Васко Кръпката: Десните избиратели бяха заплюти в лицето, лидерите им ни казаха „сбогом“

Лайтмотивът в „Комунизмът си отива“ не е „спете спокойно, деца“, а „борбата продължава“

Васко Кръпката

Васко Кръпката

Искаме страната ни да се „съвкуплява“ с цивилизацията, а не със Съветския съюз

Темата за ДС не е мъртва, животът продължава и с Васил Терзиев, след като сме преживели с кметове като Каракачанов, Янчулев, Софиянски  и Борисов, казва пред Faktor.bg музикантът

Интервю на Васко Василев 

- Васко, бяха ли изнасилени десните избиратели в София с абсурдния избор, който получиха на балотажа? 

- Десните избиратели бяха заплюти в лицето в София с невъзможната кандидатура на т.нар. „десни“. С това поведение лидерите им казаха тотално „сбогом“ на хора като мен. Вече трябва да търсим друга формация, защото ДСБ изневери на идеалите. Партията беше създадена с точно обратната цел – да не го прави, но накрая изневери много повече, отколкото останалите. За мен това са абсолютни предатели, за които повече не искам да чувам. 

- Това ли е присъдата за лидерите след местния вот? 

- Това не е присъда, защото не съм съдия, а обикновен гласоподавател. Решението си е лично мое и дали десни лидери ги интересува, въобще не ми пука. 

- Очевидно трябва да живеем с кмет Васил Терзиев. Какво бъдеще очакваш за София?

- Разбира се, че животът продължава. Ние сме живели при всякакви кметове. Кой ли не е бил – Каракачанов, Янчулев и Софиянски, който се заигра с мутрите, Бойко Борисов. Предишното управление на Йорданка Фандъкова не беше по никакъв начин най-доброто, но тя поне не фалира София и имаше хубави неща, които бяха направени по време на мандатите ѝ. Ако този кмет свърши нещо добро, халал да му е. Повечето столични градоначалници са управлявали без моя глас, така че за мен най-важните неща са музиката, свободният избор, който имаме и страната ни да се „съвкупява“ с цивилизацията, а не със Съветския съюз. 

- Обидно ли е, че в традиционно „синя София“ имаме за пръв път кмет избран с под 200 000 гласа и 1% разлика спрямо БСП? 

- За Васил Терзиев и за Ваня Григорова предимно са гласували най-твърдите ядра на ПП-ДБ и на БСП. За разлика от БСП, за която си гласуват традиционно едни и същи хора, от ПП-ДБ не успяха да привлекат нови гласоподаватели, а напротив – разочароваха много от симпатизантите си. 

- Как си обясняваш факта, че много от привържениците на ГЕРБ отидоха да гласуват на балотажа за Ваня Григорова? 

- Това, че някой е гласувал за червеното Ванче протестно, си е негов избор. Това е същото, както на предишните избори – много хора от електората на ДБ отидоха да подкрепят Мая Манолова на втория тур. Аз не съм сред тях. Повечето от синя София са гласували за Терзиев, както показват и резултатите.  

- Т.е., не си упражнил правото си на глас на втория тур? 

- Няма да коментирам, защото с такива отвратителни избори не ми се говори кой какво е правил. Ако някой свестен човек е гласувал на втория тур, то той го е направил с голямо отвращение. 

- В миналото ли остава  темата за Държавна сигурност, както коментира един от членовете на Комисията по досиетата? 

- Темата за Държавна сигурност изобщо не е мъртва. Аз имам една песен, която се казва „Комунизмът си отива“ и в нея лайтмотивът изобщо не е „спете спокойно, деца“, както злите сили с години се опитват да обиждат текста. Тезата в него е, че борбата продължава. Червените зли сили са навсякъде, по целия свят. Тази мисия е вечна, под една или друга форма. 

- Има ли опасност обаче с подобни избори  дясното съвсем да се изроди, тъй като разни сини талибани бяха те обявили за „руски шпионин“ в социалните мрежи, защото не подкрепяш Терзиев? 

- Аз съм свикнал да ме наричат по какви ли не начини. Вече не ми прави впечатление. В социалните мрежи всеки може да пише каквото си иска. Мненията там са два вида – на хубави и свестни хора, а другите – на идиоти. Не може да спреш и едните, и другите. Гледаме си работата и само напред. Аз лично имам толкова много работа на главата, че не ми се занимава с политика и с бистрене на червените простотии. 

- Един син шаман нарече след вчерашните избори софиянци „галоши, селяци и червени ватенки“. Кое се оказа по-трудно по време на т.нар. преход – да се сменят принципи или да се отстояват позиции? 

- Който обижда, ще получи ответен удар. Не може да се слагат всички хора под общ знаменател, защото е байганьовско. Софиянци, пловдивчани, варненци и дори евреите са различни. Има два вида – готини и кофти. Така е и с изборите, и с музиката на този свят. Блусът и рокендролът са изходът от цялата ситуация. Всичко останало е преходно. На всички управляващи през последните 30 години в сивитата им ще пише, че са били на власт по времето на Васко Кръпката. Хората минават от дясно в ляво. Има си машини. Една дясна резба винаги може да се пренавие и да стане лява, което се счита за нормално в днешно време, но мисля, че е по-сложно. По-простичкото и по-чистото е да не изневеряваш на идеалите си.