Андрей Пионтковски
Вече 70 години в внимателно наблюдавам състоянието на съветско/руско – американските отношения. Последните 50 години – особено внимателно.
Никога досега не е имало такава мащабна, интензивна, високопрофесионална атака на Кремъл срещу западното съзнание като цяло, както и спрямо съзнанието на хората, вземащи решения във Вашингтон.
Както в битката за Донбас са хвърлени всички резерви, захвърлени са всички маски, изгорени са всички „легенди“, разкрити са всички потенциални агенти на влияние (даже тези, които не подозират как ги използват) — от Папа Римски до либералните звезди от "Washington Post".
Удивителна синхронност на действията, ръководени от единен център. Като сигнал за началото на операцията послужи Парада на победата в Москва, по-точно речта на фъфлещото малко човече, завито с одеалце, която създаде необходимия емоционален фон за сугестивно въздействие върху световното обществено мнение.
Впечатлява креативността на неизвестните ПР, които сложиха могъщия Вожд на нацията на Военния парад (!) в някакво кресло с одеалце, което да топли коленете му. Поразителна беше и обречената покорност на обекта на това шаманство.
Като политически субект
Путин умря на този парад
Ако утре умре и физически, това вече няма да промени нищо. Дълбинните чекисти/империалисти във всички случаи ще продължат да правят това, което започнаха на 9 май.
И още на 10, 11, 12, 13 май чухме залповете на западните политически и анализаторски celebrities, които буквално дословно повтаряха аргументацията си.
Ще цитирам най-характерните тези на, разбира се, съвършено независимите един от друг автори, които повтарят на различна нота един и същи подсказан им или внушен мем:
"Don’t humiliate Russians!" (Не унижавайте руснаците)
"Най-голямата грешка на Русия, без съмнение, беше убедеността, че украинците няма да воюват или, може би, даже ще преминат на нейна страна.
Но сега Украйна и нейните западни съюзници надценяват шансовете да бъде победена Русия на бойното поле.
Русия разполага с достатъчен военен потенциал, за да разруши украинската инфраструктура, а също така да завоюва и да удържи територията на Донбас и крайбрежието на Черно море.
Украинците се сражават решително, но те нямат силата да постигнат поражение на Русия. В същото време Украйна продължава да страда тежко от загубата на човешки животи, разселвания и разрушения. Но най-опасен от всичко е
рискът от ядрена ескалация,
запазващ се докато продължава войната.
Разумният компромис остава единственият реален и сигурен курс за Украйна, Русия и света. Светът би се сплотил около такова споразумение и Украйна трябва да постъпи по този начин заради собственото си оцеляване“
(Ето това е написал лубянският ферщеер Джефри Сакс)
"Украйна задълго ще остане разделена страна с руската армия, надвиснала над нея от другата страна на линията на прекратяване на огъня. Да, това е жестоко. Но нека украинците да се замислят над вдъхновяващите примери на успешните демокрации на Южна Корея и Западна Германия, формирани в подобни условия. Стратегическото търпение трябва да се превърне в тяхно оръжие. (това пък е цитат от постоянния гост в московските политически салони Дейвид Игнатиус)
"Най-вероятно, конфликтът ще продължи не месеци, а години. Би било грешка от страна на Запада да определя своите отношения с Русия изключително изхождайки от поведението на Русия в Украйна. Как тогава ще можем без руснаците да решаваме такива важни въпроси като борбата с глобалното затопляне, ядрените амбиции на Северна Корея и Иран?
Преди всичко, САЩ и техните съюзници са длъжни да ограничат своите цели в Украйна,
Да, Украйна е длъжна по принцип да контролира своята територия. Но всичко това не оправдава стремежа да бъдат освободени Крим и Донбас с военна сила. Някои от тези цели е по-добре да се направи опит да бъдат постигнати с дипломатически средства.
Също така западните правителства трябва да прекратят всякакви разговори за преследването на руски официални лица като военни престъпници и за репарации в полза на Украйна.
Като цяло the US government should make clear that, contrary to Secretary of Defense Lloyd Austin’s remarks, America’s goal is not to use the war to weaken Russia“ (правителството на САЩ трябва да изясни, че противно на забележките на министъра на отбраната Лойд Остин, целта на Америка не е да използва войната, за да отслаби Русия-бел. ред).
А това вече е първият успех на мащабната спецоперация: човекът, с чието мнение се съобразява Вашингтон, президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас открито хвърля предизвикателство срещу линията Блинкен-Остин вътре в американската администрация.
Очевидно апелирайки към техния постоянен антагонист, убеденият путинферщеер Джейк Съливан, който, изглеждаше, че се е скрил в сянката, след като претърпя поражение.
Засега зад този призив не застават фундаментални фактори. Няма и масова подкрепа. Проучванията, напротив, сочат, че мнозинството американци иска да се оказва още по-голяма помощ на Украйна.
Няма и предизборни съображения.
От всяко телодвижение на администрацията в посока на Haass-Saks-Ignatius ще се възползват републиканците, които ще обвинят Байдън в предателска слабост, за което ни подсеща посещението на лидера на републиканците в сената Стив Макконъл.
Затова пък цялата тази мащабна кампания ни разкрива състоянието на съзнанието и най-близките планове на чекистко-имперската група, която сега взема решенията в Москва.
Те разбират, че се е случила
двойна военно-политическа катастрофа:
САЩ престанаха да се боят от путинския ядрен шантаж, който ефективно работеше близо 15 години. Те справедливо решиха, че е по-добре Путин да се страхува от тях.
На конвенционално ниво стана ясно, че украинската армия е по-силна от руската. ЕвраZийските (руски, бурятски, чеченски) окупатори, насилници и мародери бяха отблъснати от Киев, Чернигов, Сум, Харков.
Определи се стратегическата перспектива на украинско-руската война. След няколко седмици най-мотивираната армия в света ще бъде въоръжена с най-новите в света оръжия. Пред кремълските окупатори се отваря беZдната на поZорното поражения и, като следствие, загубата на властта в Русия, която те така комфортно грабеха четвърт век.
Едва вчера те заплашваха Запада с ядрен апокалипсис, настояваха да си събира партакешите и да се маха от световната история.
Днес не патриотизмът, а именно надеждата на Запада се превръща в последното убежище на тези негодници. И разкривайки своята огромна агентура, те я принудиха в хор да умолява Запада за пощада:
„Don’t humiliate Russia! Не унижавайте Русия. Принудете Украйна да се съгласи на подялба на своята страна. В никакъв случай не повдигайте въпроса за преследване на руските военни престъпници. Те все още ще ни свършат работа за глобалното затопляне“.
Късно е, мерзавци!
Вие все още не сте разбрали какво се случва. Украинската победа се надига, героичната съпротива на украинския народ срещу евраZийската орда превърна Украйна в лидер в свободния свят. И тя ще решава съдбата ви. На опашката, кучи синове! На опашката на главните военни престъпници на Мариуполския международен трибунал.
Превод: Faktor.bg