През 2023 година пропагандата окончателно овладя умовете на милиони руски граждани, които са готови да оправдаят всякакви военни престъпления и да напишат донос срещу роднини, колеги, съседи заради антивоенни изказвания, казва журналистът
Интервю на Антон Жезмер, Радио „Свобода“
- Защо и как пропагандата унищожи здравия разум Русия, какъв е механизмът на въздействие и къде е тайната на успеха и?
- Когато дойде на власт, Путин бързо разбра, че преди всичко трябва да постави под контрол телевизията. Операция „наследник“ (предаването на властта от Борис Елцин на Владимир Путин в навечерието на 2000 година) залагаше именно на силата на телевизионната пропаганда, с помощта на която доскоро никому неизвестен човек беше превърнат в победител на президентските избори само няколко месеца по-късно.
Именно тогава Путин разбра силата на медиите. Тогава в Русия още нямаше интернет медии, печатните медии бяха толкова влиятелни, дори и само заради това, че вестникът все пак трябва да го купиш, а телевизионният сигнал безплатно доставя пропагандата и до най-затънтените кътчета на Русия.
Затова и разчистването на информационното пространство Путин започна с унищожаването на независимите медии, включително и печатните.
И към момента на анексирането на Крим вече бяха почти напълно „изчистени“ и интернет медиите.
През последната година ние окончателно се убедихме колко е трудно да се противостои на пропагандата. Разбиват се семейства, близки хора се оказват от двете страни на информационната барикада.
- Но как обикновеният човек може да разпознае, че си има работа не с информация, дори не с обикновен ПР, а именно с опасна и агресивна пропаганда?
– Политическият ПР има поне някакъв елемент на правдивост, а пропагандата от периода на Путин е тотална лъжа. Това е опит да бъдат представени фактите, обърнати наопаки. На английски има дори такова понятие, спин-доктор, така те наричат политтехнолозите - spin-doctor –накъдето завъртиш нещата, така ще си останат.
Един от отличителните признаци на пропагандата е в това, как се формира образът на лидера. Това се забелязва дори в детайлите. Забележете как кремълската телевизионна пропаганда показва Путин на фона на лидерите на другите страни. Те почти винаги са на един ръст с него, дори и най-високите.
Което ние отлично знаем, че не е така.
Освен това такъв лидер никога не бърка, никога не иска прошка или извинение, не признава грешките си, никога не се появява на фона на катастрофи или други негативни събития.
За него се създава специален, изгоден исторически фон. Затова и за кремълската пропаганда беше важно да създаде образа на „дивите 90 години“ и безкрайно да показва пияния и танцуващ на изборите през 1996 година Борис Елцин. Така че епохата на Путин да изглежда като „стабилност“ и „изправяне от колене“.
Е, и след това се появява образът на „обсадената крепост“: заобиколени сме от врагове и е нужно да се сплотим около вожда.
При това задачата на пропагандата е много по-широка – не само да разчисти информационното поле, като прегради достъпа до нежелателни източници, но и да сформира определен тип съзнание – включително пълна доверчивост към всяка лъжа.
През тази година на фона на руското нахлуване в Украйна, откровената лъжа заля цялото информационно пространство на Русия.
Пропагандата още по-интензивно използва старите прийоми. По повод всяка неудобна за руските власти информация веднага се изстрелва поток от дезинформация.
Трагедията в Буча, например, където руските войници убиваха и измъчваха мирните жители веднага започнаха да разпространяват различни версии: „Не, не, човекът на кадъра не е мъртъв, вижте как му мръдна ръката, а пък един друг даже станал след снимките и си запалил цигара“.
Това е лъжа, няма такова нещо. Но се загнездва в главите на потребителите на пропагандата, те започват на всички да повтарят: „Човекът, дето уж беше убит, мърдаше“. В този информационен шум вече е невъзможно да се ориентираш, и всички започват да мислят, че всички лъжат и истината не може да бъде открита.
– Сега в Русия публикуват множество пропагандистки отвратителни клипчета и програми за нещастията в Украйна. Например, че в резултат от руските бомбардировки там няма осветление, отопление, вода. И по руските телевизии показват как някой се бръсне в метрото или жена си суши косата над печката, вместо със сушоар, а водещата в кадър хихика и разказва за това като за нещо много забавничко. Такъв цинизъм по-рано все пак нямаше.
– Това е важно, това е добър пример. Пропагандата се занимава с „обезчовечване“, един вид: Няма какво да ни е жал за тях, защото те сами са си виновни.
Или използването на пренебрежителното „укри“, „укропи“, те не са хора, да убиваш „укропи“ не е същото като да убиваш хора. И затова трябва да се присмиваме на украинския език, той е някакъв недоправен език, не-руски. Ние сме високодуховни, езикът ни е велик и могъщ, а те нямат нито език, нито литература, нищо…Пак пример за „обезчвечване“.
– Има ли ефективен начин за противопоставяне на пропагандата?
– Това би било много дълъг процес. В началото на 50-те години в Германия, вече освободена от фашистите, денацифицирана, едно проучване показва, че над 20% от населението въпреки всичко смятало, че Хитлер е бил прав, независимо от това ,което се е случило.
На хората им е по-трудно да възприемат разнородна информация, затова те се стремят да опростят задачата, по-лесно им е да изберат едната страна, която искат да подкрепят и подбират информацията по съответния начин.
По принцип винаги е така, но в моментите на обостряне на ситуацията, таи стратегия става за мнозинството по-насъщна. Човек си казва, че се е ориентирал във всичко и повече не иска да слуша тези, които смята за лоши и неправи или тези, които противоречат на удобната за него гледна точка. Те не искат да слушат това, което не съвпада с начина им на мислене, не искат да възприемат това, което може да ги фрустрира, да направи живота им неприятен.
За човека, който не е потопен в информацията, за когото тя не е зона на професионални интереси, за човек, който не е запознат с техниките за проверка на информацията, с фактчекинг, особено по време на обостряне, когато информацията е твърде много – за такъв човек да различи истината от лъжата е практически непосилна задача.
Тук също така е много важна и средата, кръгът, в който общуваш, средата, която задава модели на поведение при търсене на информация, отговорно отношение към информацията. Такава среда може да формира по-голяма резистентност към пропагандата.
– А къде остава етичният момент?
– Този разговор – за вината, за отговорността сега засяга много малък кръг хора, за всички останали случващото се не е въпрос на морал, а въпрос, както те вярват – на физическо оцеляване.
Те не си задават въпроса морално или неморално е да воюваш в друга страна, те имат съвършено друга аргументация, друга постановка на проблема.
За тях това е въпрос на оцеляване в света, в който съществуват. Защото пропагандата им внушава – сега всички ние сме подложени на смъртна опасност, сега не ни е до размисли за добро и зло, иначе всички ще бъдем унищожени.
И това изнася въпросите за жертвите, за загубите, за престъпленията, пред скоби.
Това задава една доволно примитивна, но работеща схема на възприятие на случващото се.
– Мнозина признават, че кремълската пропаганда е много добра и ефективна.
– Пропагандата може само да актуализира тези идеи и тези обиди, които вече „бродят“ в обществото. За това, че Русия трябва да се изправи от колене, ние слушаме отдавна. Това дълго зреещо и подгрявано от държавата недоволство в обществото, успешно беше превърнато в национална идея, в мисъл за това, че Русия е била „поругана“, а сега се „възраждаме“.
– Достатъчно ли е просто да се използва този ресантимент?
– Да, разбира се. Просто се използват всички тези идеи, че Западът не се съобразява с нас, че иска да окраде във всеки смисъл на думата, да отнеме ресурсите ни, земите ни, да вземе Украйна, която също се възприема и досега като „руски ресурс“.
Както казваше Путин: Русия няма граници!
– Защо страшните загуби, убитите, ранените, не отрезвяват хората? Защо това не работи? Защо информацията не достига до хората?
– Сега живеем във време, когато не е възможно изцяло да се скрие информацията, може да бъде ограничена, да се фалшифицират цифрите, но изцяло не може да бъде нито скрита, нито забранена.
Но всички тези загуби се възприемат от облъчените от пропагандата хора като резултат от нападение срещу нас.
И колкото повече обществото е въвлечено в конфликта, толкова повече расте цената на всяко действие.
Например, едни мирни преговори вече ще трябва да отчитат тези загуби. Сега вече всички вдигат залозите.
А за хората, които лично са загубили свои близки, за тях победата става още по-значима, сакрална цел, за да не е било всичко това напразно.
И какъв може да бъде изходът от тази ситуация е неизвестно.
Превод: Faktor.bg