Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Предизборно, Корнелия Нинова прави „Ново ляво“. Пак го прави - както всеки път преди избори.
По този начин тя всъщност опитва да превърне бившите люспи на БСП отново в глава лук. Няма да ѝ се получи, защото няма как да се получи. А и да се получи някак – с лепилото на щедри обещания за пари и власт - „Новото ляво“ няма да бъде нищо повече от онова, което си е – глава лук. Но Нинова е упорита и опитва.
„Може да сме сгрешили, но имаме самочувствието, че само ние можем да сме алтернатива на това, което се случва“ – вика „лидерът“ на БСП пред представители на 26 „леви и патриотични организации“, както е конспиративното име на споменатите
червени лучени люспи
Откъде пък ги изровиха толкова много. А и това съвсем не са всичките…..
Но да се върнем на думите на другарката Нинова. Прекрасно е да има самочувствие човек. Особено когато няма нищо друго, с което да запълни празнотата в себе си.
Но имам две дребни бележки. Първо – БСП не просто са сгрешили за нещо абстрактно, както излиза от казаното. Не, комунистите са жестоко съгрешили пред целия български народ за всичко. Те го вкарват от един проблем в друг, още по-голям, винаги, когато могат, тоест, когато се докопат до властта дори с малкото си пръстче. Правят го още от времето на комунистическата диктатура, та досега.
Този 80-годишен опит е ярка, пулсираща червена точка - показва, че винаги, когато комунистически лидер поиска от „народа“ доверие да управлява и заговори колко партията е чиста, честна и единствената, способна да изкара българското общество от блатото, всички трябва да започнем много да внимаваме. И да се оглеждаме за
новия капан, който ни кроят „чистите и честните“
Втората ми бележка е, че тук става дума за поредната откровена лъжа на другарката Нинова. Защото самата тя знае прекрасно, че няма как в демократичното общество една комунистическа формация да бъде алтернатива на каквото и да било. Точно както няма как да бъде алтернатива и една нацистка формация. Техните „визии“ и „политики“ са от друг свят, не от демократичния – демократичната среда те само ползват за люпилня на гнусните си запъртъци.
Не знам обаче дали въпросните запъртъци са също толкова лоши или дори още по-лоши от снеслата ги червена кокошка-майка. Разбира се, в техните случаи за някаква истинска идеологическа база и политически принципи не може да се говори, така че е трудно – а и безсмислено – те да се анализират по-дълбоко. Става дума за временни, маргинални формирования, които разчитат на ударно партийно име и основен лозунг, който да подведе колкото може повече „избиратели“.
Мая Манолова например, която минава едва ли не за сериозен политически играч, предишния път се яви на избори с нещото, наречено „Изправи се, България“. Това според мен е като втора част на песента „Полегнала е Тодора“ – или поне поставя същите еротични загадки. Защото иначе по политическия заряд на формацията няма съмнения и колебания – тя е толкова червена и русофилска, колкото може. Или колкото са ѝ наредили кукловодите. Този път обаче Манолова играе с новата лява звезда Ваня Григорова, с която са сътворили формацията, наречена „Солидарна България“. Но от това помпозно заглавие изобщо не става ясно – солидарна трябва да е България с кого и за какво.
Ако съдим от досега известните думи и действия на Григорова, основната солидарност ще трябва да е с Русия в нейната справедлива борба за завладяването на целия свят. Тва ЕС и НАТО са гадни политически формирования, които само ни заробват, като ни тикат едни пари в ръцете и ни налагат правила, за да живеем демократично и свободно. А ние си искаме оковите.
Доколкото схващам от гръмките, а дори и от мъглявите изявления досега, втората ни солидарност според Григорова май трябва да е с бедните, които е добре - колкото може по-скоро - да награбят награбеното от богатите.
Това звучи толкова познато. То е като да облечеш старата парцалена кукла, наречена БКП, в нова червена рокличка от 21 век и да настояваш всички да се солидаризират с мнението ти, че така се ражда красота неземна. Е, няма пък, тази красота някои вече сме я живели – не щем пак.
Но ляво-русофилските люспи в България не свършват дотук. Емилия Милчева си е направила труда да изрови част от останалите маргинали и тези дни ги представи на куп пред обществото, за да знаем откъде вони чак толкоз. Аз лично не бих могъл да понеса ровенето, така че – благодаря, Еми.
Има някакъв политически файтон, наречен „България може“. Какво може обаче, да надува мускули във фитнеса? Ама внимавайте, бе, хора, като ви се надуят мускулите прекалено много, това ще развали външния вид на татуировките, ще раздалечи буквите и надписите „Лефски“ по тях вече няма да са така четивни.
Има „партия“ „Алтернатива за България“, която е алтернатива на „Възраждане“, сама по себе си претендиращата за алтернатива. И ако погледнем строго логически, какво излиза: ако „Възраждане“ е против ЕС, „Алтернатива за България“ трябва да е за ЕС; ако „Възраждане е за Русия, „Алтернатива за България“ трябва да е против Русия. И така нататък.
Нищо подобно не е обаче, двете са досущ еднакви, само дето не могат „лидерите“ им да се понасят помежду си, затова всеки си сглобява собствен курник.
Има партия, наречена „Величие“ – ни повече, ни по-малко. Както ни осведомява Еми, една от основните нейни прокламирани цели е независимост на България от еврото, което се постига как – „като си създадем паричен ресурс, с който да построим АЕЦ „Белене“.
На подобни идеи в сферата на политическия и икономическия анализ им се вика – къде го чукаш, къде се пука. Първо, защо ни трябва да сме независими от еврото, след като точно присъединяването към Еврозоната носи повече и по-богати пазари, повече инвестиции, повече всякакви други възможности, повече благоденствие. И второ, защо да строим точно АЕЦ „Белене“, след като този строеж е отречен от всички възможни гледни точки – безопасност, екология, икономика, политика.
Ама какво значение има това за смелите нови партизани от „Величие“ – важното за тези очевидно велики „политици“ е
да се претопли някаква стара манджа,
с която да се нагълтат колкото може повече будали от политическата публика.
Много се чудех дали да кажа две думи за партията „За Велика България“, но ще кажа. Ето, казвам: две думи.
Честно, може би бих гласувал за тази партия, ако някой от нейните „лидери“ ми обясни адекватно какво значи „Велика България“ и как ще се постигне това – чужди територии ли ще завземаме, за да станем велики; ще разработим и произведем атомни бомби, за да ни имат всички уважението ли; или изведнъж така ще се възвисим образователно и духовно, че целият свят ще започне да гледа към нас с надежда да му покажем пътя към светлото бъдеще.
Повечето от тези маргинални формации са не само тъпи, но и съзнателно вредни. Какво да кажем например за „Коалиция Неутрална България“. Неутрална от кого – от Швейцария? Или неутрална за кого – за Русия?
Не по-малък кьорфишек е партия „Народна партия Истината и само истината“. Тия пък са монополисти на истината. Истината за какво?
Във вътрешен план например важната истина за това кой ограби България я знаем – всеки, който можа през годините, начело с БСП. Във външен план пък също знаем прекрасно истината за това кой държи България за гушата – Русия, от чиито лапи още не сме се изтръгнали напълно, въпреки членството в ЕС и НАТО. Така че – благодаря, но нямам нужда чак от Народна партия, за да ми каже истината за нещо в политиката.
А ако става дума за притежанието на някакви по-специални истини – колко дявола могат да стъпят едновременно на върха на една игла, наистина ли на жените им прегряват мозъците от много мислене, къде е никъде и други подобни, те не са предмет на политика, а на философия, богословие, логика.
Или на чисто забавление на политическата публика с всяка партия, която се препоръчва сама за
монополист на истината
Много интересна ми стана също идеята, заложена още в заглавието на партия „Пряка демокрация“. Не знам каква им е програмата на хората, но подозирам, че основното е да се провеждат референдуми за всичко – от цената на киселото мляко, до размера на пенсиите и заплатите.
Самата партия и нейното име обаче съдържат един голям парадокс, доколкото съм сигурен, че за учредяването ѝ не е провеждан референдум, а всичко е станало по обичайния начин. А той е следният – няколко келеши се напиват и решават, че политически най-коректно е, преди да се вземе решение дали да задълбочим търговските отношения с държавата Науру или да я нападнем и колонизираме, да се допитаме до онези поне 40 процента напълно или функционално неграмотни българи, те знаят най-добре.
Ето защо често казвам, че кретените никога не свършват. Имам предвид най-вече политическите кретени, разбира се.