Държавата е в плен на хаоса - далече сме от редовно правителство, близо сме до „гръцка криза”

Негласуващите ще излязат на улицата да търсят справедливост и възмездие, когато разберат, че карнавалът е бил на кредит, а тези екзотични лица, на които се радваме в парламента, ще офейкат като прелетни птички

Авторът

Авторът

Димитър Попов

Все по –често икономисти предупреждават, че лявата финансова политика в последните 3 години е сринала финансовата дисциплина. Увеличаването на доходите без да има реален икономически растеж, налага влизане в дългова спирала, която ще ни съсипе валутния борд накрая.
България върви по пътя на Гърция – яко харчене, високи доходи и заем след заем. Гърците имаха 14-та заплата, имаха безплатни почивки, имаха безлихвени кредити, помощи за всяко дете, високи пенсии и куп други  социални услуги. Стигнаха стандарта на Европа бързо, като лъжеха в отчетите за ЕК и вземаха нови и нови заеми. Гръцката икономика растеше далеч по-бавно отколкото доходите, а накрая Германия и другите кредитори сложиха на масата сметката и се видя, че гръцката държава е

 Фалирала

 Започна здраво рязане на заплати и пенсии, а днес, след опустошителната криза, Гърция е сравнима по доходи с България, което самите гърци смятат за огромно историческо унижение. 
У нас доходите се увеличават по техния начин – с големи заеми, със слаба икономика и нула чужди инвестиции. За компенсация производителите вдигат цените, помпят инфлацията, а бюджетните дефицити растат ли растат. Реалния недостиг в хазната за догодина е 8%. Няма да го допуснат естествено, ще вземат нови заеми за да покрият поне половината от него и на хартия ще отчетат 3% дефицит накрая. Вече са ясни и цифрите – през 2025-та ще вземем 9 милиарда дълг, а през 2026 - 11 милиарда. Така 

ще излъжем еврозоната, 

че сме в критерия, а заемите, които трупаме, ще ги плаща някой друг след време. 
Този гръцки път, по който поехме, неминуемо ще ни докара до криза като гръцката и до здраво рязане на доходи. В момента обаче политиците и избирателите не мислят за това. Мнозинството ходи по екскурзии в Европа, стандартът на живот наближава 65% от средноевропейския, няма безработица, банките са пълни със спестявания, а цените на жилищата са направо космически и въпреки това търсенето е по голямо от предлагането. 
Никой не се интересува кой управлява страната - дали е сглобка, служебен кабинет или някой Кирчо – все тая! Животът е хубав, парите са в джоба. Политиците използват тази еуфория за да не правят нищо и да крадат на воля. Все по-малко хора гласуват, защото смятат, че партиите са даже излишни. Който и да е на власт, хубавият живот ще продължи. Обяснението: мнозинството разчита на Европа, а не на българските партии, от които не очаква нищо добро. И за съжаление това го мислят 70% от всички избиратели.
Другите, които ходят на избори, отиват като на футболен мач – да покрещят, да се сбият с някого, да чоплят семки, да се вълнуват за своите, да стискат палци до последно и накрая да се приберат доволни, че техните са пак в парламента. За тях изборите са отдушник, хоби, забавление. Те не се интересуват дали политиците, които избират, вършат обещаното. Не им пука даже ако са избрали психопати. Важното е да са нашите и да бият вашите. Такива фенове избират и себеподобни лидери. В партиите се наложи 

отрицателната кадрова селекция,

 която масово вкара в парламента безотговорни и неадекватни хора, без никакво отношение към политиката.
Пеевски бил завладял държавата! Ами Пеевски се оказа с характер, с акъл, с опит, с ресурси, с организаторски качества и с предан електорат. Щом е овладял държавата, защо не му попречиха да го направи. И защо се сетиха за държавата след като преседяха в скута на Пеевски цели 9 месеца? Проблемът изобщо не е в Пеевски, нито в Борисов. Проблемът е в пълната неспособност на либералната общност да промени статуквото и да излъчи що-годе прилични лидери.
Затова днес 

държавата е в плен на хаоса

 Липсата на власт има пряка връзка със стандарта на живот и си мисля, че ние ще го разберем по трудния начин. Страната сега върви по пързалката надолу неусетно, без сътресения, с веселие и масови почивки в Гърция. Един ден обаче истината ще лъсне, кредиторите ще си поискат парите и ние ще разберем, че карнавалът е бил на кредит. Тогава негласуващите ще излязат на улицата да търсят справедливост и възмездие, а тези екзотични лица, на които се радваме в парламента, ще офейкат като прелетни птички – кой по островите, кой в Сърбия, кой в Китай, а някои сигурно и в Москва. Е, наистина, ще имаме висока избирателна активност тогава, но и празни джобове.
Сценарият изобщо не е пресилен, защото и след тези избори май няма да има редовно правителство. Провалът ще бъде истински крах, не бива да има съмнение в това. Повечето политици са наясно какво ще стане на нови избори догодина. Не направят ли парламентарно мнозинство сега, с коалиционно споразумение за правителство, с управленска програма, с министерски квоти и за цял мандат, ще трябва да си ходят вкупом, защото догодина сметката за карнавала вече ще е на масата и може да се плаща по съвсем неочакван начин.