Трябва да направим компромис с Гоце Делчев, защото истинският патриотизъм е да обичаш братята си, а не да им поставяш непосилни условия, казва пред Faktor.bg преподавателят в Катедрата по кирилометодиевистика във Факултета по славянски филология в СУ „Св. Климент Охридски“
Интервю на Васил Стефанов
- Проф. Шомова, върви дебат за името на празника 24-ти май - да бъде променено, а „славянска“ да се замени с „българска писменост“?
- Това предложение повдигна много въпроси и недоумение в българската общественост, защото като идея е много лошо и вредно. Аз съм изненадана, че изобщо политиците в парламента не поискаха мнението на специалисти, а хора без подготовка предлагат подобни неща. В названието на празника непременно трябва да присъства „славянската писменост“. Премахването ѝ означава, че ние сме единствени на света, капсулиране и изолиране от цялото славянство, което принизява ролята на България и е изключително непатриотично. Това е ден на светите братя Кирил и Методий, на българската култура и просвета, както и на славянската писменост. Така се е случило, че тя води началото си от българските земи. Както много простичко, но мъдро е казал Иван Вазов – „и ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат“. Делото на Кирил и Методий е било съхранено и продължено в България, благодарение на историческата обстановка и на заслугата на българските царе Борис, Симеон и Петър. Другата причина е, че става дума за празника на светите братя Кирил и Методий, които са създавали славянска, а не българска писменост. Те са създали един книжовен език и норма, които да съответстват по своята сложност и изразни възможности на гръцкия език с хилядолетна традиция. Книжовният език, който са създали, е можел да изпълнява функция за всички славяни. Това е тяхната голяма мисия, която е продължена в България. Ако махнем „славянското“ от празника 24-ти май, все едно пренебрегваме светите братя Кирил и Методий, което би било неблагодарно и обидно към делото им, както и къса историческа памет. Всичко тръгва от тях. Да, в България е направено много от учениците им и с подкрепата на владетелите, както и на мнозина книжовници, които са се присъединили тогава. Ако проявим неблагодарност и неуважение към Кирил и Методий, зачертаваме собствената си история. Някъде в медиите дори чух, че за славяни не се говорило до не знам си кога, което е пълно невежество. В „Азбучна молитва“, която е дело може би на самия Константин Кирил или на Константин Преславски, както някои предполагат, се казва: „лети славянското племе към кръщение“. Съчинението на Черноризец Храбър „За буквите“ започва с „по-рано славяните нямаха книги“. Т.е., това е писменост, създадена за славяните и можем само да сме щастливи и да се гордеем, че тя е тръгнала от България към останалите православни и при някои католически славяни.
- Каква е целта на ВМРО, която предложи в парламента идеята за промяна на празника?
- Това е някакъв криворазбран патриотизъм. Един вид – да не се каже, че нещо, което е чисто българско, ще ни се отнеме и да се обяви за общославянско. Истината е, че цялата книжовност и култура не е чисто българска, защото е създадена от светите братя Кирил и Методий. Да, кирилицата е написана в България, но на базата на глаголицата. Зачертаем ли глаголицата, не признаваме цялото си минало. Освен това, кирилицата си е гръцката азбука, приспособена за старобългарския език.
- Възможно ли е в един момент обаче да се стигне до „присвояване“ на славянската писменост от други народи?
- Съгласна съм, че азбуката тръгва от България към останалите народи, но нека не забравяме, че преди кирилицата има глаголица, която е великото дело на Кирил и Методий, а те са византийци. Родени са в Солун. Кирил цял живот е бил дипломат на византийска служба, след което двамата с Методий са изпратени от византийския патриарх Фотий на мисия. Освен това, първоначалните преводи и варианти на азбуката са създадени във Византия. Щом имаме Кирил и Методий, не може да пренебрегваме ролята на империята. Дори те да са чисти българи, което е изключително съмнително, защото никъде няма подобни данни. Те са рожба на великата византийска цивилизация и култура. България през всичкото време се стреми да ги догони и да се впише в тях. Ако захвърлим всичко това, ще означава, че сме едни безродници, което е много вредно. Много опасно е обаче тръгването в тази посока – в 21-ви век да не се поиска мнението на специалисти и на професионалисти, а хора, които не са се занимавали с въпроса, да променя историята и културата ни.
- Подобни промени обаче няма ли да предпазят страната ни от изказвания, подобно на Владимир Путин в Северна Македония, където благодари на западните ни съседи за азбуката?
- Тази азбука, която е тръгнала от България, се използва и от другите славяни в Сърбия и Украйна, в Беларус и в Северна Македония, където си имат собствена писменост. Това е историческа несправедливост, но е станало. Тезата, която изказа Владимир Путин, се споделя от един или на двама руски колеги, а далеч не на всички учени. Алексей Пентковский разви една теза, която беше отречена от руските ни колеги, че в Плиска и в Преслав никога не е имало богослужение на старобългарски език, а само на гръцки. Според него богослужебната старобългарска литература е създадена в охридския книжовен център в град Девол. Тази негова теория очевидно обслужва интересите на сегашната руска политическа конюнктура, както е и някаква игра със Северна Македония и спирането ѝ по пътя към Европейския съюз. Но тезата на Пентковский е абсурдна и на практика отрича делото на Кирил и Методий. Всичко това обаче не означава, че ние не сме дали културата на славяните. Ако обаче капсулираме празника на 24-ти май, допълнително и ние ще изхвърлим Кирил и Методий от историята си, а всъщност този празник е техен. Статиите на Пентковский и думите на Владимир Путин са свързани пряко. В статиите си руският учен не пишеше за България, а за Първото българско царство с идеята да внуши, че става въпрос за една голяма империя, в която са влизали различни народи като българи и македонци, макар и тогава да не е имало подобно разграничение. Когато обаче страната ни протестира срещу думите на Владимир Путин, Мария Захарова каза, че никой не е отрекъл ролята на Първото българско царство. Истината е, че руската писмена култура идват директно от Преслав, което е логично, защото през Х век столицата ни е превзета и плячкосана от руските войски. Очевидно е, че тогава в Русия са занесени много книги. Голяма част от съчиненията на нашите преславски книжовници ги имаме само в руски преписки. Това са Симеоновите сборници, „Златоструй“, житието на св. Методий, съчиненията на Йоан Екзарх. Изказването на Владимир Путин беше глупаво. Всичко това беше направено единствено Македония да се отклони от европейския си път с политическа игра. Но ако махнем „славянското“ в името на нашия празник, какво ще допринесем за собственото си самочувствие и авторитет? България не може да загуби приноса си към европейската култура, защото той съществува и светът знае за него, но все едно ще се откаже от него в името на празника. Ако искаме, можем да си направим празник само за българската култура.
- Почитаме будителите си на Първи ноември. Това ли е празникът, който е изцяло български?
- Първи ноември е един чисто български празник, на който почитаме будителите, които са дейци на нашата култура. Това е и ден на св. Иван Рилски, който е чисто български светец. Паметта на светите братя Кирил и Методий се прославя най-много в България, но ние не трябва да забравяме, че те са общославянски светци и покровители на цяла Европа и на целия свят. Направили са едно велико дело, защото само два народа знаят кои са създателите на азбуката – българите и арменците. Латинската писменост е модификация на гръцката, която си няма автори, а е по модел на т.нар. ханаанско писмо или на финикийците, по-опростено казано. Затова делото на светите братя Кирил и Методий е толкова голямо и велико, което България е съхранила и разпространила. Ако махнем „славянското“ от името на празника на 24-ти май, ние все едно се съгласяваме с тезата на Владимир Путин или на Алексей Пентковский, че другите славяни са получили тази писменост от Северна Македония, а писмеността ни се отнася само до България.
- Казвате, че само два народа знаят кой е създал писмеността си, но тук не трябва ли да включим и Северна Македония?
- Македонска писменост няма. Има славянска, която е създадена от светите братя Кирил и Методий. Всички славяни, били те българи, руси, сърби, украинци или черногорци, трябва да се гордеят с делото им. Македонците казват, че имат книжовен език, който се основава на регионални български диалекти, но вече съществува със своята история, литература и административна функция. Ние не можем да им кажем „вие нямате език“. Нека не забравяме, че всички славяни почитат Кирил и Методий, включително и тези, които пишат на латиница, какъвто е примерът с Хърватия. Дори празникът се отбелязва и в Полша, където те нямат чак толкова голям принос.
- След падането на комунизма през 1989 г. беше лансирана идеята 24-и май да бъде обявен за национален празник на България. Как ви звучи подобно предложение – да бъде променена датата 3-и март?
- При 3-ти март има един деликатен момент. Каквото и да си говорим, датата е свързана с възцаряването на император Александър II и е по-скоро почит към един руски владетел. Моето лично мнение е, че 6-и септември е най-подходящата дата за национален празник, защото тогава имаме нещо, което е направено от българите. 24-и май е един хубав празник на буквите, на писмеността и на светците Кирил и Методий.
- Виждате ли изход от безкрайните спорове със Северна Македония?
- Изходът е много лесен. Трябва да проявим търпимост и да вървим напред, а не да се хващаме за гушите. Ако македонците станат членове на Европейския съюз, тогава почти няма да имаме граници. Говорим за един народ, който е насилствено разделен заради една голяма несправедливост на Великите сили. Това са договорености, които са включени още след 1878 г., а след това, след всяка война, имаме деления и прекроявания. Накрая, след Втората световна война, се случва тоталното разделение. Ние не можем да направим нищо друго, освен да проявим разбиране и толерантност към Северна Македония. Какво от това, че македонците нямало да наричат Гоце Делчев „български революционер“? Те са ни братя, но искат да си имат свой език и литература, която съществува вече и не можем да я отречем. Не може постоянно да ги бием по главите и да им казваме, че нямат нищо, а всичко е от България. Трябва да се прояви разбиране и към нуждата им от самочувствие и национална идентичност. Например е смешно и наивно твърдението на някои македонци, че са тръгнали от делото на Александър Македонски, но все пак трябва да имат някакви корени и история, които са ни общи. Карането по детски не води до нищо. Трябва да проявим уважение и съчувствие, а те имат още по-голяма нужда от това. Ако имаме наистина братски чувства към западните си съседи, а не само национални амбиции, не е проблем да се разберем.
- Москва обаче продължава да влияе на Балканите и насажда омраза. Ние може да смятаме западните ни съседи за братя, но дали те имат същите чувства към нас?
- Аз смятам македонците за братя, но ако нашите политици на висше ниво продължат да се държат високомерно и поставят неизпълними условия, тогава те няма да ни имат за братски народ. Разбира се, че трябва да направим компромис с Гоце Делчев, защото светът върви напред. Защо трябва да мерим постоянно кой бил повече българин? Можем да се разберем за историята, защото истинският патриотизъм е да обичаш брат си и да му помогнеш, а не да го настъпваш и да го унижаваш. Ние трябва така да направим, че да не се усеща тази граница, която разделя изкуствено един народ. През годините България и Северна Македония се държат по различен начин. През последните години обаче започнаха стъпки, които не са особено дружелюбни към македонците. Истината е, че много млади хора от западната ни съседка следват в български университети, въпреки че е имало грозна пропаганда как народът ни е бил част от фашистките окупатори. Тези млади македонци си обичат българите. Преди години отидох в галерията към църквата „Света Богородица Перивлепта“ в Охрид. Когато жената, която ни посрещна, разбра, че съм българка, ме попита защо съм платила за вход. Тогава ми каза: „Ние сме едно, за българи е безплатно, моите синове следват в България“.
- Ако „подарим“ на Северна Македония Гоце Делчев обаче, няма ли опасност да започне рекет и масово „разграбване“ на историята ни?
- Ако сме силни, богати и разумни, всеки ще иска да е с нас. Какво значи да ни „рекетират“? Македонците примерно си честват св. Климент Охридски. Може ли да не бъде отбелязано великото дело на светеца в Охрид? Те казват, че е македонец, но не могат да отрекат, че е бил български книжовник, защото тогава това е било България. Те казват, че и Никола Вапцаров също е македонец, но всички знаем, че неговата съдба е била в нашата страна. Ние трябва да поискаме от македонците да вървим заедно напред, но при условие, че те първо трябва да осъдят своя комунизъм, както ние го направихме. Техният комунизъм е със силната окраска на антибългаризъм. Ако те направят това и в учебниците им по история влезе истината за процесите след края на Втората световна война, тогава ви уверявам, че ще се разбираме прекрасно, а не да им казваме, че езикът им е регионална норма и вариант на българския. В Северна Македония се спестява историческата истина и тя трябва да извърви този път, а ние сме в правото си да поставим пред тях това условие, но не и да се караме и да им поставяме спънки пред европейското развитие. Ако това се случи, македонците ще се задълбаят още повече в примитивния национализъм за наследството на Александър Македоснки.
- Защо Русия има толкова силен интерес за подклаждане на конфликти на Балканите?
- Отговорът е очевиден – принципът „разделяй и владей“, защото слага прът в колелата на европейското развитие на Северна Македония. Всички виждаме дългата ръка на Русия, примерно. Аз нямам доказателства, но поне отстрани така изглежда – че някакъв външен интерес иска да ни скара. Питали са ме: „Вие не знаете ли, че общото ни православие с Русия ни свързва?“. Руското православие обаче е различно от всички други, защото нашето е праволинейно. То е минавало през вековете и се е придържало към едни и същи традиции, които са търпели промени, но не са били драстични. Руското християнство е минало през много голям трус по време на реформата на патриарх Никон Московски през ХVII век. Представителите на старото православие са били преследвани и се въвежда голяма църковна реформа с голямо протестантско и католическо влияние. Според православните норми, не е канонично да се изобразява Бог, защото е идолопоклонство. Това е казано на Седмия вселенски събор, който възвръща почитта към иконите. Там обаче се постановява, че Бог може да се изобразява само като сина в конкретен епизод от земния му живот. Защото Исус Христос е Божи син. Руските майстори изобразяват Бог-отец като белобрад старец в един триъгълник, а синът е нарисуван с гълъба. Това е абсолютно неканонично и за мен специално е неприемливо и дразнещо. След революцията е избита голяма част от руското православие. И ние сме православие, но тяхното е криволичило много. Спрямо нашите православни традиции, има много неща в Русия, които не са приемливи.