Грешката на Германия е, че пренесоха чувствата на благодарност към СССР и към Русия на Путин и неговия режим
Мемориал на жертвите на сталинизма и путинизма в Москва може да стане символ на това, че Русия е извлякла поуки от своята история, казва известният дипломат и анализатор
Интервю на Ярослав Шимов, „Радио Свобода“
- Г-н Хойсген, светът никога повече няма да бъде същият след това, което се случва в Украйна, но дали силата ще надделее над правото, дали Путин може да върне часовника назад - към политиката на великите сили от 19 век, или ще намерим сила такива войнолюбци като Путин да бъдат поставени на мястото им?
- При канцлера Меркел ние, в Германия, направихме всичко възможно да разрешим мирно ситуацията с Украйна – от самото начало, още през 2014-15 г. Путин обаче избра пътя на агресията, пътя на военните престъпления. Той направи избор в полза на действия, при които не можем да поддържаме нормални отношения с него и неговото правителство. Мащабното нахлуване в Украйна означава, че този избор най-накрая е направен от него, въпреки че могат да се припомнят по-ранни събития, най-вече намесата на Кремъл във войната в Сирия на страната на режима на Асад. При тези условия не ни оставаше нищо друго освен да направим това, което на немски наричаме Zeitenwende, т.е. исторически завой в областта на външната и отбранителната политика спрямо Русия.
Струва ми се, че тъй като корените на политиката на Путин лежат в областта на постоянните имперски стремежи, за да нормализира отношенията със Запада, Русия трябва да премине през нормализиране на отношенията със собственото си минало. Да направи на национално ниво това, което отделни обществени активисти и организации правят в Русия от много години, например Обществото "Мемориал". В Германия след Втората световна война се проведе Нюрнбергският процес, беше проведена целенасочена работа с населението, за да знае и разбере какви престъпления е извършил нацисткият режим. Разбира се, не искам да правя директни аналогии, но случилото се в Буча и други украински градове заслужава не само осъзнаване, но и отхвърляне от страна на руснаците. В смисъл, че едно нормално общество, една нормална държава не може да се примири, че в нейно име се извършват подобни престъпления. Ето защо смятам, че един мемориал на жертвите на сталинизма и путинизма в Москва би могъл да стане символ на това, че Русия е извлякла поуки от своята история. Някога в бъдещето, може би, дори по-скоро. Подобен на паметника на жертвите на Холокоста, който се издига днес в центъра на Берлин.
- Носи ли известна вина Германия за това, че европейските страни тихомълком дълго време заиграваха с Кремъл, както и за днешните предизвикателства – в частност, енергийната зависимост от Русия, която Европа преодолява толкова трудно?
- Тук се сблъскваме с историческия фактор. Както знаете Германия, нейната армия, която беше избила повече от 20 милиона съветски граждани, беше обвинена в колосални престъпления, извършени по време на Втората световна война.
Затова нашата Ostpolitik, тоест „източна политика“, започнала още през далечната 1970 година е насочена към въстановяването на приятелски отношения със страните, които станаха в средата на минали век жертви на нацистка агресия. Друг важен момент: Русия през 80-те и 90-те години на 20 век прие двете Германии да се обединят, от където произтече и чувството на благодарност на германското общество към Русия.
Грешката, която ние направихме, се състои в това, че пренесохме тези наши чувства на благодарност и признателност към СССР и към Русия на Путин и неговия режим. Ние проявихме наивност в нашите убеждения , че путиновият режим може да се впише в рамките на една цивилизована политика, че можем с него да си сътрудничим, че можем да поддържаме взаимно изгодни търговско-икономически отношения и те биха могли да променят както режима, така и цяла Русия. За тази своя наивност ние ще платим не малка цена.
- За Германия в рамките на Европейския съюз се говори като за „икономически гигант и военно джудже“, промени ли си тази ситуация във връзка с войната в Украйна?
- В Германия дълго време съществуваше силно обществено предубеждение към въоръжаването и въобще към укрепването на армията. Първоначално причините бяха свързани с милитаристичното наследство и военни престъпления на нацизма. А после към това се добави и определена ленност, недооценка на външните заплахи, нежелание да се излезе, както е модерно да се казва, от зоната на комфорта. В такива случаи „преобръщам“ аргумента: именно Германия, с нейния опит в диктатурата, трябва да укрепи защитата си, за да се противопостави на новите диктатури и да помогне на техните жертви. Сега това е Украйна, която се противопостави на агресията в толкова решителност и в такъв мащаб, невиждани в Европа от времето на Втората световна война.
- Как ще коментирате факта, че отношенията на Германия с нейните източни съседи не винаги са идилични. Наскоро в декларация на полското правителство, предизвикала много шум, се посочва, че възнамерява да настоява Германия да изплати репарации на Полша за щетите, причинени на страната по време на Втората световна война ...
- Е, подобни декларации трябва да се игнорират, защото това е изключително въпрос на вътрешнополитически борби в самата Полша. Съжалявам, че в тази борба управляващата партия „Право и справедливост“ разпалва антигермански чувства и използва подобна реторика. Ясно е, че заявените претенции не се вписват в рамките на действащото международно право. Но аз съм оптимист и смятам, че това е временно явление, с Полша имаме добри отношения от много години, на ниво обикновени граждани има много примери за приятелски отношения, смесени бракове и т.н. Моят 9-годишен син обича футбола и когато го попитах кой е любимият му футболист, той отговори: „Левандовски от Полша!“ Ние наистина много обичаме този футболист, той игра за „Байерн Мюнхен“ дълги години. Но това е само един от примерите.
- Наблюдавате ли антигермански настроения в други съседни страни?
- Няма повод за сериозно притеснение. Мисля, че политиката на компромис, водена от Германия при Ангела Меркел, изигра голяма роля тук. Нашето правителство имаше желание да преговаря и не беше склонно да пренебрегва или да се противопоставя на каквито и да било възражения или опасения на нашите съседи. Независимо от историята, в демократичната политика е дълг на големите и мощни държави да вземат предвид интересите на по-малките страни. В противен случай е трудно да се запази мирът. Спомням си, че Хелмут Кол често се вслушваше по европейските въпроси в съветите на тогавашния министър-председател и външен министър на Люксембург. Това е важен урок за бъдещето - поддържане на баланс между интересите на държави с различна политическа и икономическа "тежест".
*Кристоф Хойсген e немски дипломат, политик и председател на Мюнхенската конференция по безопасност.
Превод: Faktor.bg