В момента в Русия наблюдаваме преразпределение на компаниите, активите, високите постове. Те отиват не при други олигарси, а при малки „миниолигарси“
Най-лошият сценарий - руснаците ще вземат част от територията на Украйна и ще наложат определени политически ограничения, за да подчинят и останалата част, казва анализаторът
Професор Марк Галеоти е учен и автор на книгите „Трябва да поговорим за Путин“ и „Войната на Путин“, която предстои да излезе. Анализът е публикуван от Би Би Си
Интервю на Важа Тавберидзе, Радио „Свобода“
- Искам най-напред да поговорим за промените в руското правителство. Определено виждаме промени в парадигмата на властта в Кремъл. Какво, според Вас, означава всичко това?
- Мисля, че путинският режим се вглежда в дългосрочната перспектива и предполага, че по същество, в обозримо бъдеще, Русия ще бъде държава във война.
Не става дума конкретно за Украйна, а за това, че сега Путин смята, че е в състояние на война със Запада, а Украйна е само едно от бойните полета.
Затова, ако погледнем Министерството на отбраната, то очевидно, става дума за опит да се повиши ефективността при много слаби резултати от борбата с корупцията.
Но все пак става дума за понижаване на корупцията, защото всяка икономисана рубла е рубла, която може да се похарчи във войната.
Но от друга страна, сегашният икономически подем, икономическото усилване на руската икономика, се обяснява основно с това, че правителството харчи големи пари.
При това то изразходва собствените си резерви и, откровено казано, това са кървави пари. Те се плащат на хората, които са на предната линия на фронта или са загинали в бой. Или са парите, които се харчат за военно-промишления комплекс, за да привлекат работници в заводите. Като следствие, заплатите на всички се вдигат и това сега за всички е положително, но също така ще доведе до инфлация.
Затова, аз смятам, че неизбежно ще видим как расте икономическата и, разбира се, човешката цена на тази война.
- Ще станем ли свидетели на внезапен крах или постепенно влошаване, с които руските власти не могат да се справят?
- От моя гледна точка, това, което виждаме в момента, ако използваме сравнението с Брежнев, е бавен спад, стагнация.
Няма пари за нищо освен за войната, хората не се чувстват щастливи, но не могат и да кажат, че са нещастни. Но режимът повече не съумява да се справя с кризите. Например, Пригожин – криза, с която режимът се справи много зле…
Ще възникнат сериозни кризи. Това може да е здравето на Путин или внезапен пробив на украинския фронт, възможно, с контранастъпление през следващата година или световна икономическа криза. Може да стане така че, след месец Путин да не се събуди. А може това да стане и след две години, икономиката действително да започне да се сблъсква с трудности.
Проблемът е да се предскаже кога именно ще се случи непредсказуемото.
Но въпреки това мисля, че всичко ще зависи от кризите, а е трудно да ги видиш предварително.
Така че, рокадите в правителството са част от процеса. Цялата структура на правителството е един вид машина за водене на война.
Путин обича да разделя и да властва и именно така той управлява системата.
Така че, сега, вместо хоризонтално противопоставяне, когато една фракция или един човек се бори с друг, ще има и вертикално – 40-годишните срещу 60-годишните, например.
Мисля, че точно това наблюдаваме в момента, виждаме преразпределение на компаниите, активите, високите постове. Те отиват не при други олигарси, а при малки „миниолигарси“. Виждаме много нови фигури като Дмитрий Патрушев (руски банкер и политик, който месец май е вицепремиер по земеделието, син на Сергей Патрушев), още мнозина са като него.
Идеята е да бъде създадено ново поколение, на което Путин може да се опре и, което, както той се надява, ще бъде по-лоялно към него.
- Ако Путин е създал държава, готова да води продължителна война в следващите години, има ли какво да му противопоставят западните държави?
- Честният отговор е – не! И не само заради неуспехите на Запада. Работата е там, че никой не иска да признае, че украинският конфликт е действително важен за Запада.
Разбира се, всички говорят, че той е решаващ, но никой не се държи сякаш това действително е така.
Ето вижте: руснаците харчат 6,9 процента от БВП, което, със сигурност, са занижени данни. На Запад някои страни не достигат и 2% БВП за отбрана, макар че са членове на НАТО. Това е проблем.
Има и конкретни проблеми – в частност, производството на боеприпаси. И в края на тази година ще видим, че европейското производство на боеприпаси действително ще започне да расте.
Но като цяло, ние не сме готови изцяло да преориентираме икономическите и политическите си системи така, че да водим война, която, честно казано, в момента не представлява голяма заплаха…
Поражението на Украйна вече не се разглежда сериозно като нещо, което би довело до това, че руските танкове да се изправят на румънската граница.
Поражението на Украйна ще означава, че руснаците ще вземат част от територията на страната и ще наложат определени политически ограничения, за да подчинят и останалата част. Но това е най-лошият сценарий.
- Този сценарии има ли сериозни основания?
- Да, така ми се струва. Аз мисля, че всъщност отдавна е дошло време, когато Съветите – ето ви грешка по Фройд – руснаците могат да минат през цялата територия на Украйна с армията си.
В същото време и в перспектива е достатъчно сложно да се повярва, че украинците ще могат да изтласкат руските войници от всеки квадратен сантиметър от своята територия.
Победата и поражението се намират в пространството между тези две изходни предположения.
- Вие написахте статия за Украйна, в която се опитвате да „предскажете“ каква ще бъде Русия през 2023 година. В нея пишете и за това каква ще бъде по същото време Украйна: де факто разделена като Корея, в която във всеки момент може да избухне насилие. Значи ли това, че изводът е, че сега се воюва за това, къде ще премине разграничителната линия?
- Мисля, че това е напълно вероятно, макар че в същото време би ми се искало да не е така.
Но ми се струва вероятно и защото, нека сме честни – нито една от страните не е способна безкрайно да издържа това темпо на войната. Аз мисля, че още няколко години ще има сили за такова темпо, както сега, но след това, както по икономически, така и по хуманни причини конфликтът неизбежно, ако не да бъде прекратен, то ще заприлича на бой между пияни боксьори, които се държат за въжетата и от време навреме си нанасят градушка от удари.
Затова да – аз мисля, че въпросът е къде ще бъдат начертани разграничителните линии и какви очертания ще получи Украйна.
Защото има голяма разлика между обедняла и нещастна Украйна, която рискува да е жертва на неспирни нападения от страна на Русия и Украйна, която ще бъде приета в НАТО, Европейския съюз и т. н.
- В същата статия, вие подробно говорите за потенциалните приемници на Путин и ми направи впечатление една метафора: че той като крал Лир ще ги насъсква един срещу друг. Колко вероятно е това руският президент в края на краищата да завърши като изоставения от всички Лир?
- Да, видя ми се прекрасна мисъл. Но и това е добър въпрос. Аз подозирам, че отговорът е „не“, в смисъл, че единственото хубаво в тази система е осигуряването на сигурността на царя и централната система.
На мен ми се струва, че ще стане чрез някаква крайност. Имам предвид, че ако властта на Путин падне, това ще бъде толкова катастрофално падение, че би могло да се асоциира с крал Лир, но крал Лир в Хага или крал Лир преследван от тълпата.
Но, уви, много по-вероятно е, че Путин ще куцука, докато болестта или смъртта го извадят от играта.
Превод: Faktor.bg