Много смешни политици има на този свят.
„Колегите“ от bTV изкопали отнякъде един Сергей Станишев и му задават разни въпроси. Защо, какъв е смисълът, бе, момчета и момичета, след като той отдавна е „другарят никой“ не просто в българската политика, а дори в собствената си „социалистическа“ партия?
Това първо, а второ – с просто око се вижда, че въпросният Станишев, очевидно по навик, и в ефир
дрънка пълни глупости,
но никой от телевизията не го прекъсва и не го пита защо ги плещи такива.
Винаги съм бил привърженик на това да настояваме да влезем в Шенген и по суша, и по море“ – фука се с „позиция“ по темата бившият шеф на Партията на европейските социалисти /ПЕС/ и дълбоко провален български политик. Нищо, че го прави доста дни, след като въпросът за частичното ни влизане – само по въздух и вода - в европейското Шенгенско пространство, е приключен.
И какви са му гордата позиция и конструктивното предложение, с което може да се реши проблемът - да настояваме, моля ви се! Сякаш дотук през годините, по време на всички преговори от страна на всички български правителства, само сме черпили австрийците и нидерландците с кафенце и ракийка.
Представяте ли си впечатляващата картинка, граждани, която се очертава, ако хукнем да реализираме тези думи станишеви на практика? Моят вътрешен взор например вижда как като целокупен, сплотен най-после народ, подготвяме широко разгърнат десант срещу Европа „и по суша, и по море“ – по суша с вехтите ни БТР-и и МТЛБ-та, по вода с двете ни подводници, леко ремонтирани. Другарят Станишев, защото е социалист, както също се изфука преди години, гордо стои отпред с гол в ръката нож и като настоящий всенароден вожд настоява ли настоява, а вразите на пълното българско членство в Шенген от Австрия и прочие лоши европейци все повече отстъпват и се свиват в ъгъла, треперейки.
Ега ти картинната идиотщина!
Този тип що не „настояваше“ за българското членство в Шенген, докато беше в наистина силна европейска позиция като шеф на ПЕС? Ако беше успял с настояване да ни вкара още преди няколко години в зоната, това щеше да му се зачете за добро дело. Така поне едно читаво нещо през живота си щеше да е направил Станишев за България и дори можеше да остане в политическата ни история, независимо от всички други глупости, които е сътворил през годините.
Но - млъкни, сърце! Какво да ги правиш, така мислят и така работят социалистите за интересите на милото ни Отечество. Виж, ако е да защитят някой руски интерес, няма просто да „настояват“, а ще хванат калъчката. Много пъти сме виждали как го правят,
абсолютно самоотвержени са в руска полза
Питам се дали не са в същата посока и атаките в последно време срещу военния министър Тодор Тагарев. Че хуните от БСП и хутите от „Възраждане“ го атакуват, е напълно разбираемо. В края на краищата, в кабинета Денков точно Тагарев е сред основните фигури, които на бърза ръка успяха да променят предишната тъпа и безотговорна българска позиция да не се оказва военна помощ на Украйна. Това боли като прискрипан на вратата пръст и съответно - българските руски подлоги пищят до небето.
Нека си пищят – но какво прави Бойко Борисов в техния хор, нали уж е проевропейски и проатлантически настроен, следователно би трябвало да оценява свършеното засега от Тагарев по отношение на Украйна и превъоръжаването на българската армия като положително, независимо от някакви второстепенни детайли.
Не съм запознат с всички министерски дела, сътворени от Тодор Тагарев, вероятно сред тях има и стъпки, които не са правилни. Аз например бих го критикувал за бавното или почти никакво разчистване на авгиевите обори в самото военно министерство. Както е известно, то е пълно с хора, доказали през годините не само, че са закърмени с вяра в комунизма и беззаветна преданост на Кремъл, не само, че са некадърни и с чугунени мозъци, но и че често работят – съзнателно или не – против българските интереси. Да, бих го критикувал, но засега не го критикувам, защото си давам сметка, че не може всичко наведнъж.
А защо Борисов атакува Тагарев, не ми е съвсем ясно, освен ако не предположа нещо, което не ми се иска да предполагам, но което вече предполагат мнозина - че и той обслужва руските интереси чрез тази атака срещу военния министър.
Накрая пък в хора от нападки срещу Тагарев цъфна и фамозният български политик Делян Пеевски, който напоследък усилено играе твърд евроатлантик и активен борец срещу руските попълзновения. Това е похвално от негова страна, но аз през цялото време съм на тръни – кога ще използва завоюваните по този начин позиции, за да обърне палачинката. Смятах, че ще издържи още известно време, но не би - намери и той повод да изпищи срещу военния министър.
Ама повод да видиш – българските депутати били дълбоко засегнати от проява на пълно пренебрежение спрямо тях. Те не получили официална покана на Богоявление да ходят да се помотаят на публично място по време на организирания от Военното министерство водосвет за освещаване на бойните знамена.
Голям праз! – казвахме преди много години в махалата на подобни измислени поводи за цупене и пренебрежително махвахме с ръка. Защото като всеки друг ритуал, особено военен, вероятно и този е смешен, помпозен и напълно излишен, така че депутатите би трябвало по-скоро да се радват, че им е спестено излишното мръзнене навън в събота, а не да крякат, че не ги зачитат. И аз не ги каня в къщи на купон за рождения ми ден, но това означава ли, че не ги зачитам.
Е, добре, де, признавам, наистина не ги много зачитам, поне повечето от тях - но не точно чрез покани или липсата на покани изразявам позицията си, а с думи.
Забелязвам обаче, граждани, че не само у нас се въдят смешни политици, а и другаде из родната ни Европа. Например Антонио Таяни, вицепремиер и външен министър на Италия, онзи ден пак изперка на тема „европейска армия“ и нейното „неотложно“ създаване – уж за да се отговори по-адекватно на предизвикателствата на времето и днешния странен свят.
Аз мислех, че вече сме се разбрали по този простичък въпрос, по който отдавна вече всичко е ясно – няма никакъв смисъл да се прави отделна европейска армия, след като имаме НАТО, отдавна смазана и добре работеща институцията за колективна евро-атлантическа отбрана.
Европа и САЩ са скачени съдове, ние не можем едни без други, атлантическата идея и атлантическата солидарност не са просто временна политическа хрумка, а още по-малко израз на американската доминация върху Европа, както опитва да ни пробута руската пропаганда. Нуждата от евро-атлантическия съюз и неговата ефективност са доказани от практическия опит на народите и политиците през последните повече от сто години, но, въпреки това, току някой европейски политик се направи на разсеян и опита да разгори нещо като евро-патриотизъм в душите на хората – ще си имаме собствена армия и ще надцакаме американците.
Идеята за отделна европейска армия обаче, освен смешна, е и изключително глупава. Нейните адепти всъщност знаят за какво иде реч, затова не предлагат тя изцяло да замени военното сътрудничество в НАТО, а искат да е нещо като паралелна структура. По този повод обаче те
никога не дават ясен отговор на два важни въпроса
Първият е свързан с оперативната готовност и съвместимост на евентуалните две армии. Така ще трябва да се създаде отделно европейско военно командване, което да полага сериозни усилия да съгласува с командването на НАТО изпълнението всъщност на едни и същи задачи – защитата на континента най-вече от руската заплаха, но и от евентуалните поражения, които могат да нанесат някои по-малки руски приятели като Иран и различни терористични режими.
Вторият важен въпрос е свързан с финансирането и гласи: Защо, по дяволите, гражданите на Европа трябва да плащат за издръжката на две паралелни армии, вместо да си плащаме реално, а не само на хартия, минимума - 3 на сто от националния бюджет, които по договор дължим за издръжката на НАТО. Защо не плащаме тези 3 на сто, а искаме да плащаме много повече? Какъв е смисълът и кой има полза от това?
А ако човек помисли още малко върху този случай, ще разбере, че глупостта на смешните политици не винаги е смешна, че тя може да навреди на смеещите се. Ето защо предлагам министър Таяни и другите подобни нему политически клоуни да се спотаят в някой ъгъл и да помислят. Или поне да се разкаят.