Бележка на Faktor.bg: Шест дни преди парламентарните избори в България на 19 април, руската медия "Независимая газета" публикува коментар, посветен на важната тема. Основен герой в него е Румен Радев и неговата формация. На пръв поглед анализът е балансиран, търсещ обективност за ситуацията. Посочени са някои от прокремъските му залитания, но не в критичен план, а едва ли не като даденост, произхождаща от митовете за дълбоката връзка на българи и руснаци. Изтъкват се заявената битка с олигархията, стремеж за по-добър живот на хората, достъпно образование, социална справедливост и подобни пиарски трикове, съвсем в стила на популиското говорене на лидера на "Прогресивна България". С две думи - Радев е положителния герой в изборната битка. Но авторът не обелва нито една критична дума за това, че Радев е сраснат с българската олигархия, нито ред за провалите на служебните му правителства и неизгодните сделки, с които заробиха страната, мълчи се и че "борецът срещу мафията" прави по-скъпа предизборна кампания от мафиотските босове. Съвсем в стила на руските хибридни операции се акцентира, че Радев избягва всичко, което издава „проруската му ориентация“. Дори манипулативно се намеква, че имал някаква договорка за това с Брюксел. А реално Радев по време на цялата си кампания говори с наратива на Кремълската пропаганда: критикува остро договора на правителството на Гюров с Украйна, обяви се против общи военни проекти с Киев, отказва изследвания за шистов газ в Северна България, твърди, че няма нищо лошо България да се върне към руската енергийна зависимост и т.н. Освен това руските социални мрежи му дават сериозен пропаганден съпорт, като изливат ежедневно видеа в негова подкрепа.

Преведохме и публикуваме хибридния анализ, за да имат читателите ясна представя - какъв е руският прочит в "Страстната седмица" за България, но и за кого бие камбаната от Москва.

Екатерина  Шумицкая*

Политическите новини от България рядко привличат вниманието на световната общественост. Парламентарните избори, които трябва да се проведат на 19 април, не са изключение, въпреки че ситуацията около тях много напомня на тази в Унгария и предизвиква оживен интерес в медиите. Седмица след като стане ясно дали министър-председателят Виктор Орбан ще запази властта си, в България ще се реши дали неговият „аналог“ Румен Радев ще оглави правителството.

Според повечето западни анализатори „българският Орбан“, както го наричат, представлява същата 

заплаха за единството на ЕС, 

както унгарският лидер. В случай на победа на партията, оглавявана от Радев, външнополитическият курс на България най-вероятно ще се промени: София с голяма вероятност ще стане също толкова „неудобна“ за Брюксел, колкото е Будапеща.

Радев е бивш президент. През януари 2026 г. той предсрочно напусна поста си и скоро оглави малко известната партия „Прогресивна България“, за да участва в изборите за Народно събрание. България е парламентарна република. Длъжността президент, която Радев заемаше от 2017 г., е до голяма степен представителна. За да управлява реално държавата, той трябва да стане министър-председател – цел, към която се стреми.

По време на президентския си мандат Радев натрупа значителен политически капитал, превръщайки се в най-влиятелната и популярна фигура. От 2021 г. насам българската политическа система е в дълбока криза. Предстоящите избори са осмите за последните пет години. Поради силната фрагментация на партийната система и непримиримите противоречия между политиците, съставянето на коалиционни правителства е изключително трудно и те са крайно нестабилни. Радев успя да се възползва от това, укрепвайки позициите си чрез назначаване на служебни кабинети, които на практика управляваха страната през последните години. Неговата умерена и последователна политика в труден за страната период се харесва на избирателите. Рейтингът му остава най-висок сред всички политици (според различни източници – 40–45%), а отрицателният му рейтинг е най-нисък – значимо постижение в общество, разочаровано от демокрацията и политиците.

Радев беше избиран за президент два пъти, като и в двата случая победата му беше убедителна – той получаваше значително повече гласове от съперниците си и печелеше на балотажа с абсолютно мнозинство. Не на последно място, за това допринесоха и неговите „проруски възгледи“.

През 2021 г., по време на предизборна кампания, Радев фактически 

призна Крим за руски; 

нееднократно наричаше Русия „освободителка на българския народ“; заявяваше, че тя не може да бъде враг на България; както и че санкциите на ЕС срещу Русия са безсмислени и неефективни.

През май 2024 г. той твърдеше, че Киев няма да може да победи, и многократно подчерта необходимостта от възстановяване на диалога с Москва, призовавайки за дипломатическо решение на конфликта в Украйна и открито подкрепяйки мирните инициативи на Доналд Тръмп.

За разлика от Орбан, който води кампания под лозунга за защита на националните интереси на международната сцена, Радев – подобно на Петер Мадяр, съперник на унгарския премиер – поставя акцент върху вътрешнополитическите проблеми. Той се връща към темата за борбата с корупцията, която беше водеща в българската политика до 2022 г. Според него партията „Прогресивна България“ е отговор на общественото търсене за демонтаж на корупционната държавна система.

Бившият президент заяви, че започва най-важната битка в живота си – „битката за България“. Целта му е да „свали олигархията“, да укрепи демокрацията и върховенството на закона. Речите му напомнят на тези на Бойко Борисов отпреди 20 години – днес негов основен опонент и лидер на партия ГЕРБ, считан от мнозина за символ на корупцията, а в миналото – за неин яростен противник. Повечето български политици идват на власт с антикорупционни обещания, но впоследствие губят доверието на обществото. Радев обаче успя да съхрани репутацията си и да привлече в политиката нови лица, несвързани с управляващия елит.

Друг ключов елемент от програмата му е борбата с обедняването, така че „в европейска България да няма бедни хора“. Той поставя акцент върху социалната справедливост, достъпното образование, по-добрите условия на труд и защитата на уязвимите групи. Левите му послания могат да се разглеждат както като начин за разширяване на подкрепата, така и като опит да отслаби традиционната левица и да намали фрагментацията в бъдещия парламент.

В момента Радев избягва всичко, което би могло да подчертае неговата „проруска ориентация“. Според някои експерти това може да се дължи на негласно споразумение с Брюксел, който не желае да възпрепятства победата му, както се случи в Румъния с националиста Калин Джорджеску. Основната задача за ЕС в момента е 

да се стабилизира изпълнителната власт в България

 и да се прекрати поредицата от предсрочни избори.

Най-ефективният начин за това би бил спечелването на абсолютно мнозинство и съставянето на еднопартийно правителство. Това обаче изглежда малко вероятно – дори за водещата партия „Прогресивна България“, която според социологическите проучвания събира около 27–30% подкрепа. Така че, дори и да спечели изборите, това едва ли ще реши политическата криза.

Пред Радев стои труден избор – коалиция с проевропейски сили или със „несистемни“ проруски партии. Първият вариант може да подкопае доверието към него вътре в страната, а вторият – да усложни отношенията с ЕС. Но независимо от избора му, ако стане премиер, българската външна политика вероятно ще стане по-малко съобразена с европейските позиции.

Радев е традиционалист, скептичен към евроинтеграцията. Неговото политическо кредо е балансиране между големите световни сили в интерес на България. Трудно е да си представим какво би могло да го накара да промени тази линия.

*Авторът е кандидат на политическите науки, старши научен сътрудник в отдела по европейски политически изследвания към ИМЕМО на Руската академия на науките.