Марийка Захарова пак се възпалила. В смисъл – умствено, де, вие какво помислихте. Вика, че зловещи натовски държави като България и Румъния се готвят да нападнат Русия, а Русия трепери, ли трепери от страх.
Предавам го със свои меки думи, за да не се стреснете – нейните звучат доста по-твърдо. Но все пак ще рискувам да я цитирам, за да не се обвиняваме после в изкривяване на смисъла: „Инфраструктурата на България и Румъния се модернизира, на тяхна територия се разполагат нападателни оръжия, по време на ученията се разработват сценарии, които предполагат и предвиждат удари, включително на руска територия. Това предизвиква сериозно безпокойство у нас.“
И у нас, и у нас. Имам предвид, че изявление като това на Захарова много ни стряскат, мен поне – по няколко важни причини.
Първо и много интересно - досега не знаех, че развитието на българската инфраструктура е забранено, щото Русия го разглежда като част от военна заплаха срещу нея. И чак сега си давам сметка защо България е толкова изостанала в това отношение – десетилетия наред си караме без магистрали и други важни придобивки, само за
да не се стряскат братушките насън
Второ, сигурен съм, че в България никакви нападателни оръжия не се разполагат, защото това щеше да се разчуе. То за тези неща в НАТО си има ред, Върховно командване, обща политика и общи решения. Не може една държава сама да реши да нападне Русия и по този повод да започне свободно да си купува и разполага нападателни оръжия. А и ние нямаме пари да си купим такива, така че Марийка очевидно дрънка небивалици.
Може би с цел случайно да не я попитат за руските бивалици – реалната заплаха срещу всички страни от региона, която е самата Русия с разположените нападателни оръжия по цялата територия на непотопяемия черноморски самолетоносач, грубо анексирания от Украйна полуостров Крим.
Трето, в нашите учения имало било сценарии, които предвиждат удари по самата Русия. От една страна звучи доста тъпо. Аз не знам какви точно сценарии се разиграват тук, но веднага се сещам за прочутата снимка на самия български военен министър Красимир Каракачанов, който по време на учение храбро стреля с автомат „Калашников“ срещу стаения враг. Само дето на крачола му има издайническо петно от онази „последна капка“, която, казват, за един мъж винаги е в гащите. Като правило тя не се вижда, но на някои или сукното на гащите им е прекалено тънко, или капката им е прекалено голяма, та резултатът понякога изпъква неприлично.
Но и да не беше капката, пак съм сигурен, че, въоръжени с „Калашников“ и нехвърчащи МИГ-ове, Русия не можем я уплаши. Поне не наистина.
От друга страна обаче, в казаното от Марийка има и известна логика. Представете си например един твърде реалистичен сценарий за натовско учение у нас. Основният враг на НАТО – червената Русия, напада сините България и Румъния, веднага се задейства чл. 5 от договора на Алианса, съюзнически войски се притичат на помощ, отблъскват врага и го прогонват на негова територия, където продължават да го обстрелват, та да не може да се прегрупира и да се върне.
Това не е нападателен акт, не е агресия, а нормална военна практика, нали. Сещаме се дори за някои далеч по-драстични форми на нейната реализация – например, преследваш германците чак до „Бърлогата на звяра“ и така
завладяваш Източна Европа за 45 години, под лозунга, че я освобождаваш
Ама не, да не ги приказвам такива, че Марийка ще ме скастри, а и могат да ме осъдят в самата Русия, защото там вече е забранено със закон да се приравняват нацистите със сталинските комунисти от времето на Втората световна война. Както и със сегашните путинисти.
Така или иначе, думите на Захарова, че агресори като България и Румъния предизвикват в Кремъл „сериозно безпокойство“, биха могли да означават две неща. Едното е, че Кремъл страда от силна параноя. И това май би било нормално, защото диктаторът, загнездил се там, вече разбира, че времето му изтича. Не само неговото, но и нему подобните по целия свят.
Другата възможност Марийка да излиза и, ни в клин, ни в ръкав, да приказва подобни глупости, е, за да отвлече вниманието от нещо наистина агресивно, което Русия прави или подготвя в момента. И обвиненията към нас, невинните, да послужат като обяснение за разполагането например на още руски атакуващи оръжия на Крим. Не, че някой ще повярва на подобни обяснения, но Кремъл смята, че така си е измил ръцете.
Както знаем, няма граници за руската наглост, но в даден момент някой ще трябва да ги постави, защото иначе
Русия ще продължава да тормози света до безкрай
За разлика от Марийка Захарова обаче, нейният пряк началник, руският външен министър Сергей Лавров, неотдавна излезе с една обнадеждаваща новина. „Москва мисли дали изобщо да не се откаже от сътрудничеството си с ЕС“ – пак ни в клин, ни в ръкав изтърси той, докато бе на посещение в Минск.
Айде, де – за малко да си отдъхне цялата прогресивна европейска общественост. Ама, ядец, както знаем, между мислене и действие пропастта дори в нормалния свят е твърде голяма, а в Русия – особено. Още Достоевски описа как там мисълта, че обичаш цялото човечество и му мислиш доброто, задължително води до действия, с които го унизяваш, подчиняваш и управляваш.
Та и Лавров така – мислела Москва да се откаже. А кой ще купува тогава московския газ и нефт? Или Москва ще се откаже също от това да възпроизвежда престъпната си власт, за която европейските пазари, европейските технологии и европейските стоки са ключови?
Не, гълъбчета, отнюд, Москва не мисли да се откаже от сътрудничество с Европа, точно обратното прави в момента, като чрез газопроводите „Северен поток“ 2 и „Турски поток“ се опитва
да затвори газовите клещи
Ама американците възразявали и налагали санкции – голям праз, ние пък ще завършим строителството, ако трябва и със собствени средства, героично се противи Русия.
И официална Германия се противи, иска си северния газов поток, а за целта се прави на дръж ми шапката, в смисъл – уж не разбира, че тук става дума не само и дори не толкова за икономика, а за политика на влияние. Не знам, нещата вече изглеждат така, сякаш някой на самия германски политически връх е поел щафетата от бившия канцлер социалист Герхад Шрьодер, който се продаде на руснаците за солидна шепа сребреници.
Ще видим какво ще стане накрая, но в цялата история за мен най-отвратителното е, че заради някакви частни интереси в Берлин, в момента се застрашава целия ЕС по две линии – едната е като се дават аванси на руснаците, а другата – като съзнателно се изострят отношенията с американците.
Но след като Германия се държи така, защо се учудваме, че и България прави подобни магарии, като се натиска да изгражда „Турски поток“, който ще си остане руски, дори да се нарече марсиански. И това личи дори само от факта, че Герхард Петкова и Герхард Борисов постоянно докладват докъде е стигнал строежа на най-високо място – в самата Москва. Или поне на килимчето пред нея.
На всичкото отгоре нещата вече започват да изглеждат така, сякаш поведението на Германия и България по темата за руските потоци не съвпада случайно, а е напълно съгласувано, че Берлин дава сили и смелост на София да се прави на разсеяна за американските санкции и да налива собствени, тоест, пари на българските данъкоплатци, в чужда воденица.
Логично, де, нали ако едното рамо на руските газови клещи пропадне, то и другото вече няма да има за какво да се захване и ще потъне безславно в Балтийско море.
Та ето как, граждани, Сергей Лавров само ни залъгва с опцията някой ден да чуем добрата новина, че Москва завинаги оставя Европа на мира и се оттегля в себе си, а в същото време засилва натиска да плащаме на Русия, да сме благодарни на Русия и да обичаме Русия. Нищо, че тя страда от тежки болести, с които любовно заразява и нас.