Едвин Сугарев
Турският сериал в ДПС най-сетне тръгна към своята дългоочаквана развръзка. След многото мелодраматични клетви и заклинания (като се почне от метаните на самия Пеевски в стил „винаги съм бил до теб“ – стигащи дотам, че той и Доган били като баща и син и даже били „един човек“ – виж Хамид Хамид), Доган наруши мълчанието си и изрази волята си чрез почти кърваво открито писмо, в което поиска оставките на Делян Пеевски, на четирима негови заместници и на кмета на Белица Радослав Ревански. Два часа по-късно Пеевски отговори – също с открито писмо, в което патосът беше в декларацията, че
няма да се подчини на почетния председател,
защото искането му е недемократично и защото „никой не може да спре новото начало“ в ДПС.
С това войната е обявена. Почетният и реалният председател са на ринга, а Джевджет Чакъров и Йордан Цонев държат кърпите в двата ъгъла. Добре е да си припомним, че подобна суматоха се случва в ДПС за пръв път. При предишни отстранявания на председатели е бил достатъчен и най-беглия намек, за да се изпари съответния лидер без нито дума възражение – помним как подаде оставка Мустафа Карадайъ – или как Лютви Местан трябваше да си спасява кожата зад стените на турското посолство в София. Някой да се изрепчи на Доган с претенцията, че не може да бъде спрян – това беше нещо напълно немислимо, поне преди появата на „феномена“ Пеевски. Впрочем той беше определен като такъв именно от Доган, който би трябвало днес да обясни кое му е феноменалното.
Основанията, с които почетният лидер иска оставката на оперативния такъв, изглеждат повече от сериозни. Става дума за системно неспазване на устава на партията, за погазване на решенията на последната Национална конференция на ДПС, за „брутално отношение“ към членовете на ръководните органи и депутатите. Става дума обаче и за още нещо, което идеално пасва на публичния образ на Пеевски и на неговата слава като олигарх и корупционер №1 в България, потвърдена впрочем и от санкциите по закона „Магнитски“. В откритото писмо се казва: „Движението не е използвало мутренски подходи за заплашване на семействата ни, за отнемане бизнеса на хората с Прокуратурата и полицейските служби. Умишлено се създава страхова психоза за живота, работата и имуществото на хората.“
Това, разбира се, не е докрай вярно. ДПС е използвало мутренски подходи и преди Пеевски – включително протекциите на видни фигури и структури от мутренския свят – като Илия Павлов и „Мултигруп“ примерно. Но намекът за използване на Прокуратурата и полицейските служби от Пеевски е твърде опасен удар, особено когато е нанесен от фигура като Ахмед Доган. Всъщност Пеевски е в ДПС по две причини – първо, защото силната политическа позиция му е необходима, за да съхрани своите функции като
повелител в съдебната система и специалните служби,
и второ – защото чрез нея той се надява да поизпере своя публичен образ от почти неизличимите следи, нанесени от санкциите „Магнитски“ и реципрочните британски санкции.
Така че за него връщане назад наистина няма. Магическата формулировка „новото начало“ е измислена предимно за негова защита – съвсем очевидно той персонално е това ново начало, а не Доган. Ако бъде изхвърлен от ДПС, би се оказал в твърде уязвима позиция – при което е много вероятно неговите хора в съда, прокуратурата и ДАНС не просто да му обърнат гръб, но и
да се обърнат срещу него
В такъв случай несъмнено някой би преразгледал процеса за фалита на КТБ, блокиран от бившия главен прокурор Гешев чрез налагане на изкуствено раздут мащаб на делото, предполагащ то да не свърши никога. А там нещата са дебели, толкова дебели, че вероятно налагат закупуване на еднопосочен билет към Дубай.
Някой може би пък би хвърлил по-сериозен поглед върху сделката за Булгартабак, чиято продажба беше абсолютно табу за ДПС, докато Пеевски реши да купи този бранш, от който зависеше поминъкът на техните избиратели – и го съсипа. Някой може би се поинтересувал от ролята на Пеевски в договарянето на първия вариант на газопровода през България, и особено относно консорциума, който трябваше да го строи. Възможности много – корупционната мрежа на „успешния млад човек“ е твърде широка, за да може да разчита на оцеляване, ако изгуби своите политически позиции като лидер на втората по електорална мощ партия в България.
Какво би трябвало да очакваме в близко бъдеще в решаващите серии от турския сериал? Мисля, че Евгений Дайнов е прав в една по-ранна своя статия: олигарсите неистина се хванаха за гушите. Което впрочем е добра новина за не особено нормалната българска реалност. Следва битката, развръзката, свързана по традиции с размахване на кирливи ризи. Най-вероятно Пеевски в крайна сметка ще бъде изключен – все пак електоратът на ДПС е верен на Доган, Пеевски за него е външно лице, а предстоят избори.
В същото време партийната администрация, или, ако си послужа с думите на самия Пеевски, дерибеите по места нищо чудно да се окажат по-верни на корпулентния нов бос, а не на стародавния си лидер: икономическата мощ е на негова страна, а актуалните назначения в държавната администрация твърде дълго са били в неговите ръце. Тъй че
не е много ясно кой кого
Нещо повече – в духа на добрите стари традиции от 90-те години не бих се учудил, ако някой ден осъмнем с две ДПС-та – едно на Пеевски и едно на Доган. Тогава наистина би било интересно да видим по какъв признак ще се разцепи електоралната маса на движението – а също и до каква степен то е съхранило някакъв политически оттенък – и до каква степен невъзвратимо се е превърнало в корпорация за търговия с влияние.
Докато пишех тази статия, дойде и първата новина от олигархическия боксов мач между двамата: парламентарната група на ДПС изключила всички депутати, които са гласували против правителството на ГЕРБ и съответно взели участие в срещата с Ахмед Доган в Росенец. С което, забележете – ДПС от втора става четвърта политическа сила – пада дори след „Възраждане“ – и вече не й се налага да вземе втория мандат, за да стане ясно, че няма кой да го подкрепи. Този втори мандат отива при очевидния враг на ДПС – коалицията ПП-ДБ. Това е резултатът от първия рунд между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Впечатляващо!