Според мнозина наблюдатели, големият въпрос напоследък е - ще се разпадне ли преждевременно четворната управляваща коалиция заради вътрешните противоречия, които я тресат като каруца по калдъръм?
Този въпрос обаче, граждани, всъщност изобщо не е голям, той даже е по-скоро отговор, отколкото въпрос.
Естествено, че ще се разпадне! Още повече, не бива да забравяме, че коалицията не е четворна, а петорна, доколкото президентът Румен Радев е неофициален, но твърде силен играч в управлението, а неговите интереси понякога не съвпадат с тези на нито един от другите участници.
Такава готовност за политическа всеядност в името само и единствено на упражняването на властта, без оглед на политически или морални принципи, отдавна не сме виждали. И всъщност никога не сме имали, доколкото ми се струва, че пред нея бледнее дори нелепата българска любовна тройка между цар-премиер, комунисти и ДПС.
Но, да, от изследователска гледна точка е любопитно все пак да видиш на живо, че може чак такъв политически сбирщайн да застане начело на държавата - от уж дясното на ДБ, до уж лявото на БСП, прегърнати с нищото ИТН, което не знае какво е и къде е, начело с децата от политическата детска градина на ПП, всички залепени заедно с хелметексовата плюнка на президента.
Твърде голяма изглежда възможността тази конфигурация да бъде
вписана в учебниците по политология
като жив пример за това как не се прави коалиция. А после и в учебниците по философия като жив пример за това как може да съществува нещо, което не може да съществува.
Макар че за утеха да ви кажа - няма да бъде вписана. България отдавна е зарязана извън полезрението на нормалните политолози и философи, защото иначе те ще трябва да си изядат дипломите и онези смешни академични шапчици, да забравят всичко научено досега и да започнат отново да учат за гении. В Каспичанския университет например. Или в Курило.
Така че, вместо да се мъчим да гадаем, нека сме наясно - коалицията ще се разпадне. По-правилно е да си зададем другите два важни въпроса - кога ще стане това и какво следва оттам нататък.
Разпадът може да дойде утре, след месец или два, но реално в момента никой не знае - и не може да изчисли - кога центробежните сили ще надделеят над центростремителните.
Да, центробежните са вече много силни, защото в коалицията се натрупаха много
горещи точки на конфликт:
оръжието за Украйна, темата за Македония, избора на управител на БНБ, някоя си Митрофанова, някакви си пари, някакви други пари. Центростремителните сили обаче също са още налични, доколкото е ясно, че ПП губи обществена подкрепа, че при „възхода“ на „Възраждане“, колкото и да ме е гнус да ги спомена, не се знае какво ще стане при едни нови избори, а също - че онзи, който пряко взриви коалицията отвътре, ще има гарантиран спад в следващото си парламентарно представителство.
Засега най-честите закани да напусне управлението идват от БСП. Това е разбираемо - като цяло, те са най-некадърните политици, доколкото изобщо може да се говори за истинска политика в това управление - защото и останалите са хвани единия, та блъсни другия. Но, в същото време, комунистите са и винаги са били, с най-големи претенции. На тях, точно както на любимите им кукловоди от Кремъл, винаги нещо не им достига, другите никога не ги слушат, уважават и обичат достатъчно, не им признават заслугите от времето на социализма, не обичат Тодор Живков, Корнелия Нинова и светлото бъдеще. И прочие дивотии.
Другият играч с няколкократни закани да направи правителствена криза, е президентът Румен Радев. Той напоследък нахитря много. Имам предвид, че възприе тактиката да си придава почти истински проевропейски и пронатовски вид, когато е в Европа или се среща с европейски политици, а в България да защитава руските позиции, но не лично, а чрез своите хранени хора в правителството. Така че, макар да не е партия, Радев е фигура, която сериозно саботира възможността правителството на Кирил Петков да вземе поне едно правилно решение по поне един от ключовите въпроси пред страната.
Голям хитрец е Радев, няма що. И май мисли, че ония на Запад още пасат гъските, дето спасили Рим и не забелязват политическото му двуличие. Е, лъже се, но ще го разбере по трудния начин. Лошото е, че това ще бъде труден начин и за самата България, която този тип уж олицетворява.
Страхувам се да не наруша Конституцията, но все пак съм длъжен да направя официално изявление, че, поне мен, това зеленочорапесто главокрако не ме олицетворява.
Третият препъни камък в коалицията е ИТН
Май досега официално не съм чул, че те заплашват единството с някакви капризи, но пък искри прехвърчат и се знае, че имат напрежения с Кирил Петков. Даже онзи ден някой подшушна, че Слави и Киро не си говорили.
Голям дерт! Не знам за вас, граждани, обаче аз ако бях на мястото на премиера, щях да се радвам, че не си говоря с Дългия. Да, той му крепи коалиционното единство, ама дори в тази ситуация бих предпочел да мина без чалга диалози. И освен това, нека предупредя ИТН - външният министър Генчовска е човек реално на президента, не техен, затова, ако обичат, да имат едно на ум, когато тя им обяснява какво става и какво не става в кабинета по темата Македония например.
Най-кротки откъм закани и цупене в управляващата коалиция са ДБ. Това обаче не е комплимент, а обратното - означава, че те, вместо активна и принципна дясна политика,
водят активна популистка политика на снишаване
А трябваше да е обратното, те да са мерилото за нормалност, истина и морал в това управление. На всичкото отгоре, ДБ са единствените в управляващата коалиция, които биха спечелили допълнителна електорална подкрепа от своята активност. Ако например досега бяха натискали силно, дори и бутнали кабинета, защото отказва да изпрати военна помощ за Украйна, на следващите избори със сигурност щяха да получат моя глас и гласовете на още много, които не ги подкрепиха на предишните. Ядец, пак си изгубиха шанса.
Та, като обобщение на първата част от важния въпрос, зададен по-горе, ще кажа, че според мен балансът между центробежни и центростремителни сили в управлението може да се позакрепи още за известно време, но ще се скърши преди края на годината, нищо чудно и преди есенния политически сезон.
Основният ми аргумент, е че партиите в коалицията, доколкото като цяло са политически безпринципни и опортюнистични, имат нужда от по-сериозна ориентация във връзка с развитията в Украйна. Ако Русия случайно вземе, та надделее, то изборите вероятно ще бъдат предизвикани веднага, щом това стане ясно. Ако Русия затъне още повече обаче и нещата натежат сериозно в полза на Украйна, съответно - на Запада, то изборите ще се отлагат още и още.
А и след изборната каскада през миналата година, всички партии имат нужда от още малко време във властта, за да се подготвят за…..нова изборна каскада. Защото е очевидно, че в момента в страната няма реална политическа алтернатива и най-вероятният сценарий, особено със спада, наблюдаван при ПП, е пак никой да не може да състави правителство. Поне не от първия опит.
Какво обаче става при хипотезата, че БСП например се оттеглят от кабинета. Това е напълно възможен вариант, доколкото е решение на техните кукловоди. Иначе, ако говорим за самостоятелно решение на комунистите, на мен лично никога не ми се вярва, че те са готови да изпуснат кокала на властта, преди да са го оглозгали хубавичко.
Така че при бламиране от БСП или който и да било друг, първият вариант е кабинетът Петков да падане и да се стигне до предсрочни избори. Лош е поне по две съображения. Първо, защото наистина сме сред хаоса на световните събития и трябва да има поне видимост на представителна власт в страната, и второ, защото служебен кабинет на президента Румен Радев, начело със Стефан Янев, би бил най-големият
кошмар на България
Тази игра вече сме я играли, мерси!
Другата опция е, след като преживее криза, правителството да продължи да управлява в малцинство. Това ще означава Кирил Петков и другите сериозно да се еманципират от президента, което пък ще означава, че и ИТН ще напуснат демонстративно.
Могат ли да продължат само ПП и ДБ? Аритметичната сметка показва, че не могат, политическата показва, че могат, ако разчитат за подкрепа на гласовете от ГЕРБ. Е, да, никой и от едната, и от другата страна, не иска това и не вярва, че е възможно, но то никой не искаше и не вярваше, че войната в Украйна ще се случи, пък тя се случи.
Така или иначе обаче, ако политическият нож опре до тази точно невероятна опция, сметките стават изключително сложни, а резултатът - невъзможен за прогноза.