Нямаме газ за зимата, нямаме план за преговори с „Газпром” и се свиваме пред Русия и нейните мръсни номера с доставките… Политическата класа сякаш е разделена на две по въпроса – едните искат нови преговори с „Газпром” за дългосрочен договор, другите искат газ на пазарни цени, неизвестно колко по-високи от сегашните. В коя посока да поемем? Имат право тези, които цитират Бисмарк, че договорите с Русия не струват и хартията, на която са написани. Аргументите им са железни – имахме дългосрочен договор, бяхме лоялен купувач на газ, плащахме си както се разбрахме, а Русия, вероломно и едностранно, ни спря доставките.
Защо да правим нов договор? Без друго всичките ни договори с Русия са неизгодни за България. До един обслужват Кремъл! А тези в енергийната сфера са сякаш подписани от руски преговарящи и от двете страни. Направо да се чудиш
докъде е стигнал националният нихилизъм, комбиниран с руски рубли
Обаче имат право и онези, които се чудят откъде ще си доставяме различен газ, когато руски посредници вече са обсебили целия капацитет на другите доставчици.
Сложна ситуация наистина. Затова се запитах как би решил Стефан Стамболов този казус. Ако беше премиер, естествено. Дали той щеше да преговаря с „Газпром” за нов договор, или щеше да изпрати на Кремъл някоя люта псувня – толкова люта, че Митрофанова начаса да си замине за Москва.
Според мен той би преговарял с „Газпром” за нов договор. Дори би убедил руската страна да ни компенсира заради спрения газ. Може да изглежда странно за мнозина, но това е възможно. България има силни козове в такива преговори. Цялата работа е в това кой защитава българския интерес и има ли той характер да устои на руския натиск.
Като държавник с достойнство, Стамболов би използвал българските аргументи с непоколебима решителност, каквато Русия бързо би оценила като сериозна заплаха за своите интереси на Балканите. И тъкмо там е
българския шанс за успех.
Как ще се водят преговорите, ако Стамболов участва в тях?
Преди дни в Москва беше Виктор Орбан, който договори по-големи доставки на газ за Унгария. Същото направи преди него и Вучич за Сърбия. Двамата са важни съюзници на Кремъл и Путин много ги обича. Договориха се, прегърнаха се, обаче… газа за двете държави минава през България. Ние държим кранчето, както се казва, и това всички добре го знаят. Та ако седне някой като Стамболов да се договаря с „Газпром”, той би казал следното – или „Газпром” ни доставя газа, който ни дължи по стария договор досега, а в бъдеще поема твърд ангажимент да спазва ново споразумение, или
ние вземаме две асиметрични мерки:
1. Отделяме от преноса за Сърбия и Унгария 3 милиарда кубически метра, колкото „Газпром” ни дължи, плащаме си ги в долари на Кремъл, както е по договора, а на сърбите и на унгарците Путин да им праща недостига по въздуха;
2. Поради повишените 4 пъти цени на газа от Русия, България повишава транзитната такса през „Турски поток” реципрочно – също 4 пъти, като на „Газпром” ще му бъде предоставена своевременно и акуратно новата схема на заплащане. Ако не плащат – спираме целия транзит! Просто и ясно, нали! Щом не давате газ на нас, Орбан и Вучич също остават на сухо. Сигурен съм, че такива преговори ще са много ползотворни. Сигурен съм също, че ако ги води Стефан Стамболов, руските преговарящи бързо ще усетят, че той не се шегува.
Но ако се заинатят, те ще чуят и друг аргумент: нали знаете чия собственост е Лукойл Нефтохим – България, би им казал Стамболов! Помните, че рафинерията работи на ишлеме за фирмата „Литаско“ в Швейцария. Ние вече обсъждаме въпроса българското правителство да поеме оперативен контрол върху рафинерията. Държавата лесно ще замести фирмата „Литаско”, като осигури петрол за Нефтохим, а после му изкупи и продаде бензините за своя сметка. „Лукойл” пак ще работи на ишлеме, само че
в полза на всички българи, а не на Путин,
както е сега. И не с руски нефт! Да видите тогава как ще паднат цените на горивата, как енергийната мафия ще остане без корупционни схеми, и как ще заплачат в Москва, където сега разчитат на пари от нашата рафинерия за войната си в Украйна.
Тези аргументи всеки руски преговарящ ще ги разбере отлично! Въпросът, който ще стои пред тях, е само един: дали Стамболов ще направи това, което казва. И за да проверят и тази теза, ще използват и последния си коз в такива преговори - войната. Когато я окъсат, руските преговарящи стават обидчиви, нервни, плашат с ракети и дори с ядрени бомби. Така Путин постигаше своето на преговори с Меркел и Макрон. Сигурно ще пробват и при Стамболов. Той обаче, на заплахите с война би отговорил съвсем просто – Майната ти, плашиш само гаргите!
И ще бъде прав, защото Русия не е нападала и никога няма да нападне държава от НАТО! Никога! Ние сме член на Алианса и това
гарантира 100% нашата безопасност срещу военна агресия
А тези, които говорят обратното и плашат с война, са обикновена руска агентура, която на преговорите няма да присъства.
И така, когато тезите са ясни, ще трябва да има компромис – ние не спираме Турски поток, а Русия ни дава газа по стария договор и гарантира доставките в бъдеще. Ако не се съгласят, асиметричните мерки влизат в сила!
Нещо ми подсказва, че ще минем без да спираме транзита за Сърбия, или да променяме схемата на „Лукойл – Нефтохим”. Просто ще получим газа, който искаме и толкова. При това без подробности като заплащането в рубли. Защото Русия на Путин е доста диалогична, когато срещу себе си усети сила и решителен лидер.
Ето защо въпросът не е дали да преговаряме с Русия или не. За мен въпросът е:
има ли втори лидер като Стефан Стамболов и може ли той да стане премиер?
На първа ръка отговорът е не, не може.
Първо, защото корумпираната политическата класа е силно зависима от Русия;
второ защото руската агентура контролира кариерното израстване във властта;
трето, защото уплашеният български избирател няма да гласува за русофоб;
четвърто, защото нашите либерални съюзници се плашат от националисти като Стамболов.
Хубавото е, че в историята лидери се появяват винаги, когато трябва. Лошото е, че те се раждат в големи кризи. Стефан Стамболов например става държавник след преврат и война. Не дай боже да дочакаме втори Стамболов при такива обстоятелства…Не дай боже!
Иначе ни остава едно – да се надяваме, че Бог е българин, както разправят спортните коментатори…И ще ни изпрати или газ, или лидер даром, защото ние сами не можем го намери. Не го ли направи Бог, руската агентура ще ни остави и без държава накрая.