De Profundis: Анатолий Макаров си тръгна доволен от България като пистолет, който е уцелил мишената

Един куп причини защо мандатът на дипломата в нашата страна е успешен

Оттегли се с изпълнен дълг към Русия

Оттегли се с изпълнен дълг към Русия

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Неотдавна по живо, по здраво и почти тихомълком изпратихме за родината му руския посланик в София Анатолий Макаров. 
Аз лично бих предпочел изпращането да е доста по-шумно. Да е организирано например по метода с газеното тенеке, отдавна предложен от великия Алеко: „Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне с пограничния камък, щото цял Балкан да загърми“. 

Но де ги такива изпращачи тук! По нашите земи изглежда най-многото, което българите са свикнали да правят с руските генерал-губернатори и всякакви други лица, изпратени по заповед на кремълската щука да нагледат добре ли се държат тукашните им крепостни, е да се кланят, сякаш са им нещо длъжни. Или сякаш онези са Чехов и Чайковски в едно, дори когато всъщност са обикновени нискочели кагебисти с помътени от водка и мания за руско величие мозъци,

пратени тук да тровят хората

Или поне живота на хората. 
Така или иначе, Н.Пр. Посланик Анатолий Макаров си тръгна само с един мандат и някои тук побързаха да решат – или поне да внушат на по-невинната политическа публика – че този мандат е донякъде провален, защото точно по негово време България се осмели да изгони най-много руски шпиони под прикритие на дипломатическа служба, отколкото е гонила когато и да било досега. 
Да, шпиони има изгонени и това вероятно се дължи донякъде на по-активната помощ от страна на западните ни съюзници, донякъде – надявам се – и на активизацията на самите български спецслужби и тяхната /нова?/ ориентация да разследват в правилната посока. Но руснаците, както знаем, не се интересуват от хората, дори своите. За тях шпионите са като хартиени носни кърпички – цапат се и ги изхвърляш, не си играеш да ги переш и ползваш отново. В Русия хора бол, а и кандидат-шпиони наспорил Господ, заради свързаните с този занаят екстри - зер иначе кога ще му падне случай на някой обикновен руснак да разгледа катедралата в Солсбъри например, освен ако властта не го командирова там да трови някого….. 

Така че - тц! 

Не е вярно, че Макаров е провален дипломат,

напротив, той свърши прекрасно работата си в София, като реализира в максимално възможната степен и в много посоки, основни руски интереси. Неслучайно в интервю на изпроводяк дипломатът заяви: „Като посланик на Русия в България се завръщам в Родината с чувство на изпълнен дълг.“ 
Да, това е дипломатическо клише, но не е само клише, според мен то дава съвсем точна представа как се чувства Макаров – доволен като пистолет, който е уцелил мишената.  

Смятам, че дори да беше постигнал само реализацията на газопровода „Южен поток“, за повече конспиративност наричан Турски, Балкански или дори Български поток, Макаров пак щеше да е на върха на представянето си. 
Да не забравяме няколко прости факта. Първо, правителството и лично премиерът Борисов бяха замели под килима този руски инфраструктурен проект, но изведнъж мненията им се преобърнаха на 180 градуса. 

Второ, Русия и Турция подписаха за потока през октомври 2016, когато посланик Макаров вече беше тук и през май следващата година България изневиделица се включи в проекта. Трето, някак ентусиазирана до небето, София инвестира цели 3 млрд. лева собствени пари в руския проект. Нищо, че днес вече е доказано категорично онова, за което скептиците предупреждаваха още тогава - че с транзитните такси, които страната ще получи от газовата тръба, няма да може да се върне инвестицията, поне не в нормалните за това срокове. 
Така че заровихме пари за наслада на руснаците и в това дело със сигурност енергично е намесен посланик Макаров. Вероятно човекът, макар при публичните си изяви да звучи твърде зле, е много художествено убедителен в разговорите насаме. И може би заради тази му убедителност стана така, че руският проект бе реализиран само за година, а много  по-стратегическата за нас газова връзка с Гърция, която /не/ се строи вече десетина години, е до никъде.   

Но не е само това. По времето на Макаров се възстанови и проектът за гьола в Белене. И, да, макар там нещата като цяло да са по-забатачени, руснаците си изкараха тяхното – България най-чинно им плати за Нероден Петко, купчина парчета от ядрени реактори, които някой „родолюбци“ са им поръчвали, без страната изобщо да има решение за строеж, камо ли проект. Даже всички знаят и името на главният родолюбец, но съдът не можа да го осъди.  

Докато сме повече в полето на икономиката, макар неизбежно размесена с политика, интересно ще ми бъде да разбера каква точно е ролята на посланик Макаров по отношение странната история с древните съветски МИГ-ове, за чиито ремонти натовска България продължава да плаща на основния противник на НАТО – Русия. Все едно другарят Ким в Северна Корея да плати на американците да му ремонтират съоръженията за изстрелване на ядрените ракети. При това работата с нашите МИГ-ове може да се свърши в Полша много по-евтино, качествено и в срок, както видяхме. 
Но не, всъщност не може, защото веднага ще го подгони независимият български съд, както също видяхме от случая с бившия военен министър Николай Ненчев. Съдът ни е наистина дотам независим, та си призна открито, че всъщност с това дело защитава интересите на руската корпорация МИГ. 
Дали това не е същата пълна форма на независимост, която позволи на втори съд да пусне разследвания Николай Малинов да пътува до същата тази Русия, за която службите и прокуратурата имат съмнения, че шпионира. 
Само съмнения ли? Ами да, аз например продължавам да имам големи съмнения спрямо този човек, въпреки че трети независим български съд най-спокойно регистрира зловещо откровения му политически проект за

 създаване на изцяло русофилска партия

Ама може и посланик Макаров да не е замесен във всички тези независими действия на съда, де. Нещо повече, той лично със сигурност не се е обаждал на никой български съдия, за да му каже – абе виж там направи нещо за онова наше момче. Просто високият му дипломатически статут не позволява такова нещо – така че според мен някой друг го е сторил от негово име. На български или на руски – изберете сами. 
Като споменахме Малинов и русофилския му проект, да си припомним и някои действия на руското посолство, начело с Макаров, които са в посока заздравяване и масовизация на братската любов към Русия, която пърха в душата на /почти/ всеки българин. То не бяха коледни елхи, подарени на невинни български общини, за да се продължи и затвърди у хората по места светлата традиция на вечна благодарност към Русия; то не бяха чествания на някакви „безсмъртни полкове“, всъщност, стадо зомбита, които ни се стоварват на главите, за да не забравим никога, че Кремъл винаги може да ни прати още един комплект освободители, дори ние да не ги искаме; то не беше финансиране на проекти, изложби и концерти за възхвала на Русия, раздаване на икони и картини, то не беше поддържане на стари и издигане на нови паметници на руски убийци и сатрапи, които се откриха тържествено по време на мандата на Н.Пр.;  то не бяха 

навеждания, целуване на ръце и други патриотични актове

от страна на онези многобройни български политици, за които любовта към Русия е най-висшата форма на български патриотизъм. 
Да, до този пълен абсурд докараха нещата. Ама не им пука. А Макаров се радва – добро наследство ще остави човекът на заместничката си, кака Елеонора Митрофанова, ще има тя върху какво да надгражда.
О, да, няма да пропусна и един от най-хубавите руски проекти, за които Макаров работеше здраво и които, за радост на Кремъл, ще продължат да тровят българския политически живот поне още година. Имам предвид, разбира се, проекта, наречен Румен Радев, пиеса в няколко действия, която продължава да се играе пред очите на публиката. 
Не разбирайте нещата прекалено буквално. Това не означава, че Радев като президент получава указания директно от Москва по някакъв таен телефон и така работи в техен интерес. Или че получава руски пари за работата си. Това означава, че той просто изначално е подбран като човек и характер такъв, какъвто е, подпомогнат е по различни линии да стигне до поста и сега се държи, както се очаква от него. 
Основният интерес на руснаците след промените тук винаги е бил един единствен – 

България да се намира постоянно в хаос, в сивата зона на неспокойствието,

 да се поддържат вътрешни конфликти, да живеем винаги в мътна вода, за да може Кремъл в определен момент да налови точно онази риба, която му трябва. Това, което в един период правеше Доган, после Първанов, Сидеров и други, сега го прави основно Румен Радев. 
А самите руснаци му помагат отстрани, непряко  – подават му удобни за отиграване политически топки, запознават го с подходящи хора по разни приеми, подхвърлят в пространството реплики, които го ориентират за правилната линия, която трябва да следва и прочие. Ето, това пък прави основно руският посланик в София. 
И трябва да му се признае на Анатолий Макаров, че добре се справи по време на мандата си. В политически план, днес Румен Радев е наистина най-здравата опора, а според мен – и най-голямата утрешна надежда – за реализация на кремълските интереси в България.