Пандемията очевидно е победила военния парад на Путин, извадила е на светло изопачаването на историческата истина
Януш Бугайски, Уошингтън екзамина
Руското правителство по невнимание съчини рецепта за вътрешна революция.
След като не успя да избяга от опустошителната пандемията на коронавируса чрез лъжи и манипулации, Владимир Путин сега е изправен пред открит бунт на фона на срива на приходите от петрол, изтъняващия бюджет, провалът на социални услуги и нарастващо отчуждение от Москва в обеднелите региони на страната.
Не за първи път през последните повече от 20 години, когато взе абсолютната власт, Путин се сблъска с такова
преливане на кризи
заради грешките в неговата собствена политика.
Руската икономика показваше признаци на потъване още преди да се развихри пандемията и да започне глобалната депресия. Международните финансови санкции срещу руските компании, участващи във войната срещу Украйна и подриването на западните демокрации, допринесоха за този срив, но прекалената зависимост на Москва от износа на електроенергия причини на страната още по-дълбока катастрофа.
Решението на Москва да бламира споразумението за картел OPEC + със Саудитска Арабия в момент на падащо глобално търсене на петрол сериозно засегна интересите на самата Русия.
Цената на суровия петрол е паднала с повече от 60% от началото на годината в резултат на ценова война между Русия и Саудитска Арабия, както и поради международния икономически спад, причинен от пандемията. Русия е силно зависима от приходите, които има от петрола, като бюджетът й се формира на база 42 долара за барел. Ако падне под това ниво, Русия няма да може да балансира бюджета си или да увеличи социалните разходи за нарастващия брой бедни семейства, въпреки обещанията на Путин да го направи през януари. Сегашната цена на петрола се колебае между 20 и 30 долара, което означава, че
близкото бъдеще изглежда твърде мрачно
за огромната част от руските граждани.
В разгара на шока, който изживява руската икономика, планираното от Путин публично допитване, което да му осигури фасадна легитимност за удължаване на управлението му за неограничено време, не би могло да се случи в по-лош момент от този. Гласуването на 22 април беше отменено заради разпространяващия се вирус, а доверието в Путин и неговата компетентност сега все повече се поставят под въпрос от страна на разочарованите и уплашени граждани.
Планираният от Русия Ден на победата за Втората световна война на 9 май прилича на поредното фиаско.
За разлика от комунистите, които обещаваха славно бъдеще на масите, пропагандистите от Кремъл могат да предложат славно минало само чрез разработване на
фалшива версия на руската история
Путин възнамеряваше да покани големи световни лидери в Москва, за да отпразнуват 75-годишнината от края на Втората световна война. Целта беше Русия да се представи като спасител на Европа от немския фашизъм и да се прикрие съветско-нацистката колаборация, която опустоши Европа. Пандемията очевидно е победила военния парад на Путин, извадила на светло изопачаването на историческата истина.
Въпреки че диктатори като Путин неизменно се стремят да отклонят вниманието на обществото с чужди войни, последните проучвания показват, че руснаците не са особени привърженици на агресивната външна политика, когато икономиката се срива. Москва вече не може да заблуди масите, когато условията на живот рязко се влошават, а здравната система се разпада в разгара на пандемията. Въпреки че Москва е епицентърът на епидемията, заразите се разрастват в цялата страна и дори Китай сега се чувства застрашен от работниците, които се връщат от Русия.
За да потискат обществения гняв, служителите на Путин се опитват да демонстрират отговорност по отношение на справянето с пандемията пред местните власти в различните региони на Русия. Но това може да се обърне срещу Путин, ако комбинация от икономическо и политическо негодувание, масов страх и некомпетентност на правителството стане взривоопасно.
Кремъл делегира отговорностите на регионите както за тестването на вируса, така достъпа им до медицинска помощ. Въпреки това, дори и Москва да освободи финансовите си резерви, малко вероятно е регионите да получат отчайващо необходимото финансиране за справяне със здравната криза. Кремъл прогнозира, че масите са достатъчно наивни, за да обвинят за неудачите местните управления, а не централната власт. Вместо това на Москва ще се гледа както като на източник на пандемията, така и като на основен бенефициент на държавна помощ.
Неспокойствието в регионите се определя от натрупаното недоволство заради икономическия упадък, ширещата се корупция, експлоатацията на регионални ресурси и заплахите за премахване или сливане на административните единици. От федеративната структура се възползва предимно един тесен елит на представители от политическа полиция, бюрократи, олигарси и областни управители, назначени от Кремъл. Москва извлича максимални ресурси от регионите с минимални инвестиции в разпадаща се местна инфраструктура.
Този фалшив федерализъм става все по-неуправляем, а обществената съпротива продължава да расте.
Каква точно форма може да придобие надигащата се революция в Русия - зависи от степента на
яростта на хората срещу официалната власт,
от ролята на регионалните власти и степента на държавна репресия. Сталин може да е герой в очите на Путин, но за разлика от съветския си предшественик, Путин просто няма способностите или му липсва тази безчовечност, за да налага масов терор и да убива или праща в затворите милиони граждани. Когато обаче обществото усети слабост и объркване сред управляващите в Москва, ще се отвори свободно място за революционни алтернативи.
Превод:Faktor.bg