Ще влезем ли в еврозоната или няма да влезем, ще приемем ли еврото, или няма да го приемем – ей такива глупави въпроси задават някои напоследък.
´Ми ще влезем, къде ще ходим! И еврото ще приемем, к´во ще правим! Но знаете ли защо?
Не, не защото Брюксел ни натиска да влизаме, та ще ни скъса, отнел ни е най-скъпото – суверенитета, и насила се мъчи да тъпче джобовете ни с пари, а ние се дърпаме като срамежливи госпожици.
Нито защото братска Русия, в момента притисната и тя до стената от попълзновенията на гадната световна демократична общност, просто ни е изоставила в гнусните лапи на Европа и не може да ни спаси. Например – като на 5 септември ни обяви война и нахлуе тук с Червената си армия, екипирана този път като малко зелено човече. Пак и отново да нахлуе – но не за друго, а само с цел да продължим да ѝ плащаме нашите доброволни репарации и контрибуции с душите, сърцата и братската си любов.
Не, отговорът всъщност е много по-прост – ще влезем в Еврозоната и ще приемем еврото,
защото сме европейска държава и там ни е мястото
Еврозоната сама по себе си не е кръг, начертан с клечка на земята, в който трябва да влезем, а е основна част от механизма за финансова интеграция на Евросъюза. С други думи, важен елемент от цялостния процес на все по-тясна интеграция на ЕС - нещо, от което ние, България, ние, българите - всеки поотделно и всички заедно - имаме крещяща нужда.
Защото това е интеграция с принципите и правилата, интеграция с опита и реалното партньорство, интеграция с развития свят и демократичната общност.
Да, Полша се мръщи на влизането в Еврозоната, но я да си дадем сметка – къде са полската икономика и полското общество, къде сме ние. Къде е полската демокрация, независимо от някои временни проблеми там, къде сме ние. Къде е полската способност - и готовност - за самозащита от агресивната руска политика, къде сме ние.
И така нататък - не ме карайте да ви дъвча цялата храна!
Казаното означава също, че изобщо не съм съгласен с премиера Борисов за необходимостта от „пълен консенсус” по темата Еврозона. Освен ако не го е казал като поредния си майтап, естествено.
Само това оставаше – ние, нормалните европейци, да търсим консенсус с откровените руски подлоги, които и досега безсрамно препятстват българския цивилизационен избор, а в момента са мобилизирани за още по-сериозен отпор.
Нищо, че тези хора и партии дори рублите, с които Русия им плаща, ги получават в евро – те пак са против еврото. Нищо, че държат спестяванията си и пращат децата си да се образоват в Европа и Щатите, не в Русия – те
Еврозоната я мразят, защото в нея има правила и корупцията не се толерира,
особено политическата корупция. Нищо, че се блъскат с лакти да се докопат до европейските депутатски заплати – те отиват в Европарламента, пак за да вредят на Европа в руска полза, не за друго.
Та с тези хора ли ще търсим консенсус? Тях ли ще питаме дали да има финансов ред в България? Че те толкова отдавна са откровени отрочета на руската система за внасяне и поддържане на хаос тук, та вече напълно са забравили коя е истинската им родина и открито настояват, че любовта към Русия е израз на най-съкровен български патриотизъм.
Де, гиди калъчка, де, ами няма го Стамболов да се надигне…..
Така че тези не трябва да бъдат нито питани за мнение, нито слушани, ако случайно си го кажат в общия шум. Те са против, защото, както писа неотдавна Красен Николов – „еврото не е просто валута, то е сбогом на Евразия”.
Така си е, през последните 13 години се качвахме бавно и мъчително по трапа, той се люшкаше и скърцаше, на няколко пъти дори щяхме да паднем във водата, но с влизането в Еврозоната България вече окончателно и безвъзвратно ще стъпи на европейския кораб и ще отплува
далеч от руския бряг
Руски банки в България ли? Може, но не с капитали на КГБ и управлявани от подставени лица на подставените лица, а при пълна яснота на собственика. И при пълно спазване на европейските правила за работа, а не като център на вихрена корупция, купуване на хора и съвести, дистанционно управление на медии и обществени процеси.
Руска рафинерия ли? Ами дължимите данъци, включително за години назад? Ако българската държава досега си затваряше очите за такива дреболии като няколко десетки или стотици милиона, то европейската държава няма да си ги затваря, със сигурност.
Български инвестиции в руски Балкански потоци и АЕЦ Беленета ли? О, не, трудна работа, даже направо невъзможна - защото сами по себе си тези проекти са корупционни, икономически и политически обвързващи колкото за нас, толкова и за Европа.
По повод влизането в Еврозоната, в България се чуват най-различни притеснения, а някои от тях и целенасочено се размахват като заплахи, за да се засили обществената съпротива срещу важната интеграционна стъпка на страната.
Основното плашило е свързано с идеята, че смяната на лева с евро ще бръкне пряко в джоба на всеки българин – било защото ще стане при курс, различен от сегашния и то различен във вреда на хората, и второ – защото търговците в България ще използват момента да надуят цените.
Не съм специалист, но, първо, доколкото знам, в чакалнята на еврозоната е предвидена възможността за промени във валутния курса в рамките от 15 процента плюс, до 15 процента минус, тоест, може смяната да стане и при по-благоприятно от сегашното съотношение. Това зависи от представянето на икономиката ни и трябва да бъде стимул, не плашило.
И второ – при нормална система на контрол, каквато задължително трябва да бъде изградена, поне големите вериги няма да си позволят да раздуят цените, като ги сметнат например по прочутия Трънски курс – 2:1. Ако има такива проблеми, те ще дойдат от малките търговци.
А кои са тези „малки търговци” бе, граждани? Не сме ли самите ние, онези, дето 30 години продаваме гаража и все не забогатяваме, за разлика от някои, мамка им…..Не зависи ли само от нас това да бъдем коректни и да спазим точно закона, а не да се надлъгваме с комшията за някоя жалка стотинка повече?
Не, мисля, че не това са истинските проблеми, които съществуват пред страната с влизането ни в Еврозоната. Според мен главните проблеми са два:
руската съпротива и поведението на българската „политическа класа”
Руската съпротива е ясна, тя вече започна, виждаме наоколо първите нейни проявления, но със сигурност ще се засилва през следващите месеци, ще се мобилизират стари и нови руски съюзници, ще се направят сериозни опити ако не за пълен пробив, то поне за сериозно блокиране на държавното управление.
Вторият проблем са реакциите на тъй наречения „политически елит”, щом той се почувства отвързан от доста строгите правила на валутния борд, които сега съществуват.
Да, колкото и да са стриктни, правилата в Еврозоната все пак дават възможности на отделните страни да са по-гъвкави в своята финансова политика. Но видяхме тази „гъвкавост” как бе изтълкувана в Гърция – като врата у поле, като възможност да се лъже и правят разходи с широки пръсти, от които да се печелят вътрешни политически дивиденти със съзнанието, че – в името на европейското единство - после ще бъдат покрити от външна помощ.
Та дертът ми е, че нашенските политици се имат за не по-малко хитри от гръцките и ще тръгнат по същия път.
Особено се притеснявам, ако утре, под една или друга форма, на власт дойдат отново БСП и ДПС. Защото съм сигурен, че големите им икономически експерти като Румен Гечев, Данчо Цонев, Делян Пеевски и останалите тути-кванти, са способни да направят така, че само след година-две цялата Еврозона да рухне като българската банкова система през 90-те и еврото да се разменя срещу долара в съотношение 3 000 към 1.
Помните ли онези времена? Ако не – опитайте да си ги спомните. Или поне прочетете истината за тях, за да видите колко е лесно това упражнение за нашенските гении.