Земеделци в България, основно производители на зърно, протестират. Защо?
Като чета мненията на независими икономически специалисти, протестиращите нямат нито един резонен и обоснован аргумент срещу вноса на зърно и някои други земеделски продукти от Украйна заради тяхното качество. И нямат нито един резонен икономически аргумент, свързан с цените на украинските стоки или с това, че правят дъмпинг на българския пазар. Тогава защо протестират?
Твърди се, че става дума за пари, всъщност – за много пари, по-точно за субсидиите – български и европейски – които големите зърнени босове получават, не получават или искат да получават. Щото иначе, както те твърдят, цялото наше земеделие – хоп, и фалира, самите земеделци умират по къра от глад и вопият за помощ, а благословената от Бога родна българска земя някак изчезва изпод краката ни и повече никога нищо няма да роди.
Това са приказки за наивници, естествено, след като печалбите в сектора за миналата година са над 2 милиарда лева – печалбите, не приходите. И след като България е сред трите страни от ЕС, където към 50-тината големи български зърнопроизводителни фирми се изсипва огромна част от европейския бюджет за субсидиране на земеделието.
Така че тези момчета реално
не страдат от липса на пари
И няма да започнат да страдат, дори изцяло да се спре субсидирането на отрасъла и да бъдат оставени, горките, в лапите на подлата конкуренция на свободния световен пазар. Както би трябвало да стане, впрочем - и съвсем ясно го каза Красен Станчев наскоро.
Но не, техният проблем с парите не е това, че губят, а това, че не печелят толкова много, колкото искат и колкото очакват. Какво да ви кажа – човешкото око е ненаситно, човек и истински милиардер да е, мащаба на кинтите в джоба му все не съвпада с мащаба на желанията в главата му.
Тези дни някой разумно попита – защо зърнарите не дойдат да протестират в София с „Бентлита“-та и другите си луксозни возила, а пращат трактористи под строй. Добре, де, признавам си, аз лично не съм им виждал автомобилния парк, но съм виждал офис на един такъв Биг бос от Добрич и мога малко да ви разкажа.
Това беше преди повече от 20 години, мисля че още при правителството на Иван Костов. Тия същите пак протестираха, доколкото си спомням, защото субсидиите, които тогава получаваха от българската държава, им идваха твърде малко и пак уж щяха да фалират всичките, а заплашваха и да повлекат със себе си и цялото българско земеделие. Нали по онова време още не бяхме в ЕС и не се ръсеха щедро европейски пари в джобовете им.
Тогава работех за ВВС и, вероятно заради голямата фирма, Биг бос склони да се срещнем, за да ми каже нещичко по повод протеста. Така попаднах в най-скъпо обзаведения кабинет, който съм виждал през живота си. Бил съм в кабинети на министри, на българския президент и премиер, на албанския премиер, ако щете – ряпа да ядат. И не говоря за
пищност, за мутренски лукс,
тук нямаше златен полиелей или други подобни дивотии. Беше изключително стилно и елегантно обзаведена стая с разни неща от адски скъпи материали, но поднесени дискретно, не крещящо. Ако питате мен, най-скъпото нещо тук всъщност беше трудът на забележителния интериорен дизайнер, който се е потрудил – макар да се съмнявам, че наистина са му платили според заслугата.
По много признаци веднага личеше, разбира се, че кабинетът не се използва за истинска работа, а е само представително място. Толкова представително, че Биг бос беше решил наистина да се представи в цялата си природна красота и ум. Вътре имаше врата към друга стая, която зееше широко отворена с явната цел посетителят не просто да зърне, а да види какво има вътре. А там имаше огромна колекция от забележителни ловни трофеи, вероятно отстрелването на 1 – 2 от тези животни струва колкото доходът на някой обикновен български земеделец за 10 години.
Така, де, собственикът на това съкровище, вероятно съзнателно, ме остави да му се насладя и дойде в кабинета за срещата две минути по-късно. Веднага му стана ясно, че аз не съм някакъв много представителен тип от великата британска медия, който е дошъл на крака да го почете, с когото да изпуши по една пура и пред когото трябва наистина да се изфука, а просто опитвам да свърша истинска работа. И той загуби интерес към мен.
Аз пък загубих интерес към него, щом още от първите му думи разбрах, че той може и да е напечелил много пари, може и да е отстрелял цялата тази световна зоологическа градина, но това е станало със сериозна
подкрепа за „нашето момче“,
а не чрез качества като ум и красноречие.
Разговорът приключи на бърза ръка, даже едно уиски не почерпи, скръндзата, а когато се прибрах в хотела и изслушах записа, разбрах, че не мога да използвам дори половин изречение в моя репортаж по повод тогавашния протест на зърнопроизводителите. Та това е личният ми опит, не пожелавам на никого подобна среща, включително на българския премиер Николай Денков – напълно го разбирам, когато казва, че тези типове всъщност капризничат, изнудват и искат да тероризират държавата, а не да правят обоснован протест и да водят сериозни разговори. Затова разказвам за тази среща, тя е илюстрация на онова, което всички знаят – че протеста производителите на зърно не е собствено икономически, целите му явно са други.
Да, вероятно сред тях е и тази
да се свали омразното правителство „Денков – Габриел“,
за да се пресече дори лекият порив към европейско политическо действие в България и да се върнем към времето на политическия хаос, поредицата безсмислени избори, липсата на редовен Парламент и редовно правителство, тоест, към времето на „законното“ и „конституционно“ еднолично управление на президента Румен Радев, реализирано чрез служебните кабинети в откровена полза на Русия и откровена вреда на България и ЕС.
Бутането на сегашното правителство обаче не е най-дълбоката и най-важната цел на протеста. Ако се случи, Радев и другите ще се зарадват, неслучайно начело на протеста, между тракторите, се мяркат разни призрачни фигури, пряко или косвено свързани с президента. И неслучайно, както става ясно, в същия момент се мобилизират за протест миньори и енергетици – най-лесно управляемата и манипулируема маса, която винаги през годините се използва като
таран на злите сили в България
Тези пък измислили като повод за протестите си искане за „ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“. Ей сега го искат. Точно в този момент се сетиха, че бъдещето е неясно и несигурно.
Добре, де, и аз искам две нощи с Мишел Пфайфър, ама то само с искане не става – искането трябва да е съизмеримо с реалността. И, само да попитам – да не би по време на служебните правителства на Румен Радев миньори и енергетици да имаха „ясно и сигурно енергийно бъдеще“, та тогава не протестираха изобщо, а сега, щом на власт дойдоха някакви проевропейски ориентирани типове, всичката яснота и сигурност на отрасъла рухна. Да попитам, щото някой път и въпросите са отговори, нали?
Така или иначе обаче, както казах, няма гаранция, че тези протестни действия, какъвто и мащаб да придобият предизборно, ще разглобят „сглобката“ – най-малкото защото тя изглежда има повече подкрепа, включително сред най-широките обществени кръгове, отколкото враговете на правителството очакват.
Но виж, поддържането на постоянен хаос в България, създаването на напрежение вътре в страната и пренасянето му в ЕС, създаването на допълнителни поводи за търкания с Украйна и създаването на различни интриги, свързани с тази тема – всичко това са ясни и отдавна известни цели в подкрепа на руския и изцяло против българския национален интерес, цели, които вълкът на надигащата се протестна вълна опитва да реализира, като се крие под невинната овча кожа на загрижени за себе си и страната си хора.