Ормузкият проток – най-важният морски коридор за транспортиране на петрол в света – на практика е почти парализиран след началото на конфликта между САЩ, Израел и Иран на 28 февруари 2026 г. Според анализи на морския трафик преминаването на петролни танкери през стратегическия воден път е спаднало с повече от 90%, което създава сериозни рискове за глобалните енергийни доставки.

На фона на тази криза обаче някои кораби продължават да преминават през протока. Те са част от т.нар. „сенчест флот“ – мрежа от танкери, които оперират извън международните правила и санкции. Както отбелязва анализ на The Conversation, именно тези съдове в момента са сред малкото, които все още се движат през Ормузкия проток.

Ормузкият проток свързва Персийския залив с Арабско море и е един от най-важните транспортни маршрути за петрол и природен газ. В нормални условия през него преминава значителна част от световния износ на енергийни ресурси.

След избухването на войната обаче Иран предупреди, че може да атакува или унищожава кораби, които преминават през протока, особено ако превозват петрол от държави в Персийския залив. Това доведе до масово изтегляне на търговски кораби от района.

Допълнително напрежение създава и поведението на застрахователните компании. Повечето от тях започнаха да оценяват риска индивидуално за всеки кораб, а международни морски организации предупредиха екипажите, че имат право да откажат да плават в зоната на конфликта.

В резултат на това към началото на март над 400 танкера са останали блокирани в Персийския залив, без разрешение от собствениците си да напуснат региона.

Какво представлява „сенчестият флот“
Въпреки почти пълното спиране на трафика, част от корабите продължават да преминават през протока. Това са съдове, които често работят извън официалната система на международната морска търговия.

В морските среди те са известни като „shadow fleet“ или „сенчест флот“. Това са кораби, които могат да нарушават санкции, да транспортират нелегални товари или да избягват международни екологични и търговски правила.

Според анализ на The Conversation, такива съдове успяват да оперират дори в епохата на глобално електронно проследяване, защото системата за контрол на морския трафик по света до голяма степен разчита на доброволно спазване на правилата.

Когато корабът „изчезне“ от картата
Повечето търговски кораби използват т.нар. AIS транспондери, които излъчват информация за позицията, скоростта и курса на плавателния съд. Това се изисква от международната конвенция SOLAS, подписана от над 160 държави.

Но системата има ключов недостатък – транспондерът може просто да бъде изключен.

Когато корабът изключи устройството си, той буквално „изчезва“ от всички електронни карти за проследяване. Няма глобален център, който да алармира за това, а контролът върху корабите се осъществява главно от държавата, под чийто флаг плават.

Това създава сериозни възможности за злоупотреби. Регистрацията на кораб под даден национален флаг често е просто търговска услуга, която може да се закупи онлайн чрез т.нар. „удобни флагове“.

Кораб, собственост на компания в една държава, може да бъде регистриран в друга страна с минимален контрол. Ако бъде засечен от власти или инспектори, той може да смени регистрацията си и да продължи да оперира под нов флаг.

Сенчестият флот използва различни техники, за да избегне санкции и проверки.

Обикновено се купуват стари танкери, които иначе биха били бракувани. Те се регистрират чрез офшорни компании, използват неясни застрахователи и изключват транспондерите си при преминаване през чувствителни региони.

Често се използва и практика, при която петролът се прехвърля от кораб на кораб в открито море, което затруднява проследяването на произхода му.

Според данни на компанията за морски анализи Windward по света вече има приблизително 1100 кораба от т.нар. „тъмен флот“, което представлява около 17–18% от всички танкери, превозващи течни товари, основно петрол.

Сенчестият флот не е ново явление,

но се разширява значително през последните години.

Иран започва да изгражда подобна паралелна система още през 2018 г., след възстановяването на американските санкции срещу страната. Русия също значително разширява подобен флот след 2022 г., когато международните ограничения върху руския петрол се засилват след войната в Украйна.

Системата на международното корабоплаване работи до голяма степен на принципа на доброволното участие – компаниите спазват правилата, защото това им позволява да работят с големи застрахователи и да влизат в основните пристанища по света.

Но когато санкциите или геополитическите ограничения правят този модел икономически неизгоден, някои държави и компании създават паралелна система извън него.

Днешната ситуация в Ормузкия проток показва именно това: когато официалната търговия почти спира, единствените кораби, които продължават да се движат, са тези, които игнорират правилата.