Димитър Попов
Възможностите са две. Първата е сегашното статукво да спечели и центристките семейства - Народната партия, ПЕС и либералите, да имат достатъчно мнозинство, за да изберат комисия като сегашната. Това ще запази основните постулати на либерализма, които движат Европа сега, но с някои промени в политиките за имигрантите например, чието масово навлизане в Европа ще бъде ограничено, в Зелената политика, която затормози твърде много европейската икономика, в отношенията с Китай, в европейската отбранителна политика.
Промените ще станат задължителни заради все по-нарастващия
натиск от дясно консервативните партии
Много е вероятно в 10 или 12 европейски държави, именно десни консерватори, понякога наричани и крайно десни, да се окажат най-силно представени в европейския парламент. Сред тях може да са и най-големите европейски държави, като Франция, Холандия и Италия.
В парламент с мнозинство като сегашното, но с увеличено присъствие на евроскептични и консервативни партии, либералния естаблишмънт на Европа ще трябва да направи доста отстъпки от сегашното статукво. Само така ще запази водещата си роля и ще гарантира, че ЕС ще съществува в сегашния му вид. Тази възможност след изборите е най-очакваната и заради настроенията на европейците, 84% от които държат на Евросъюза такъв, какъвто е сега.
Втората възможност е консервативните и крайно десните да спечелят мнозинство в парламента, да се обединят и да овладеят еврокомисията, като излъчат свой председател. Това вероятно ще доведе до отхвърляне на всички сегашни либерални политики и ценности, отказ от разширяване на съюза, промени в еврозоната,
възход на национализмите
и сериозни вътрешни напрежения сред държавите членки, както и търкания с Вашингтон.
Този вариант е много малко възможен, тъй като самите десни имат разногласия помежду си, особено по войната в Украйна и по националните интереси, които представляват. Дори да имат мнозинство, те едва ли ще се обединят зад обща кандидатура за председател. Льо Пен например вече не говори за излизане на Франция от ЕС, разграничи се от Русия, а и от сродната и Алтернатива за Германия, в която се оказа пълно с руски шпиони. Самата Алтернатива за Германия пък настоява за разтурване на ЕС и близък съюз с Русия. В Италия партията на Мелони уж е евроскептична и националистическа, обаче иска запазване на членството в ЕС на всяка цена и е подръжник на Украйна. А Фидес в Унгария, и Възраждане в България, искат дори
излизане от НАТО
И тъй като обединението на десните е малко вероятно, либералния характер на европейския парламент ще се запази. За това говорят и настроенията на самите европейци. 47% от тях вярват на европейските институции, 33% вярват на националните си правителства. Това е показател, че наднационална Европа, каквато тя е в момента, е предпочитана и че крайно десни и националистически партии са изключение, а не правило.
Така че очакванията за резултатите от европейските избори по-скоро вдъхват оптимизъм.
Статуквото на Европейския съюз обаче е заплашено отвън, тъй като правим избори по време на война. В сегашния си вид Евросъюзът съществува като резултат от края на Студената война. Тя завърши през 1989 година с победа на САЩ и НАТО, и с крах на съветската империя. След разпадането на СССР, САЩ останаха единствената доминираща военна и икономическа световна сила, и създадоха новата европейска архитектура, според която бившите врагове Западна и Източна Европа влязоха в един съюз и така гарантираха мира не само на европейския континент, но и в света.
През 2008 година наследника на съветската империя – Русия, обяви че вече не признава своето поражение в Студената война и че оспорва договореностите и резултатите от нея. На практика
Русия обяви нова война,
с ултиматуми за разпускане на НАТО и ЕС в сегашния им вид, за разрушаване на световния ред, доминиран от САЩ. В Грузия, в Молдова и в Украйна войната стана гореща и Путин заплаши с прехвърляне на огъня и на територията на ЕС, струпвайки войски в Прибалтика.
Тъй като ЕС не представлява военно политически блок, а зависи изцяло от ядрения чадър на САЩ и НАТО, мирът в Европа зависи от това дали Вашингтон ще защити своите съюзници, и дали ще брани световната си хегемония срещу новия войнолюбец от Изток и неговия скрит съюзник Китай.
В САЩ се оформиха две противоположни политики по тази тема. Обама и Тръмп бяха по-скоро готови на отстъпки пред Путин и на компромиси, които да го откажат от войната. Двамата бързо влошиха отношенията на САЩ с Европа, защото даваха колебливи гаранции за европейската безопасност и за мира на континента. Тръмп отиде най-далеч, като на практика се съгласи да капитулира пред руските заплахи - да се откаже от американската хегемония, да се откаже от защита на Европа и да разтури НАТО, както Путин иска. Това означаваше край на Европейския съюз и много вероятна поява на руски войски в Прибалтика.
Едва следващият президент Байдън промени тази пораженска политика, като обедини НАТО и отново гарантира сигурността на Европа срещу военна агресия. Ще защитаваме всеки сантиметър територия на НАТО, каза Байдън, с което руските илюзии, че могат само със заплахи да пренаредят света и да си върнат поне България и Румъния в нова „руска зона“, угаснаха. Така започна войната в Украйна и огромната американска военна помощ днес не позволява на тази война да съсипе за пореден път Европа.
Гаранцията за мира и в бъдеще е свързана с пълна подкрепа за Украйна, а това значи че зависи от победа за Байдън на изборите в САЩ.
Удивителната кариера на Тръмп, който може пак да стане президент и под лозунга за Велика Америка да унищожи американската световна хегемония, а под лозунги за мир да запали страшна война, допускайки Русия обратно в Източна Европа, буди все повече страхове, но и надежди в неговите приятели, които дори очертаха нова европейска линия на поведение, ако той стане президент. Орбан, най-емблематичният фен на Тръмп, поиска Унгария да предоговори своето членство в НАТО, а може би и да го напусне, защото сега държавата му била с единия крак навън. Нищо, че благодарение на НАТО бяха изгонени руските окупатори от Будапеща и Унгария си гарантира, че руски танкове няма да се върнат там.
Вън от НАТО означава признаване на руските претенции за ново разпределение на Европа,
а за самата Унгария означава само едно - обратно под руския ботуш.
За щастие Орбан сега е единственият изявен фен на Тръмп. В останалите европейски държави ясно разбират, че без НАТО и ЕС, Европа ще потъне в хаос и война. Ето защо емблематичните Алтернатива за Германия, унгарската партия Фидес и българската Възраждане, които гъмжат от руски шпиони, ще останат в изолация и в бъдещия европейски парламент няма да имат никакво влияние. Това очакват и самите европейци, 72% от които искат да помагаме на Украйна, а над 80% са за твърда политика против Русия.
Като цяло настроенията са за запазване на ЕС какъвто е сега, и какъвто го харесваме всички. За да се случи това обаче, има две предпоставки – едната е да спечелят мнозинство партиите, които не искат Европа да се управлява от консервативни и радикални мизантропи, а втората е Байдън да победи на изборите за Белия дом. Третата предпоставка – Путин и Тръмп внезапно да изчезнат, засега не изглежда реалистична.