Да сглобим пъзела на войната на Русия

Ние сме възмутени от руската агресия, но трябва да направим правилните изводи за нашата политика занапред

Авторът

Авторът

Марк Лейти*

Представете си, че през цялата зима вие и цялата ви страна няма да имате ток, топлина, светлина, интернет, нищо. Не просто недостиг, нито просто спирания на тока по някакъв график. Не. Просто изобщо няма да имате ток. Напълно и постоянно изключен.
Как бихте гледали на този, който ви причинява това? И как бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Също така си представете, че в същото време, в части от вашата страна, които са окупирани от друга нация, децата биват систематично отвличани и откарвани в страната на окупатора, за да не се върнат никога. Представете си също, че много от възрастните също биват принудително депортирани, откарвайки ги Бог знае къде.
Как бихте гледали на този, който ви причинява това? И как бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Представете си още, че държавата, която е завзела властта и отвела някъде децата ви, ви казва, че вашата националност е историческа аномалия, че вие всъщност не сте българи, британци, французи, германци, португалци, литовци или каквито и да било. Всъщност, казват ви, 

че вие сте част от страната, която е отнела вашата власт, вашата топлина, вашата светлина, откраднала е вашите деца

 Те са дошли, за да ви освободят от погрешната ви вяра за това кои сте и да ви върнат към истинската ви съдба.
Как бихте гледали на този, който ви причинява това? И как бихте очаквали приятелите ви да реагират?
Въпреки всичките хиляди квадратни километри земя, завзета с агресия от Русия, подозирам, че все още не сме разбрали мащаба, злото и чистата поквара на това, което се случва и което Русия прави. Може би просто е трудно да се повярва до какви дълбини е потънала Русия, че това да се случва в Европа. Но то се случва.
И така, нападението на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна е широко отразено в медиите, но доста по-малко се говори за последиците за нашия отговор. За да ни стане ясно: средните температури в Украйна от декември до февруари са минус 2,77 градуса по Целзий. Русия се опитва, 

чрез студа, да принуди към подчинение всеки

 мъж, жена и дете в свободна Украйна.
Заедно с това руснаците упорито продължават с насилственото депортиране на огромен брой украинци целящо систематично унищожаване на украинската идентичност. Част от това се прави явно и пред очите ни – руснаците се хвалят, че „осиновяват“ откраднати деца или водят деца на уж-ваканции, като след това не ги връщат. Други са скрити под димната завеса на „евакуациите“. А други просто изчезват – стотици хиляди украинци, които вече просто „ги няма“.
За всички тези неща се съобщава, но поотделно, събитие по събитие, така че пъзелът трудно да може да бъде сглобен, че да се види гигантският мащаб на случващото се и още повече, че това е систематична политика на невероятно зло. И все пак за това сме добре информирани от самите извършители. Путин много пъти каза, че Украйна не е истинска държава и че украинците са просто малки руснаци, нуждаещи се от ръководството на Москва. Войната ни направи свидетели на отвратителни словоизлияния на език на омразата от неговите помощници.
Нещо повече, тази целенасочена

 политика за унищожаване на националност

 чрез премахване на националната култура и депортации е директно копирана от руската история. Сталин, в Големия терор от 30-те години на миналия век, унищожи цели общности от съветски поляци, латвийци, естонци, финландци, китайци и корейци, докато чрез по-ранния „Гладомор“ (смърт чрез глад) уби милиони украинци. След Втората световна война в завзетите от Съветския съюз територии станахме свидетели на етническо прочистване в Полша и Балтийските страни, за да се елиминира опозицията, и това се разпростря до различни съветски етнически групи като кримските татари, чеченците и калмиците. Русия, независимо дали е империалистическа или съветска, винаги е използвала депортирането, за да реши проблемите си с външния и вътрешния контрол.
Това геноцид ли е? Доказването му в съда винаги е трудно, но случаят е все по-силен. Съгласно Конвенцията за геноцида 

всяко от следните е геноцид:

(a) Убиване на членове на групата;
(б) причиняване на сериозни телесни или психически наранявания на членове на групата;
(c) Умишлено налагане на групата на условия на живот, предназначени да доведат до нейното физическо унищожаване, изцяло или частично;
(d) Налагане на мерки, предназначени да предотвратят раждаемостта в групата;
(e) Насилствено преместване на деца от групата в друга група.
Систематичното и пълно унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна не води ли до вреди в съответствие с (b) и вероятно (c), заедно с множеството систематични военни престъпления на руската армия?
Насилственото депортиране на деца със сигурност е нарушение на (e). За да докажеш геноцид, трябва да покажеш намерение, а руското ръководство се самоосъжда чрез собствената си уста.
И така, къде ни води всичко това по отношение на нашия отговор?
Преди всичко, че

 идеята за преговори с Русия е самозаблуда, дори глупава

И все пак „гласовете на сирените“, призоваващи за преговори, никога не са далеч и неизбежно са придружени от внушения, че намаляването на санкциите срещу Русия и намаляването на доставките на оръжие за Украйна може да помогне.
Но какво ни казват доказателствата? Че Русия не търси среден път; че нейните военни цели са максималистични и непроменени; че нейните тактики са постоянно брутални и по своята същност са престъпления срещу човечеството. Освен това нейната стратегия е абсолютно в съответствие с нейната историческа и империалистическа политика.
Дори небрежното пренебрежение към живота на собствените си войници, хвърлянето им в месомелачката без обучение и оборудване, е точно както многократно се е случвало с царете и след това със Сталин. Големият разказ на Путин е за Запада, който е упадъчен, докато предполагаемата руска „душа“ винаги ще триумфира, изпълнявайки грандиозна панславянска православна империалистическа визия. Това е абсолютно в съответствие с версията и на царя и на Сталин за вярата в правото на Русия да доминира над своите съседи.
А в по-ново време, Путин вярваше, че може да надживее всяка реакция от гнева на Запада заради агресията от 2014 г. и беше прав. А последствието не беше сделка, а нахлуването през 2022 г.
Има една стара поговорка: „Измами ме веднъж – засрами се; излъга ме два пъти – срам за мен!“ Още повече, колко срамно е да се заблуждаваме, като продължаваме да правим същата грешка, очаквайки различен резултат?
Реалността е, че няма нито капка доказателства в подкрепа на преговорите с Русия за някакъв илюзорен компромис. Нито че смекчаването на санкциите или съкращаването на доставките на оръжие за Украйна ще насърчи Русия да търси сделка – по-скоро доказателствата са, че това ще ги насърчи да извършват повече насилия и престъпления, щом усетят, че решимостта на Запада се разпада.
Сега Русия е 

държава-измамник и заплаха за европейската сигурност

 Историята, политиката, стратегията и фактите на място се подреждат и пъзелът става видим.
Често се обсъждат рисковете за сигурността, ако Русия загуби, което всъщност не можем да предскажем, но със сигурност можем да предскажем какво ще се случи, ако Русия спечели.

*Марк Лейти е експерт в областта на медиите и стратегическите комуникации (StratCom) повече от четири десетилетия, първо като журналист, най-вече в BBC, след това на различни длъжности като говорител и старши мениджър на НАТО. Неговият опит обхваща всички нива, от политическо и стратегическо, до фронтовата линия на операциите. В рамките на НАТО  беше водещ двигател за развитието на StratCom в рамките на Алианса, наричан „Mr StratCom“.
След пенсионирането си от НАТО през януари 2021 г. той е съосновател на StratCom Academy, предоставяща обучение, образование и консултантски услуги в областта на сигурността.
Има бакалавърска (с отличие) и магистърска степен от Университета на Йорк и през 2020 г., като признание за работата му в журналистиката и StratCom, университетът му присъди почетна докторска степен (DUniv).
Той е асоцииран сътрудник в Кралския център за стратегически комуникации, почетен сътрудник в Института за стратегия и сигурност на Университета на Ексетър, гостуващ сътрудник по отбрана и сигурност в университета Кранфийлд и старши научен сътрудник в Центъра за армейско лидерство. Резервист от британската армия, работи в областта на стратегическите комуникации.

Превод: Владимир Миленски