De Profundis: Няма как да вървим напред с избори от миналата година

И след този вот Румен Радев е големият печеливш

Авторът

Авторът

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам. 
Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а 

клубове по интереси

 Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите - най-вече фактът, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство - беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.

Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него. 
Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата - заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат „кур капан“. За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно - изложен на опасност. /За пуристите - да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант - б.а./
Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея. 
Ма сте досетливи - разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори,

 Румен Радев е големият печеливш

 Пак.  
А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите - ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като - заедно с вас ще им таковаме на тях мамата. 
Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама - на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто превзеха цялата изпълнителна власт и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято. 
Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.   
Така че, да го кажем още веднъж - с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори. 
Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно - но няма да дойде, поне не скоро.  
При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола - а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация. 
Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват 

да ни върнат в лапите на „Газпром“, да тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО, 

тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес. 

Целият текст дотук, граждани, е един огромен парадокс под формата на огромен цитат. Това съм написал на 5 октомври 2022 година по повод резултата от тогавашните избори и съм публикувал във Faktor.bg. Сега от оригиналния текст махнах само две реплики - че изборите са четвърти поред и че следващите ще са през февруари – март. 
Но не си правя този труд, за да се фукам, а за да напомня, да подчертая, да провокирам, болезнено да натъртя в какъв омагьосан кръг се въртим. Защото нали си даваме сметка, че и този път, през 2023, както и да коментираме резултатите от вота, президентът Радев пак е истинският победител, че той ще продължи да управлява пряко чрез служебния си кабинет още доста дълго, че ще продължи да дърпа България към блатото. 
Отделна тема е, защо в предизборната кампания, както и сега, когато резултатите вече са известни, никой от водещите политици не каза това, не призна, че, дори да е „спечелил“, е загубил всъщност от Радев, не се замисли и не сподели какво трябва да се направи, за да се промени ситуацията с този нож, който вече опира в кокала. 

Не само политиците мълчат обаче, мълчат анализаторите и коментаторите. В изборната нощ не чух нито един от тях по нито една телевизия /не, че много слушах и гледах, де, щото ми беше жал да си губя времето/дори да спомене тежкия конституционен парадокс, в който сме изпаднали и в който очевидно ще продължим да се давим – да ни 

управлява човек, без да има право на това по закон

Чуваме - Радев се прави на умряла лисица и твърди, че всичко е законно, защото всъщност управлява не той, а служебното правителство. А той само го назначава в изпълнение на конституционното си задължение. 
Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. И всички много добре знаят кой реално определя политиката, кой реално дърпа конците и кой води по сцената куклите от гълъбовото ято. То се видя дори само от прочутите реплики на Радев в Брюксел, че не само няма да дадем на Украйна самолети, танкове и ракети, а дори снаряди по общата европейска програма няма да дадем. И изобщо – никаква повече военна помощ от България за Киев, докато служебното правителство е на власт. А кой и кога е взел подобно решение – всички мълчат и се гърчат. 
Ето как президентът сам се натресе в собствения си капан от лъжи. 
И ние всички сами се натресохме в неговия капан от лъжи.
То да бяха само лъжи!
Мисълта ми е, граждани, включително - граждани политици, че е крайно време в България, освен за евро-атлантическо, да се мисли и говори за правителство и на конституционното мнозинство. Двете трябва да вървят заедно, в пакет. Само така могат да се постигнат едновременно основните външни цели - влизане на страната в Шенген и Еврозоната, заемане на достойна позиция по темата за руската агресия в Украйна и помощта за украинците, плюс вътрешни цели като възстановяване на парламентаризма, съдебна реформа, борба с корупцията и доста други. 
За целта трябва да се направи под някаква форма общо правителство между първите две политически сили – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ. 
Толкоз! Няма друг шанс. 
Далеч съм от мисълта, че тези формации са читави по принцип, че са „консервативно“ и „либерално“ крило в българското дясно, както се изпуснаха колегите от Франс прес - твърдение, което е плод на „авторитетно невежество“, а не на реален политологически анализ. В действителност става дума за ляво-центристки и популистки формации, но, колкото и да не ми се ще да е така, пет пъти поред точно те биват припознавани от гласоподавателите като водещи. Така че най-после трябва 

да се съобразят с „гласа народен“,

 който така обичат да обичат, и да се хванат заедно на хорото, независимо от всичко. 
Няма какво да се заблуждаваме, граждани, да дъвчем думите или чувствата си, това е политика и тя трябва да бъде принципна и прагматична едновременно. Иначе Румен Радев ще продължи да управлява каруцата и да ни се подиграва, да ни размахва пръст, да ни строява и командва. 
Да, такъв нов управленски формат между ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ няма да е лесен за преглъщане и от едните, и от другите; и от партийните им върхове, и от партийните им низини. Нито подобно управление ще е лесно за управление – то изисква баланс на интересите и постоянен открит диалог между участниците в него /дори не казвам „партньорите“/, което изобщо не са от силните страни на нашенските…..политици да ги наречем, поне за краткост. 
Такова управление, освен своите чисто вътрешни партийни и междупартийни проблеми, плюс натискът срещу тях от външни фактори в самата България, със сигурност ще бъде подложено на силен натиск отвън, от страна на Московия. 
Тя няма да е съгласна нейното протеже Радев да се върне към битието си на безгласна политическа буква и да бъде натикано в ъгъла на властта, където всъщност му е мястото, да му бъде отнета думата по най-важните политически въпроси и да няма Кремъл възможност чрез него да влияе негативно не само върху българската, но и върху цялата европейска и натовска политика. 
Москалите ще се съпротивляват на това, защото то е последният им бастион в тяхната бивша крепост България. 
Но пък какво удоволствие и какъв успех би било за кое да е българско правителство да преодолее натиска им и да гледа как се гърчат безпомощно отстрани, в канавката.
 
Добре, де, размечтах се. Но какво очаквате – да анализирам избори и решения, които едно към едно повтарят изборите и решенията от миналата година ли? 
Ами малко ми писна да правя снежни човеци с топки лански сняг.