Цветанка Андреевва
След години стратегия и опити да се модернизира и да изплува от идеологическото блато на тоталитаризма днес БСП е по-ретроградна от всякога за последните 30 години. Под ръководството на новоизбраната Нинова в партията и парламентарната група
скандалите не стихват
Откакто основен политически противник на БСП е ГЕРБ, левицата беше изтощена от поредица изборни загуби. В началото тя се бореше официално за победа. Впоследствие през годините губеше електорална маса, идеологическо присъствие и способност да е не само опозиция, но реална управленска алтернатива. Пред възможността БСП да се върне на власт обществото се мобилизираше на избори и неутрализираше достъпа й до управлението.
След като разбра, че в класическа битка ляво –дясно БСП е тотално изгубила тя се приорентира към друг тип атака към властта на ГЕРБ. В играта на БСП бяха вкарани
хибридни образи на политици,
надхвърлящи тясната социалистическа принадлежност. Мая Манолова от острие на левите беше преопакована като компромисен опозиционен функционер и удобно инсталирана в позицията на Омбудсман, откъдето си тръгна изцяло в образа на граждански лидер. Стратегията на БСП за Румен Радев включваше извеждането му от армията като образ на надпартиен кандидат, натовски генерал, едва ли не нямащ нищо общо с партийния социализъм на БСП. Така атлантикът Радев превзе президентската институция, за да се превърне в тежкото ляво оръжие на БСП срещу ГЕРБ.
По този начин ГЕРБ се сдоби с извънпарламентарна опозиция – кандидатът Манолова и чисто институционалният враг – президентът Радев, но дори и с тяхната активна подкрепа очевидно БСП не може да победи ГЕРБ в избори. Това се видя както на евровота, така и на местните избори в София.
Изтощена и безидейна,
БСП под ръководството на Нинова използва само методи на институционално и компроматно притискане на управляващите. И днес в лявата парадигма властта на ГЕРБ може да бъде отнета само от служебния кабинет на Радев, но не и от победа на БСП.
Българската левица дори не успя да стане лява, затова предпочете, вместо да се обновява, да изгради коалиция антигерб, като се лиши от политическо лидерство в този процес. Оттук дойде и
сблъсъкът между президент и партиен лидер
Кой кого подкрепя? Радев Нинова или обратното. За да постигнат целите си - на Радев беше дадено лидерството над протеста, но за битката с ГЕРБ се минава през парламентарни избори, в които Радев очевидно не може да участва. След като използваха цялата публична власт на президентската институция, за да удрят ГЕРБ, БСП нямат никаква гаранция, че ще спечелят избори, така че да управляват. И затова единственият механизъм за пресоване на остана служебната власт на Радев. По тази причина е толкова важно изборите да са предсрочни, а не редовни.
С наближаването на редовните избори
проблемите и в БСП, и в президентството излизат на показ
Дори от протеста е видно, че левите идеи на хората не могат да намерят място в БСП. Оттам са прогонени младите леви и като цяло лявата интелигенция. БСП е изпълнена с кадри, свързани с червената олигархия, възпитаници на СССР, хора, свързани със службите на комунистическия режим и техните наследници. Всички са свързани с бившия тоталитарен режим и са далече от политическата култура на либерализма или социалдемокрацията.
Затова и всяка критика срещу ГЕРБ се обръща към БСП. Защото всичко, с което днес се бори обществото и държавата е създадено и внедрено от БСП - олигархия корупция и купуване на гласове.
Противно на идеологията и в името на „частния интерес“ лявата интелигенция, която навсякъде по света е свързана с хора с прогресивни възгледи, не е допусната в БСП. Тя е заменена от псевдоелит, създаден от тежката номенклатура на БКП и възпитан в лакейство, а не в критичност.
Президентът Радев, след като взе властта, побърза да се обгради с офицери от армията. В екипа му не могат да се задържат хора с експертиза, освен ако не са минали през школата на ДС. Този кадрови подбор може да обслужва интереси свързани с военния и оръжеен комплекс, но не и с функционирането и защитата на гражданското общество.
Така Нинова и Радев са повече лица, свързани с
миналото на левицата,
отколкото нови леви лидери. Никой не може да си представи Нинова като антиелитарен лидер на социалната борба. А юмрукът на Радев е толкова далеч от чара на либерала Джъстин Трюдо или от левичарството на Холивуд, колкото са далечни старите МиГ-ове от новите F-ове.