Кризата ще се реши успешно, чрез промяна в основните български партии, а не чрез създаването на „очакван“ пореден, нов политически проект

Радев излезе от хибридния си образ на атлантик и се нареди до Орбан срещу НАТО, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Андреева, навлизаме в последните решаващи дни преди 9 юни, как оценявате изборната кампания? 

- Кампанията започна напрегнато, със скандалите за ротацията. Правителство не можа да бъде съставено и кризата предизвика поредните нови избори за Парламент. В онзи начален етап са сблъскаха и двете основни предизборни стратегии на участниците в сглобката. От коалицията на ППДБ си мислеха, че могат да обвинят ГЕРБ и да построят кампанията си на критика към „статуквото“, но се оказа, че статуквото са те! Те бяха тези, които управляваха и чиито лидери олицетворяваха властта в държавата. Всички неуспехи и грехове на властта паднаха върху тях. Беше развенчан митът, че реформаторите са стерилни от гледна точка на корупционни практики. Началото на кампанията беше и огромният скандал свързан с митниците и главният секретар на МВР. Мисля, че изнесените факти компрометираха не просто управлението на ПП а идеята за появата им в българската политика. Тези които претендираха за свръх морал се оказаха в добрия прочит – реал политици създадени и свързани с конкретни олигарси, а в лошото тълкуване – корумпирани политици. Това останаха и основните страсти в настоящата кампания. Според мен не толкова компроматите, колкото срива в легитимността на антикорупционната сила на ППДБ бележи предизборната битка. Ерозията на доверието към тях не стартира с тази кампания, но сега оцеляването на ПП е под въпрос. Този път  ГЕРБ се борят за управлението, а либералната коалиция се състезава за второто място с още три формации и не знаят дали ще са опозиция или управляващи.

- Какво ви впечатли в изборните листи на партиите, има ли изненади? 

- Има изненади и те са приятни, но преди това бих искала да поставя една моя теза на която особено държа в демократичния контекст и това е идеята, че кризата ще се реши успешно, чрез промяна в основните български партии, а не чрез създаването на „очакван“ пореден, нов политически проект. Ако кризата роди нов проект, то това ще е поредният популистки политически инженеринг на нашенски олигарси и кремълски стратегии. Такъв сценарий ще ни отведе в отказ от Демокрация и отдалечаване от европейската ни ориентация. Затова аз държа на мнението си, че партиите трябва сами да се справят с политическата криза, чрез реформи, чрез обновление, чрез идейна промяна – все неща съответстващи на обществените очаквания. И в този контекст аз виждам съществен напредък. Реформите в парламента започнаха. Проевропейското мнозинство ще е факт и на тези избори и на трето, но не на последно място, в демократичното пространство започна разумно обновление на кадрите. Раждат се нови лидери не под въздействието на улични революции и борбени юмруци, а израстват хора постепенно издигащи се и доказващи се в битки от ниско към високо ниво. Ето, вижте колко млади, но опитни, с политически стаж и с доказани ценности хора има в листите на Синя България – Цецка Бачкова, познавам и историка  доц. Светозар Живков.  Друг млад лидер, но вече превъртял много битки в местното самоуправление сега е издигнат за водач на листата на ГЕРБ в София. Това е Георги Георгиев, човек популярен с експертизата, но и с демократичните си принципи. Той е боец, когато е нужно, но е диалогичен, когато трябва да се решават проблеми. Познат ни е като добър управленец в София и като един от лидерите на местния вот в София. Ако се върнем към местните избори в София, определено считам, че Георги Георгиев беше автентичният демократ, като произход и управленска практика, а не хибридния образ на сина на ДС. 

 Намирам, че това е успешна стратегия да развиваш, да издигаш и да се доверяваш на младите в даден партиен елит. Този механизъм е познат в утвърдените и добре функциониращи демокрации. Това е стълбата на промяната по която се изкачваш и издигаш сам, а не си разработен изкуствен образ от медиите и ПР на даден олигарх.

- Комисията по досиетата обяви агентите на ДС, натрапчиво е впечатлението, че почти 80% от свързаните с репресивните служби на БКП се кандидатират от русофилски, пропутински и посткомунистически формации. Какви зависимости сработват?

- Напълно обясним е този факт. В средите на бившите комунисти и про-путинистите тези хора, не са национални предатели, а необходимите оперативни работници. Бившите служби създадоха хора, като Путин и прокситата му в Европа. ДС и до днес рефлектира в българската политика, чрез хората и капиталите си. Целта им е една – достъп до държавния ресурс. За тази цел имат инструментите на хибридната война – разработена перфектно в Кремъл. Когато се позиционират сред демократите, те разработват образи на „атлантически генерал“ или на „млад успешен бизнесмен“ и виждате, че успяха да спечелят власт на национално и местно ниво . Разликата е, че когато са в ляво, сред евразийците те могат да влязат и с биографиите си от ДС. 

За държавата и обществото ни е важно тези хора да са изобличени и ограничени, за да запазим проевропейския си курс на развитие, така като го изисква националният интерес и в крайна сметка така като го определя суверенът като вот. Виждате, че евразийският вот не може да надхвърли една четвърт. Нацията ни категорично избира европейския път за България.

- Позиционира ли се Румен Радев като задкулисен играч в изборите – с анти ЕС и НАТО изявления, не налива ли вода в мелницата на путинистките партии?

- За огромно съжаление нашият президент е един от „официалните“ говорители на Путин в Европа. Румен Радев прокарва тази политика не само на национално, но и на международно ниво. Още в първият си мандат защитаваше падането на санкциите срещу Русия, а сега с разгара на руската война в Украйна съвсем излезе от хибридния си образ на атлантик и се нареди до Орбан срещу НАТО. Преди години го попитаха – Чий е Крим? и той отвърна – руски. Днес въпросът може би е – Чий е Харков, господин Радев? Кой защитавате? Интересите на агресора срещу международното право и мира ли? Политическото влияние на Радев става все по-ограничено. Той влиза изцяло в полето на Костадинов и Нинова. Над това ни би могъл да прехвърли влияние и симпатии.

- Каква е вашата прогноза за конфигурация в следващия парламент? 

- Единственият смисъл от тези поредни, предсрочни избори е да се състави правителство. Това изисква обща подкрепа и воля за посока и работа на изпълнителната власт. Стигат ни сглобки и разпределяне на квоти, дележи на комисии и регулатори. Обществото не се интересува от кадровото наместване на партиите, а от спазване и гаранция на проевропейския курс на България. Управлението и политиците са длъжник на обществото, не в това как да си разпределят властта, а като воля за развитие. Внушителната преднина на ГЕРБ ще ги определи като лидери, което включва и всички отговорности да сформират правителство и подкрепящо мнозинство в Парламента. Рисковете за провал са много, но шансът им е в проевропейският вот, който хората ще дадат на 9 юни. В него трябва да търсят легитимност, посока и мнозинство.