Илиана Славова
Няма начин да си редовен посетител на социалните мрежи и да останеш встрани от тролските набези, при които хора със спорна (най-често) компетентност и дори откровена некомпетентност натрапват оценки и отговори за всичко – от Евровизия до военните стратегии. Много скоро след руското нахлуване в Украйна се очерта
ясна тенденция в полето на тролинга:
същите, които усилено твърдяха, че „вирус няма“ и „ваксините предизвикват стерилитет до трето коляно“, сега оправдават Русия и обвиняват украинците в нацизъм. Впрочем по време на президентската кампания те бяха и активни поддръжници на кремълския избраник Румен Радев. Сменят темите, но неотклонно прокарват руските интереси. Със себе си увличат и добросъвестни участници в дискусиите, които не си дават сметка, че се превръщат в рупори на пропагандни послания. Няма изненада, „фабриките за тролове“ са руско изобретение, а тролингът се превърна в постоянен елемент на хибридната война, водена от Москва срещу демократичните общества. И има съществен принос за постигане на нейните цели.
Разбира се, не става дума само за тролинг – той е най-масовата форма на информационна атака, но работи с най-ниското ниво на публичността и не разполага с достатъчно авторитет. За да бъде ефективен, се нуждае от лидери на мнение с обществена легитимност, каквато могат да осигурят официалните медии.
По темата за COVID-пандемията в битката срещу научните аргументи в медийното поле бяха хвърлени говорители с дипломи по медицина и биология, които сякаш са забравили какво е научна и професионална етика. Основна характеристика на дезинформационните кампании е именно
погазването на етичните принципи
Двама от най-често канените говорители – Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов, дори получиха политическа реализация на бързо спечелената популярност. Първият като кандидат-депутат на откровено проруската партия АБВ, а вторият успя да спечели депутатски мандат с листата на „Има такъв народ“, където проруските позиции не са така декларативни, но са разпознаваеми. (В някои случаи дори са съвсем ясно изявени – като изказването на Николай Радулов, че Русия е „единственият ни защитник на международното поле“, но това е отделна тема.)
Любопитно е, че „ковид дисидентите“ не загубиха популярност в мрежите, дори с разкриването на несъстоятелността на техните тези – прогнозата на Мангъров, че ще починат 3-4 хиляди души, след което ще придобием колективен имунитет беше опровергана още през есента на 2020 г. (на 1 декември жертвите вече бяха 4035).
Скептичният прочит на ситуацията би породил въпроса
какво общо имат руските политически интереси с COVID-пандемията
Няколко неща:
1. Русия атакува демократичните общества като задълбочава различията в мненията, превръща ги в противоречия и се стреми да ги ескалира до конфликти – защото разделението в която и да е обществена сфера прави демокрациите по-уязвими за хибридни атаки. Пандемията създаде изключително благоприятна среда за подобни тактики поради силно емоционалната реакция на хората.
2. Москва има интерес от създаване на хаос и политическа нестабилност. Чрез дебата за пандемията бяха подклаждани анархистични настроения срещу противоепидемичните мерки и много от хората ги саботираха. Във връзка с това бяха отправени и директни атаки срещу правителството - целенасочено се насаждаше страх, че с въвеждането на извънредна епидемична обстановка се цели суспендиране на демократичния ред. Действителността опроверга тези опасения, но така или иначе в обществото се създаде напрежение, което генерира уязвимост.
3. Саботирането на мерките доведе до повишена заболеваемост, което изложи на риск здравната система и допълнително създаде напрежение в обществото. Стигна се до екстремни нива на надвишената смъртност – България е на второ място в света след Перу по броя починали от COVID-19, съотнесен към броя на населението. Страната ни е загубила 5420 души на 1 милион население.
4. Тъй като коронавирусът инфектира всички системи на организма, дори при безсимптомно протичане, в дългосрочен план се очаква прекаралите COVID-19 да имат повече здравословни проблеми от неинфектираните. Това би влошило здравния статус на нацията, би натоварило здравните и социалните системи и също генерира уязвимости, от които Москва би се възползвала. В този смисъл призивите на Атанас Мангъров към младите хора да се заразяват умишлено (да правят „секс с вируса“) са не просто погазване на лекарската етика, те накърняват националната сигурност.
5. Атаката срещу ваксините също е част от хибридните тактики на Москва. Още преди появата на коронавируса е отчетена активност на руските „тролски фабрики“, целяща провокиране и засилване на антиваксърските настроения във „вражеските“ общества. Разколебаното доверие към ваксините беше използвано активно при COVID-пандемията.
6. Не на последно място, тази хибридна операция ерозира обществото на ценностно ниво – позицията, че „сухите съчки“ трябва да умрат или допускането на избора „моята свобода срещу живота на другите“ се конфронтира с хуманизма на демократичните общества и препраща към кремълската философия, че животът на отделния човек не е важен. Оттам нататък всякакви внушения стават възможни.
Всъщност Русия прилагаше аналогични тактики с тролинг и купуване на публични говорители и в други страни от евроатлантическото пространство, но не така успешно, както у нас.
По темата за Украйна целите на Кремъл са доста по-прозрачни:
демонизиране на украинците, оправдаване на собствената агресия,
насаждане на негативни настроения към украинските бежанци, сплашване – за да не оказваме помощ на Украйна, използване на България като слабо звено, за да се разколебава единството на ЕС и НАТО и дори провокиране на настроения страната ни да напусне тези организации.
Тук в някои отношения руските тактики претърпяха явен провал. Голяма част от българите, които доскоро имаха положително отношение към Русия, прозряха зловредната имперска същност на Кремъл, а евроатлантическият избор получи по-голяма подкрепа, вместо да бъде разколебан. Причината за това обаче не е в самите техники за манипулация или по-малкото усърдие на троловете и проруските говорители по темата, а в абсолютната яснота кой е агресорът и коя е жертвата, в невъзможността да се скрие истината.
В други отношения хибридните тактики успяха. Насадените настроения срещу украинските бежанци - макар и да не са преобладаващи в обществото, заляха социалните мрежи и провокираха актове на агресия. Тези настроения бяха официализирани и на ниво изпълнителна власт от позициите на министъра на туризма Христо Проданов, което принуди част от бежанците да решат да напуснат страната ни. По отношение на оказването на военна помощ на Украйна тактиката на Кремъл също успя - основно заради публичните говорители, както и зависимостите и липсата на характер в управляващата коалиция. България се нареди до Унгария като страна, която не оказва военна помощ на Украйна, макар че на думи демонстрира солидарност. Хибридната операция сработи на всички нива – тролинг, медии, политически партии, вземане на решения от изпълнителната и законодателната власт.
За разлика от реакцията при COVID-пандемията, когато предишното редовно правителство (то пое основния удар в тази криза) като цяло действаше в противовес на руските хибридни тактики, въпреки някои откровено популистки решения, сега по отношение на Украйна властта се оказа в практическа парализа.
И при двата глобални проблема, освен
дефицитите на политическата класа,
фактор за вземането на погрешни решения се оказа медийната среда – отказът на голямата част от медиите да бъдат арбитър за достоверността на поднасяната от говорителите информация (особено при COVID-кризата), равнопоставянето на факти и спекулации създадоха объркване в обществото. Демокрацията не може да функционира пълноценно без съзнанието, че свободата на словото не означава свобода на лъжата, а от правото на мнение не следва право да се насажда омраза.
При по-здравословна публична среда тролингът в социалните мрежи би имал значително по-малко влияние върху обществените нагласи. Тиражирането на дезинформация от официалните медии и от публичните лица води мнозинството от хората до невъзможност за информиран избор и ги превръща в лесни жертви на тролинг-посланията, дори в техни разпространители.
Редно е да се отбележи едно изключение от констатацията, че застъпниците на руските пропагандни тези по отношение на COVID-пандемията и войната в Украйна са едни и същи. Става дума и за една значима част от привържениците на демократични и десни формации, които първоначално активно репостваха медийните изяви на говорители като Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов и оказаха видима подкрепа за преизбирането на Румен Радев, но по отношение на Украйна заеха евроатлантическа позиция. Как и защо допуснаха да бъдат
употребени в хибридни операции,
насочени срещу собствения им цивилизационен избор – това са въпроси, на които ще трябва да намерят отговор, ако искат да се съхранят като евроатлантическа общност.