Трябва да се подготвим за дълъг период на нестабилност, за милитаризация на Черно море и за увеличаване на разходите за отбрана
Големите управляващи политически партии и парламентарно представени опозиционни партии са пълни с копейкинци и рубльовковци, казва пред Faktor.bg политологът
Проф. Татяна Дронзина е преподавател в катедра „Политически науки” в Софийския университет, лектор в редица университети от Европа и Централна Азия. Водещи теми в изследванията й са тероризмът, конфликтите и хибридните войни.
Интервю на Анелия Димитрова
- Г-жо Дронзина, защо Русия посочи поименно само България и Румъния в настояването си за изтегляне на НАТО-вските войски и въоръжение до границата от 1997 година? Румъния "за красота" ли беше добавена? Има ли роля тук станалата прословута реплика "Крим в момента е руски, какъв да бъде?" както и непрекъснатото лобиране от страна на Радев за премахване на санкциите срещу Русия?
- Що се отнася до България, отговорът ми се струва очевиден. Няма друга страна членка на ЕС и НАТО, която да има толкова проруско правителство. Президент, кабинет и опозиция пеят в един глас, който на всичко отгоре е фалшив по отношение на националните интереси на България. Няма да се връщам на репликата на Радев за Крим, може пък човекът наистина да е визирал статуквото на полуострова след незаконната му анексия от Русия, макар че аз на негово място бих пояснила това. Колкото до Румъния, не, не мисля, че е добавена за цвят и аромат. Първо, Румъния е много активна в готовността си да разположи на своя територия сили и персонал на НАТО. Второ, Президентът Еманюел Макрон обяви на 19 януари, че Франция е готова да се ангажира с нови мисии, "особено в Румъния", а Румъния граничи с Украйна и има излаз на Черно море – това същото, в което според ГЕРБ трябвало да плуват корабчета и платноходки. Френският външен министър посети Румъния, а това вече е сериозно. Ще напомня, че до кризата Франция беше една от страните, която беше склонна на по-умерено отношение към Русия.
- От изявленията на президента, премиера, министъра на отбраната и на външните работи възможно ли е да се формулира официалната българска позиция по кризата Русия-НАТО и евентуална агресия срещу Украйна?
- Поне аз не виждам как. Погледнете парламента и ми кажете колко смислени изказвания чухте, освен приказките, че най-доброто било дипломатическо решение на конфликта. Естествено, че е така. Въпросът е, ако то не се осъществи, какво ще правим ние? Мислите ли, че тая батальонна група, дето я спряга министърът на отбраната, кара руската армия да трепери от ужас? Освен това, според него, не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито се предвиждат планове нашият контингент да отиде някъде извън територията на България и да изпълнява други задачи. Браво на нас. В скандинавските столици, включително и на страните, които не са членове на НАТО, се разиграват сценарии за възможно нападение и отбрана. Да го бяха направили нашите военни, поне да се научат как се прави. И това с географската близост е пълен блъф – Финландия, която има 1400 км граница с Русия и не членува в алианса, купува бойни самолети на стойност 8,4 милиарда евро. Предвид руската агресия, Швеция, която също не е натовска страна, не само че увеличи средствата за отбрана, но и върна наборната военна служба. Това е позиция. Нашата полупозиция беше формулирана от премиера така: деескалация на напрежението и прилагане на дипломатически средства за решаване на конфликта; фокусът на отбранителната стратегия ще е върху попълване на дефицитите; репутацията на България да се промени от консуматор на сигурност на конструктивен съюзник и партньор. Първото не зависи от нас. Второто- ако чакаме криза като руско-украинската, за да си попълним дефицитите, то Бог да пази България, щото ние няма да я опазим. И трето, ние не сме партньор на НАТО, а негов член и като такъв е редно да консумираме и да произвеждаме сигурност. За жалост в момент произвеждаме само несигурност – и за собственото си население, и за другите страни от Алианса, тъй като нямат особени основания да ни се доверяват. А това, дето България имала много боеспособна армия, да се отбранява и сама, изглежда го вярва само Лена Бориславова.
- Виждате ли, всъщност, единна позиция или тя е "разтегната" между институциите и полиците, които бяха споменати?
- Виждам плашещо единна проруска позиция от страна на почти всички фактори в управлението и опозицията. На пръв поглед всички са за НАТО. На втори - не ти е работа.
- С тази позиция не се ли поставяме в ролята на "троянски кон на Русия в НАТО", както ни нарече преди години руски дипломат? Какви последствия виждате в бъдеще спрямо България?
- Като оставим на страна доверието на съюзните държави, което и сега не е кой знае какво, сигурно ще има и други последствия. Не мога да кажа какви, но със сигурност ще имат осезаеми измерения. Сещам се за Испания, която преди време отказа да участва в една от операциите на НАТО и моментално загуби американска поръчка за строителство на плавателни съдове, което остави доста народ без работа. Оставям на страна обстоятелството какви последствия ще има цялата тая работа за българската войска, чиито единствен шанс да натрупа реален боен опит и опит във взаимодействието със съюзните армии са именно такива ситуации. Ако ние не и даваме възможност да сравни себе си с тях, да отчете докъде е стигнала и какво и липсва, от къде ще дойде самочувствието на българските военнослужещи? В крайна сметка, това са млади мъже и жени, които като всички останали, имат нужда от професионално удовлетворение и израстване.
- Каква перспектива виждате за партия "Възраждане" в контекста на кризата и "осребряването" на позицията им?
- Да беше само „Възраждане“, с мед да ги помажеш. Колкото до ролята им в момента и в бъдеще, не си заслужава да ги гледаме. Не „Възраждане“ са опасни. За тях важи принципът "много шум за нищо". С техните 13 депутати и 30 кметове не могат да повлияят кой знае колко много на българската политика. Нито пък са в състояние да монополизират политическия прякор „патриоти“ – почти всички, с изключение на тях, го пишат в кавички. Лошото е, че големите управляващи политически партии и големите парламентарно представени опозиционни партии са пълни с копейкинци и рубльовковци. Някои от тях в буквалния смисъл на думата, други – в преносния.
- Твърденията, че България няма да изпрати и "един свой войник в Украйна" как се вписва в нашите задължения като членове НАТО?
- Не се вписва. Звучи странно, объркано и непонятно.
- Какво показа кризата за състоянието на НАТО и Източна Европа като съставен елемент? Единен ли е Западът?
- Във всеки случай е по-единен от 2014 година. Западът научи доста неща по трудния начин. Мисля, че най-проблематична – като оставим настрана България - е Германия. Както един журналист от Дойче Веле се изрази, по-вероятно е вълк да стане вегетарианец отколкото Германия да забрави за своите 20 милиарда евро инвестиции в Русия. Наистина, няма друга страна, която да е помогнала толкова много на Украйна по пътя и към Европа колкото Германия. Военно полеви болници, лечение на ранените на Майдан и после в сраженията със зелените човечета – всичко това някак си избледня, след като стана ясно, че английски самолети, транспортиращи оръжие и боеприпаси за Украйна трябва да заобикалят въздушното пространство на Германия, която отказва да предостави оръжие, позовавайки се на закони, които самата тя наруши след като преди години достави оръжие на кюрдите в борбата им срещу Ислямска държава. Всъщност, предизвикателството, което отправя в момента Русия, е своеобразен тест докъде ще стигне отстъпчивостта на ЕС и НАТО и до каква степен могат да бъдат преодолени противоречията между съюзните държави. Ако се окаже, че не могат, това вече ще означава, че са претърпели загуба.
- Имаше ли опасност президентът Байдън да отстъпи пред ултиматума на Путин или за част от условията в него?
- Байдън в продължение на повече от 30 години оправя световните бакии и е пътувал с мисии в кризисни и рискови райони и ситуации при няколко президента. Не вярвам да отстъпи от позициите си и това беше ясно казано в американския отговор, въпреки че до този момент нямаме точния му текст – във всеки случай аз поне го нямам. Пък и исканията на Русия са повече от нагли – президентът Путин иска не просто възстановяването на статуквото, а разделяне на Европа на нови сфери на влияние, в което едно парче от континента, принадлежащо му, според него, по право, да си остане под влиянието на Москва. Не знам дали това повече плаши или възхищава българите. Но мисля, че както за българския политически елит, така и за всички нас трябва да бъде ясно, че положението хем да сме с НАТО хем с Русия, не означава неутралитет и дълбоко се лъжат всички, които смятат така. Неутрална е Швейцария с нейните банки и трезори, и този статус е закрепен в закони и международни договори. И защото негласно великите сили са решили, че е по-добре да има страна, където да пазят парите си и да осигуряват безопасен терен за среща на шпионите си. Освен това, тя официално се намира в състояние на агресивен неутралитет, като при това не само че не е разоръжена, а е шокиращо превъоръжена и това е добре известно на съседите и. През втората световна война, тази неутрална държава не се поколебава да свали всеки бомбардировач, който навлиза във въздушното и пространство както от страна на хитлеристка Германия, така и от антихитлеристката коалиция, чиито пилоти понякога бъркат швейцарските градове с германски. Затова дайте да оставим тая работа с неутралитета, щото такъв, какъвто го разбират нашите управници, той няма нищо общо с действителността.
- Вашата прогноза за развитието на кризата и как това ще повлияе върху геополитическото равновесие/статукво в момента?
- Не смятам, че ще има пълномащабна война – Русия не може да воюва дълго срещу богатите западни държави. Но е напълно възможно да нанесе бърз удар по Украйна, защото един конфликт в продължение на години, но с ниска интензивност, ще даде в ръцете й златната акция на украинската стабилност. Сигналите на германското разузнаване са, че ако се планира нахлуване, то ще е за втората половина на февруари, може би заради олимпиадата. Срещнала единния отговор на Запада, Русия вече отстъпи като измести военно морските си учения по-далеч от акваторията на Ирландия. Твърдата позиция на НАТО и неговите държави членки е очевидно пък златната акция на алианса в отношението му с Русия, под управлението на Путин. Разбира се, ако дипломатическите усилия не доведат до успех. Смятам, че трябва да се подготвим за дълъг период на нестабилност, за милитаризация на Черно море, колкото и да не ни се иска, и за увеличаване на разходите за отбрана. Руско-украинският конфликт ще продължи да бъде тлеещо огнище, което десетилетия наред няма да остави Европа спокойна.