Парите на България бяха изнесени в чужбина, а сега се връщат по различни пътища, но вече като собственост на наследниците на „нашите хора
В ограбването след падането на режима на Живков стоеше номенклатурата на ДС, БКП, Комсомолът и много криминални типове, казва пред Faktor.bg изследователят
В навечерието на поредната годишнина от комунистическия преврат на 9 септември 1944 година, от печат излиза книгата на проф. Вили Лилков "Наши хора". За читателите на Faktor.bg изследователят разказва, как се създаде червената буржоазия, как бяха овладени ръководните длъжности в държавата, с какво "нашите хора" заслужиха привилегиите си и защо от техните родове и семейства 45 години се подбираха най-верните кадри на комунистическата власт.
Интервю на Илиана Славова
-Проф. Лилков, какво ще научат за комунистическия режим читателите на новата Ви книга "Наши хора"?
- Книгата е реплика на „Бивши хора“, която издадохме през 2017 г. с журналиста Христо Христов. Читателите ще научат за парите от Москва за БКП, за организиране на въстания, разбойничество и терор срещу буржоазната държава и за съветската агентура в България преди 9 септември 1944 г. Ще прочетат кой идва след 9 септември 1944 г. на мястото на унищожения буржоазен елит, кой овладява ръководните длъжности в армията, МВР, министерствата и посолствата на НРБ в чужбина, с какво заслужиха привилегиите си активните борци против фашизма и капитализма (АБпФК) и защо от техните родове и семейства 45 години се подбираха най-верните кадри на комунистическата власт. Вероятно интерес ще предизвикат и протоколите от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП, които са свидетелство за облагите и предимствата, които върхушката на БКП и членовете на техните семейства получават след 9 септември 1944 г. Ще научат и за финансовия комфорт и храната, която се разнася по домовете на „червената буржоазия“, за магазините със специално зареждане, за жилищата и тяхното обзавеждане, както и за луксозните им почивки и пътувания. Някои от семействата на „правоимащите“ получават като подарък от Политбюро на ЦК на БКП луксозни апартаменти заедно с държавно обзавеждане, а УБО заплаща консумативите им до 1989 г.
-Проследихте ли, как се формира червената буржоазия у нас?
- Чрез привилегии и власт и непрекъснато задоволяване на желанието им за материално обогатяване от страна на Тодор Живков. Самият той заявява, че по привилегии активните борци против фашизма и капитализма са може би най-облагодетелствани от всички бивши социалистически страни. В момент на откровение Живков по време на среща с членове на АБпФК казва: „Другари, ние държим в нашата икономика директори без образование само защото са активни борци против фашизма и капитализма. Това го няма никъде в социалистическия лагер и нашите колеги ни се чудят.“ Д-р Владимир Бонев, който е председател на Комитета на активните борци докладва на Живков, че в резултат на „топлите грижи на партията“ средната продължителност на живота на активните борци е по-висoка от тази на обикновените граждани.
-На каква документалната основа стъпва книгата?
- Ползвах разсекретените протоколи на Политбюро на ЦК на БКП, които станаха публично достъпни, документи от архивите на бившата Държавна сигурност, монографични трудове, партизански спомени, лични свидетелства на хора, с които се срещам и др. В книгата съм цитирал над 1400 източника и всичко е проверимо!
-Как успява същата тази привилегирована червена класа да заеме ключови позиции в икономическия живот на страната ни след 1989 г.?
- От промените след 1989 г. се възползваха основно кадрите на ДС и стопанската номенклатура, които държаха в свои ръце от една страна информацията и каналите, от друга – като мениджъри – управлението на предприятията и икономиката. И тъй като бяха близо до информацията и собствеността, успяха да ги трансформират в своя полза. Книгата завършва с една глава, в която се описва как „нашите хора“ стават банкери и се вижда как се източва банковата система, като подготовката за това започва преди 1989 г., как се създават частните банки, които са окупирани от кадри на БКП, ДС и Комсомола. Как след това тези частни банки, нароили се от държавните банки, източват пари и ги насочват в частни ръце. Как тези пари са изнесени в чужбина и как след време тези пари се връщат по различни пътища в България, вече като собственост на наследниците на „нашите хора“, и тези наследници ни казват: „Добър ден, ние сме новите управляващи.“
-Как оценявате позициите и влиянието на хората с червените куфарчета в днешния ден на България? Как се отразява това на политическия живот?
- Всъщност, един тесен сегмент от обществото успя да трансформира собствеността на социалистическата държава и да я вземе в свои ръце. Тук отварям една скоба. Успоредно с тези процеси на ограбване – в основата на които стоеше тази номенклатура, ДС, БКП и Комсомолът – участваха и много криминални типове. Защото в мрежата на ДС бяха попаднали и такива, които тази върхушка използва и влезе в симбиоза с тях. Между другото и преди 9 септември 1944 г. БКП използва много активно криминалния контингент за своите цели и особено в дните след тази дата за убийства и грабежи! Тази симбиоза проникна и в управлението на държавата и днес виждаме, че по нейните върхове непрекъснато избухват скандали, в дъното на които стоят криминални схеми и типове от времето на прехода, както и хора свързани с ДС и бившата номенклатура. Днес на практика виждаме резултата от тези процеси и можем да си направим извод за генезиса на днешните милионери, които управляват икономиката.
-Смятате ли, че след 1989 г. жертвите на комунистическия режим и техните потомци получиха шанс за развитие, какъвто имат произхождащите от комунистическата номенклатура?
- Много от членовете на висшата партийна и стопанска номенклатура и кадрите на ДС бяха ориентирани в бизнеса далече преди дворцовия преврат и шансовете, които демокрацията им даде, особено на свързаните с външното разузнаване и икономиката, са несравнимо по-високи от тези на обикновените хора. За пострадалите от комунизма и техните наследници 10 ноември 1989 г. бе изненада и освобождение и само толкова!
-Можем ли просто да затворим страницата и да забравим, както настояват бившите комунисти, десари и техните наследници?
- Истината за близкото минало трябва да бъде разказана, преди всичко на основата на документи, а не по емоции от младостта и спомени от профсъюзни банкети и почивки. Аз представям документи и който иска – да чете! Сериозните хора ще ги прочетат и осмислят, другите няма да им обърнат внимание. Но задължително страниците трябва да останат отворени, паметта за миналото трябва да бъде жива!