Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Няколко сюжета привличат вниманието на политическата публика през последната седмица, граждани, но сред тях безспорно като голям бисер блести онова, което наричам
Лайняна революция
Така, де, когато лайнари правят революция, тя няма как да се получи друга, освен лайняна.
Имам предвид, разбира се, героичната битка срещу България, която водят в българския Парламент кюлотите и санкюлотите от ляво. Тези типове са наистина най-мръсната пяна на българското общество и българската политика, изплувала на повърхността на събитията. Те блокират нормалната работа на Народното събрание, налитат да се бият и да хапят, застават като руски матросовци пред трибуната и се канят никога да не си тръгнат оттам, само и само…..какво, какво искат?
Казват например, че искат да не се събаря МОЧА, жалкото пропагандно
капище на руската окупация над България,
което се извисява десетилетия насред София и плаши гаргите и врабците. Да, искат си капището, то е символ на тяхната душевна зависимост от московските бандити и те не могат току-така да се разделят с нея, защото тя е същността им, тоест, раздялата означава да се разделят със самите себе си. Нали знаем – свободата не е за всеки, за нея трябва да си умен, да можеш да правиш разни неща, дори жертви, ако се налага. А нашите всенародни хрантутници не могат и не искат нито да са умни, нито да правят жертви. Те могат и искат само да лапат парите от ЕС и да служат като кученца пред Москва.
Може да звучи парадоксално, но точно в това шизофренично състояние душите им са най-спокойни, нямат страхове, а и съвестта изобщо не ги мъчи - защото как ще те мъчи нещо, което нямаш.
Но паметникът на окупатора наистина е само символ, само повод за крясъци и изстъпления, от които дори Корнелия Нинова се оказа онзи ден леко засрамена. Е, макар и леко доволна в същото време, защото посраните революционери от ИТН и „Възраждане“ всъщност си цапат ръцете и мутрите, докато вършат и нейната работа. Тези русолеви, всички вкупом, имат обаче още по-важни цели. Искат да не се приемат закони, да няма бюджет и държавата да затъва във финансови проблеми, да се постави под още по-голям въпрос евентуалното ни влизане в Шенген и Еврозоната. А вероятно много искат също да се върнем към безвремието на неконституционното президентско управление и поредицата избори без избор, с които си играхме две години поред за удоволствие на Кремъл, макар изцяло в наша вреда.
Зад или над всичко това пък стои още по-съществената и важна цел – да няма промени в Конституцията. Днешните леви пишман революционери, които, вместо да блокират и ограбват мандри в Балкана, блокират парламентарната работа, за
да ограбят напредъка на страната,
настояват да не бъдат ограничавани правомощията на президента, за да може той безконтролно да саботира работата на всяко нормално управление. Както и да държи България възможно най-близо до Русия, без обаче да я вади от щедрата цицка на ЕС. Искат да няма никакъв контрол над главния прокурор и прокуратурата изобщо, за да могат прокурорите да продължават да покриват безочливите престъпления на цялата ляво-ченгеджийско-мафиотска шайка и да сплашват онези, които не се вслушват в нейните препоръки или не изпълняват нейните съкровени политически и икономически желания.
Това е основният проблем – и някой си Балабанов от ИТН го каза директно: „Има такъв народ“ ще блокира приемането на конституционните промени в Парламента!“ Толкоз – просто и ясно. Паметниците и всякакви други глупости ИТН ги оставя на аджамиите от „Възраждане“ и по-недосетливите червенотиквеничковчета от БСП, които още не разбират, че за пореден път са пионки в ръчичките на президента Румен Радев. А и да разбират, не им пука, стига да се върши нещо в руска полза.
Но тарикатите от ИТН са наясно точно какво правят и защо. Още докато предано се включваха в служебните кабинети на Радев те се представиха като най-здравата му политическа опора, а сега вече безсрамно се откроиха като една от мръсните му политически ръкавички, с която той бърка в храма на българската демокрация, Парламента.
Това също е съвършено просто и ясно - зад всички безредици в Народното събрание прозира твърде семплият иначе лик на президента Румен Радев и неговите както вътрешни, така и външни интереси и зависимости. Ето пореден повод да напомня, че досега трябваше да започне процедура по импийчмънт срещу него, независимо до къде ще успее да стигне тя преди края на мандата му.
Както стана ясно по-рано, на този тип не му пука за Конституцията, която се е клел да спазва и защитава, тоест, не може да се разчита, че тя – или поне неговият собствен политически морал – ще бъдат някакъв ограничител за попълзновенията му. Както видяхме, в безвремието между падането на кабинета Борисов и идването на кабинета Денков, Радев съвсем съзнателно докара страната до ръба на еднолично президентско управление, а сега иска да изпаднем в ново безвремие, за да довърши започнатото. Е, наистина трябва да има ограничител и една текуща процедура по импийъчмънт е практически единственото средство за това, налично в момента.
За сметка на българското общество и проблема „Радев“, много повече възможности да се справи с
„проблема „Волгин“
има ръководството на БНР. Отдавна ги има и отдавна трябваше да ги използва, но лошото е, че не ги използва. Сега спирането на интервюто с Митрофанова е само малък епизод, в който за пореден път се откроява несопособността на медията за нормално и адекватно решение. Да – почти по случайност, този път няма да чуем в национален ефир заплашителните и познати до болка пропагандни дрънканици на Елеонора Митрофанова, която просто върши своята работа срещу България. Но ето, че Волгин, дори след тази провокация, продължава да си е на мястото, въпреки че и той очевидно върши своята работа срещу България.
Не мога да разбера коя е силата, която стои зад него и държи този нагъл и абсолютно непрофесионален тип в ефира на радиото, което има претенции да е сред медиите с най-високи професионални стандарти в страната. Отдавна всички са наясно, че Волгин не отговаря и на четвърт от елементарните критерии за журналистическа работа, че се труди в интерес на чужда държава срещу собствената си, която му плаща щедрата заплата, че мненията му не са мнения, а преписани и цитирани опорни точки на злостната срещу България кремълска пропаганда – но този тип продължава да стои в ефир и да се кефи на ситуацията.
Практически, той по всякакъв начин откровено се гаври както със самото БНР и регулатора СЕМ, така и с всички български граждани – но някак, вече години, продължава да стои на трибуната и продължава с гаврите, дори да ги засилва. Да, провокациите му стават все по-нагли - пробва къде е границата и като види, че граница няма, отива още по-нататък. Вероятно той сам отдавна очаква да бъде изритан от радиото, а фактът, че още не е, му нашепва, че се страхуват от него и това му дава криле.
На мен обаче не ми даде много криле едно от последните решения на управляващото мнозинство – за премахване таксата върху преноса на руски газ през България. Това беше обосновано с необходимостта да се избегне евентуалното вето, което Унгария се закани да наложи срещу българското членство в Шенген. Досега ни спираха Австрия и Нидерландия, кусур ни беше само и Унгария да сложи бариера.
Нещо много ми загорча обаче от развитието на този сюжет. Първо, не разбирам няма ли и ако няма – защо не се въведе - правило в ЕС, че вето върху дадено решение може да се наложи само с аргументи, свързани с конкретното решение. Иначе, както виждаме в сегашния случай с Унгария, се получава „къде го чукаш, къде се пука“ - откровено изнудване.
Второ, боли ме, че точно Унгария, страна, която дълбоко уважавам, която прекрасно знае какво значи да те тъпче мръсния руски ботуш и е платила с кръвта на хиляди свои граждани свободата си, през последните години, по време на управлението на Виктор Орбан, се прави на много хитра и се държи като български русофил – иска да изцица всички ползи от Запада, но да не се отдалечава прекалено от Кремъл. Не ги ли боли унгарците, когато получават похвали от Кремъл за „независимото“ си поведение в ЕС? Не ги ли боли, че страната им
прокарва в Европа интересите на престъпника Путин
и кремълската шайка, а не демократичните традиции и битката за запазването на нашия свят от наглите им лапи, които постоянно посягат да го рушат? Жалко ако не ги боли.
И трето – струва ми се, че някак прекалено бързо сегашното българско управление се поддаде на унгарското изнудване. Още докато научим, че има проблем – и той вече е решен. Ами не става така, откъде-накъде. Не можеше ли например България веднага да каже в Брюксел, че ако Унгария поради защита на руския интерес не иска да ни пусне в Шенген, то ние пък ще блокираме финансовата помощ, предвидена от ЕС за Унгария. Или нещо друго подобно, от които Орбан да разбере, че той в ЕС не може да се държи както се държи Путин в Русия.
Да ,знам, извиването на ръце не е начинът, по който се решават споровете в европейската демократична общност, защото така тя бързо ще се разпадне. Кажете го на Орбан обаче, той започна и трябва за него също да има някакви граници, не само за нас. Затова предлагам веднага, след като бъдем приети в Шенген, да си върнем отново таксата за преноса на руски газ – а Орбан тогава да ходи да се жалва на Путин.