Това е било много важно за Съветския съюз. Там се е намирала фабрика "Роботрон", в която се "клонирали" компютърните системи на IBM.
Путин, явно, много плътно е работил по тази линия. Има потвърждение на този факт от един от неговите "съратници" от Щази. Освен това, се оказва, че той се е занимавал и с така наречените "активни мероприятия" срещу Запада.
Аз успях да се запозная с един от членовете на Фракция "Червена армия", който разказа, че Дрезден е бил не само център за контрабанда на технологии, но и център на Щази и КГБ с "червеноармейците".
Този човек ми разказа, че няколко пъти се е срещал с група кгб-ейци, включително Путин, който по думите му, вземал най-активно участие. Те ги снабдявали с пари, оръжия и ги насочвали към цели на терористичните им акции.
Съществуват показания на агент на Щази, избягал на Запад след падането на Берлинската стена.
Той е работил с Путин и, по думите му, Путин се е интересувал от отрови, които не оставят никакви следи.
- Според Вашата интерпретация, появата на Владимир Путин като приемник на Борис Елцин не е случайна, и Путин е направил немалко за това. Но може ли да се каже, че той е бил нечия креатура? За ролята на "кръстници" на Путин претендират няколко души, включително Сергей Пугачов, когото често цитирате в книгата си.
- Ясно е, че Путин е човек на силите, които тогава искали да се върнат във властта. Много важен фактор е разследването на топрокурора Скуратов по делото "Мабетекс".
Разследвани са детайли от сключването на договор за ремонт на Кремъл. В хода на разследването изплува информация за кредитни карти, използвани от семейството на Елцин, дадени им от "Мабетекс".
Това е много важно.
Историята, която ми разказа Пугачов е много впечатляваща: как семейството на Елцин се изплашило от това разследване, като се опитвали по всякакъв начин да се избавят от Скуратов. Всички помнят видеото, на което Скуратов е "записан" да се развлича в банята с проститутки.
Това беше безумен процес. "Семейството" на Елцин се е страхувало, че може да бъдат арестувани и да попаднат зад решетките, че може да започне наказателно разследване.
Те били в пълна паника, защото ситуацията била безизходна за тях: след кризата от 1998 година рейтингът на Елцин бил съвсем нищожен, той вече трябвало да предава власт или поне да направи премиер Примаков, който набирал сили.
В някакъв момент Елцин избира за свой приемник Сергей Степашин, но Юмашев и Татяна Дяченко се страхували, че Степашин няма да ги защити и тук вече се намесва ръката на Пугачов, който смятал, че Путин е негово протеже.
Но не само влиянието на Пугачов, макар че по онова време той е сивият кардинал на Кремъл, но не би могъл еднолично да направи Путин президент, естествено, за това била нужна голяма подкрепа за Путин сред силоваците.
Най-интересният факт, който открих в хода на моето разследване е, че Филип Туровер, който открива аферата с кредитните карти, се оказва стар съюзник на Путин, работил с него в Петерберг през 90-те години, двамата се познавали добре.
Когато Елцин заповядал да бъдат атакувани враговете му, Путин го предупредил и помогнал на Туровер да напусне Русия.
- Тоест, Путин е помогнал на Филип Туровер, който публикува историята с кредитните карти на семейството на Елцин, което довежда до обвиненията за корупция срещу Елцин?
- Путин е играл в интересни игри с всички страни. Той бил "двоен агент" в тази игра.
Важно е да се разбере също, че цялото семейство на Елцин много силно вярвало, че Путин е "свой човек", че той е либерал, „че ще продължи елцинските реформи.
Но едновременно с това, Путин продължил да се среща с Примаков, главният враг на семейството на Елцин.
Това е написано в мемоарите на самия Примаков.
Путин е играл двойна игра и точно така успява да убеди семейството на Елцин, че той трябва да стане президент.
При това Пугачов, другите олигарси, семейството на Елцин, всички те били убедени, че могат да го контролират. Това също е признак за характера на Путин.
Моето любимо описание е – хамелеон, той се слива с всеки фон и е невъзможно отначало да се разбере кой е той.
- В контекста на твърде продължителното президентство на Владимир Путин във Вашата книга се набива на очи твърдението, че първоначално той не е имал намерение да се заседява в президентското кресло.
- Аз мисля, че може би, отначало, той самият не е можел да отговори на този въпрос. На мен са ми казвали, че действително отначало той е мислил, че ще управлява само един мандат.
Смятам, че хората, които идват на власт заедно с него - Патрушев и другите от обкръжението на Путин, те не са искали и не са можели да позволят на Путин да си тръгне след първия мандат.
Затова е било направено така, че Путин да няма къде да се дява.
Мисля, че са го движили тези хора, които са го обкръжавали, тоест, силовите структури.
Естествено, той е имал лични амбиции.
От друга страна, може да се вярва на Елцин, който в мемоарите си пише, че Путин му казал, че да стане президент за него е твърде много, че той няма особено желание да става президент.
Аз мисля, че на този пост Путин е поставен именно от група силоваци, бивши кгб-исти, той е бил удобна фигура за тях.
- В книгата описвате Путин като съвсем не винаги уверен в себе си лидер, нерядко объркан в сложни ситуации, например, по времето на трагедията с подводницата "Курск". Има няколко епизода, в които Путин буквално се скрива, когато трябва да се вземат сложни решения.
Ясно ли е, до каква степен Путин е самодостатъчен лидер? Ясно ли е, грубо казано, кой управлява Русия? Има немалко предположения, че в действителност властта принадлежи на обкръжението на Путин?
- Първоначално това е обкръжението на Путин, Патрушев винаги е бил много влиятелна фигура, той е бил "старши" на Путин в КГБ и ФСС до момента, в който Путин става директор на службата. Патрушев е в Москва на ръководни длъжности във ФСС от 1994 година. Именно той е автор на идеята, че трябва да се използва капитализмът против Запада, че трябва авторитетът на Запада да бъде разрушаван чрез подкупване на чиновници и така нататък.
Аз мисля, че това е най-важният момент.
Естествено, Тимченко, Ковалчук, Сечин не биха могли да се откажат от властта.
Аз мисля, че Путин, може би, иска да си тръгне вече от властта, но тази група хора не може да му го позволи, защото рисковете за тях са твърде големи, ако той се откаже от властта.
Затова от тази гледна точка, той играе много важна роля.
Има един момент, след окупирането на Крим, когато Путин започват повече да го слушат. Мой източник ми разказа, че преди, когато цялото обкръжение се събирало на частни вечери, говорели всички, заедно, но след Крим говорел само той, всички останали били длъжни да го слушат.
- Как мислите, от какво най-много се боят тези хора?
- Не само от загуба на контрол над икономиката, но и от възможно съдебно преследване, разследване на някои терористични атаки.
Всички сме чували теориите за взривените жилищни блокове, които изиграха решаваща роля в избирането на Путин.
Същите неща се говорят и за "Дубровка" - че, може би, спецслужбите имат пръст в тези операции.
Всички знаем, че разследването на атаката в Беслан, така нареченото независимо разследване, проведено от верен човек на Путин, естествено, не беше независимо.
Путин познава от собствен опит опасностите от такива разследвания, доколкото именно той участва в тях.
- А достоен наследник не може да се намери или Путин не иска да го намери?
– Това вече е много труден въпрос за Путин. Те се опитаха да направят Медведев приемник, но нищо не стана, защото точно тогава обкръжението започна да се безпокои за собствените си позиции, за собствените си части от икономиката, които са взели под свой контрол.
Естествено, Медведев беше най-мекият наследник, всички смятаха, че той може да бъде контролиран, но след четири години президентство той започна да назначава собствените си хора в големите държавни компании, което вече те не можеха да позволят.
Вероятно, им е било доста неприятно да наблюдават опитите на Запада да "притегли" Медведев на своя страна. Това също те не биха могли да допуснат.
Това се оказа много тежък експеримент за обкръжението на Путин, експеримент, който не ги поощри към повторение.
Сега възниква много опасен момент, защото много голяма част от елита вижда безизходността на ситуацията и ще видим какво ще се случи в бъдеще.
- Въпреки това, за най-близкия кръг на Путин тази система за обогатяване продължава да работи. Как се случват нещата, Вие пишете доста подробно за това в книгата си?
- Това в някакъв смисъл е възраждане на съветската, кгб-истката система, при която всички главни стратегически парични потоци на страната са под контрола на тази група бивши кгб-ейци.
Те искат да насочат тези стратегически потоци не само в своите джобове, но и да ги използват като инструмент за натиск срещу Запада.
Те са успели много добре да се интегрират в западната икономика, много голяма част от състоянието на Русия е в офшорни сметки.
По различни оценки, 800 милиарда долара руски пари се намират в офшорни сметки – това е повече отколкото има вътре в Русия.
Основните играчи са съюзниците на Путин.
Тези пари се използват и като много мощен инструмент срещу Запада, да се корумпират западни политици и чиновници.
Един бивш кгб-ист ми описа ситуацията по следния начин: това е черна каса, която можем да използваме всеки ден за да подкопаваме западната система отвътре.
За Путин това е много свойствено, той вижда икономиката просто като инструмент за съхраняване на своята власт, за него е важно да има контрол над стратегическите потоци.
От тази гледна точка, е невъзможно да се появи някакъв конкурент, който може да му отправи политическо предизвикателство и да постави путинската система под заплаха.
- Вие доста говорите за корумпиращото влияние на руските пари върху западното общество. Какви резултати са постигнати, обаче, с цената на стотици милиарди долари, изнесени на Запад?
- За съжаление, в моята страна, Великобритания, руските пари са много забележими именно в политическата система. Голяма част от донорите, например, на Консервативната партия са руски граждани, които впоследствие са получили британско поданство.
Тяхното влияние е значително.
И до този момент не сме разследвали до край ролята на руските пари в референдума за Брекзит през 2016 година, и до момента не са изяснени връзките между Аро Бенкс и неговият партньор Джеймс Мелън, който прави първия си милион на руския пазар през 90-те.
Изглежда, неговият фонд продължава да работи и с Кремъл, и с русия фонд за директни инвестиции.
Много въпроси не са изяснени.
Знаете, че в САЩ сега отново ще започнат да се повдигат въпросите около Доналд Тръмп.
Може той да не е бил изначално политически проект, но в някакъв момент той се е превърнал в изгоден за Русия именно политически проект.
Превод: Faktor.bg