Не е въпросът за 8 май или 9 май. Въпросът е за целенасочените лъжи и манипулации по темата. Особено в България - но и не само - те попадат върху
плодородна почва от невежество и простотия,
така че избуяват лесно и се предават от тиква на тиква. После тиквите разцъфтяват и раждат нови тикви.
Онзи ден, на 9 май преди обед, някакъв полупиян от рано тулуп, който незаконно продава на улицата ягоди, виком подканяше минувачите да празнуват День победы на чутовния си български руски.
Нали се сещате, това е онзи вид български, на който слагаш „льо” пред всяка дума и става френски, например – льо тъпак, льо кретен и т.н. Или можеш внезапно да минеш на чист немски, като добавиш само някои прости окончания - идиотише, малоуменбург и прочие.
Освен че викаше въодушевено в руска полза, тулупът и танцуваше. В смисъл - от време на време се завърташе около оста си в опит да наподоби радостен казачок. Не смееше обаче да приклекне и като цяло действаше предпазливо, за да не го събори всмуканата вече ичкия.
Това същество всъщност е
истинското лице на руския 9 май!
Не е лошо всяка година да се появява по един такъв русолюбив шут на площада във всеки български град и село, за да се припомня картинно на хората истината за Русия и руското „освобождение”, което ни споходи за втори път през 1944.
Но иначе такива добитъци заслужават само две реакции. Едната е да го биеш с бухалка по главата, докато бухалката омекне. И като вземеш нова бухалка, да продължиш да го биеш. Другата е да бъде въдворен в психиатрия и лекуван там завинаги.
Да, всеки има изконното и утвърдено с международното законодателство право да бъде тъпанар - но само в частния си живот.
А животните от този вид са силно обществено опасни, защото при тях простотията далеч надхвърля личното измерение - тя е силно агресивна и дърпа всички околни надолу, за да ги свали на собственото си ниво. Такова международно право никой няма и никога няма да има.
Казаното дотук обаче важи не само за отделни тикви, а и за цели червенотиквеничкови партии като БСП например. Онзи ден тъй наречените социалисти поискаха оставката на външния министър Екатерина Захариева и ревнаха срещу подписаната от нея декларация на 10 държави, в която се напомня, че сталинската военна машина не освободи Източна Европа от „фашизма”, а донесе на хората и народите мракобесните комунистически режими.
Злото не може да се изкорени с още по-голямо зло – това е лайтмотивът на декларацията.
Но това е и точно идеята, срещу която БСП възразява яростно.
Разбираемо, де. Отдавна е ясно, че невежеството и простотията в тази партия не е обикновен механичен сбор от невежеството и простотията на отделните нейни членове. По тайнствен начин, като в алхимическа реторта, цялата каша в главите им сублимира в чисто ново качество, което се състои основно от
злоба срещу истината, любов към лъжата
и желание Тъмната страна да победи – независимо от приказките им за любов към мира, желание за социална справедливост и клетвите във всичко най-розово, което ще споходи човечеството, стига само те да управляват парите ни, не някой друг.
Доказателствата за принадлежността на социалистите към Тъмната страна продължават да се трупат. Но сред най-гнусните им опити за манипулация на общественото мнение в полза на Русия и кървавите комунистически режими в Източна Европа, е прословутото листче с проценти, чрез което Чърчил уж подарява България и други страни на Сталин.
Хайде да преговорим нещата за последно, а? Че ми писна от невежество и тъпа червена пропаганда.
Такова листче наистина съществува. В него е записано предложение СССР да има 90 процента влияние в Румъния, 75 на сто в България, по 50 в Югославия и Унгария, 10 – в Гърция. Съответно, Великобритания да има 10 процента в Румъния, 25 в България, по 50 в Югославия и Унгария и 90 в Гърция.
Така погледнато – чисто предателство на Запада, наистина.
Обаче така не може да се гледа, трябва да знаем една малка подробност, за да ни светне лампата в кратуната - листчето е дадено от Чърчил на Сталин на 9 октомври 1944 година, по време на Московската конференция.
Тогава Румъния, България и Унгария са окупирани сто процента от червените пълчища, в Югославия командва изцяло сталинският приятел Тито, в Гърция комунистическите партизани опитват да вземат властта, а малко по-късно, като не става, повеждат ужасна гражданска война.
Така че резонният въпрос е – какви, по дяволите, подаръци от Чърчил към Сталин може да види тук даден разумен човек.
Случаят е точно обратен – Чърчил опитва да откъсне в Румъния поне 10 на сто западно влияние, в България 25, по цели 50 в Югославия и Унгария.
Опитва да ги откъсне, не да ги подари!
И, да, Сталин уж се съгласява, но никога не спазва договорката и държи цяла Източна Европа на сто процента – а това показва само неистовата лакомия на съветския режим, пълната му неспособност да се придържа към принципи, право, морал и каквото и да било в този смисъл.
Същото важи и за преките наследници на сталинското мислене и манталитет – днешните управници на Русия, начело с новия вожд и учител, некоронованият, поне засега, император Владимир Путин.
На 9 май тази година, притиснат от върлуващия в Русия коронавирус, той отмени военния парад в Москва, но обеща, че един ден парадът все пак ще се състои. Според него, такова събитие не може да се пропусне, защото е жизнено важно за всеки руснак, за връзките между поколенията и прочие глупости.
„Нашите ветерани се бориха в името на живота срещу смъртта и винаги ще се равняваме към тяхното единство и устойчивост” – заяви негово императорско нищожество.
Да, като чух тези думи, сетих се как наистина ветераните им се бориха срещу смъртта – единни и устойчиви, те вървяха смело напред срещу немските куршуми, защото отзад ги чакаха куршумите на СМЕРШ и НКВД. Тези, които се измъкваха на косъм от немски плен, биваха или разстрелвани, или веднага пращани в ГУЛАГ, защото не са се били до край и са оживели. Онези, които все пак попадаха в плен и бяха „освободени” от немските концлагери, заминаха веднага в руските като гадни предатели. Войниците, които заради некадърността на висшето и низшето руско командване попадаха в „чувал” и продължаваха да се бият в тила като партизани, след войната получаваха с едната ръка медал, а с другата – присъда и лагер. Защото твърде дълго са били твърде близо до врага или защото като партизани са станали твърде свободни, свикнали са да се оправят сами, не Сталин да ги командва. Или просто защото червената месомелачка изисква това, тя така работи.
А колкото до твърдението на Путин, че руските ветерани се билѝ бѝли „в името на живота”, питайте хората от Източна Европа какъв „живот” им докараха.
Такъв, от чиито поражения, умствени и физически, още не можем да се отървем.