Решението на Конституционния съд за отмяна на промените в конституцията върна нещата там, където си бяха и преди. С едно изключение – останаха промените, които засягат назначаването на служебни правителства. Това прави новините от това гласуване
две – една добра, и една лоша
Лошата е, че повечето съдии са отхвърлили промените в съдебната власт с голямо мнозинство. Очевидно политическите лобита в Конституционния съд смятат, че сегашното статукво в съдебната система ги устройва и пет пари не дават, че за някои от промените лобираха в Европа.
Добрата новина пък е в частта за служебното правителство, където орязването на президентските правомощия остава в сила и слага стена пред всички опити за нерегламентирана президентска власт, която се практикуваше в последните години.
Лошите новини определено са адресирани към два лагера, които очакваха решението на Конституционния съд с голямо нетърпение.
Единият лагер са хората около Христо Иванов и радетелите в ППДБ за промяна на съдебната система. Наричайки себе си реформатори, те се провалиха в опита да променят конституцията, както бяха обещали в Европа. Това е поредният срив за тяхната коалиция, след като през април изгубиха властта, а на изборите през юни изгубиха и половината от своите избиратели. Сега, след провалената съдебна реформа, те лесно могат да направят равносметка от своето участие в политиката, а тя с две думи е пълен провал!
Много сериозна загуба претърпя и лагерът на Румен Радев. С решението за служебните правителства, той
изгуби шанса на живота си - да съсипе докрай българската държава в полза на Русия
И това не е пресилена оценка.
В последните години Румен Радев превърна президентството в реален център на власт, използвайки както пропуските в конституцията/особено в частта за служебните правителства и мандатите/, така и дълбоката политическа криза, която той и Бойко Борисов предизвикаха през 2021 година. Благодарение на това, Радев постигна немислими за церемониален по длъжност президент власт и влияние в обществото.
Първо, използвайки президентството като партиен щаб, с вдигнат юмрук пред тълпа от предани фенове, той брутално се самопредложи за едноличен авторитарен лидер, алтернатива на демократичната система в страната. Цял щаб от негови съветници открито работеха за президентска република и налагаха тезата, че партиите не стават за нищо.
Второ, чрез служебните си правителства Радев прокара държавни политики, които далеч надхвърлят правомощията му на президент и вкарват страната в нов геополитически коловоз. Особено фрапиращ случай е газовата сделка с турската Боташ. Освен това, служебните премиери бяха използвани за мащабна кадрова чистка на всички равнища в държавата, както и за назначаване на хора, лично предани на Радев.
Трето, чрез служебните си министри, погазвайки конституцията, той създаде край себе си
задкулисен олигархичен кръг и поне три президентски партии,
две от които спечелиха избори след много големи съмнения за намеса на самия президент в изборните резултати.
И четвърто, Радев впрегна целия държавен ресурс за да саботира българското членство в НАТО, а с васалното си поведение към руското посолство в София демонстрира нов геополитически курс на страната в полза на Русия.
Сега, след потвърдената от Конституционния съд промяна в частта засягаща служебните правителства, Радев изгуби основния инструмент на своето зловредно влияние в България. Той пак ще може да поощрява политическата криза, да пречи на партиите да съставят редовни правителства, да саботира опитите за прокарване на евроатлантическа външна политика, но вече няма реална власт да ръководи тези процеси, както правеше това в последните години.
Така че разделеното решение на Конституционния съд е лоша новина за него, но е
много добра новина за страната
То слага край на един мащабен и подкрепян отвън опит за промяна на демократичната система в България.
Възможно е от гледна точка на правото и на закона промените в Конституцията да бяха направени глупаво, дори да нарушават европейски директиви, които забраняват на изброените в „домовата книга” да стават премиери. Може да променят и властови баланси. Възможно е, но това не променя главното – оставането им в сила прекъсва пътя на един кандидат за диктатор точно навреме.
Разбира се, гласуването в Конституционния съд има още един прочит, който е твърде неприятен за самото българско общество. Шестима от съдиите, които искаха да върнат служебните правителства в ръцете на Радев, на практика
гласуваха „за” руското влияние в България,
и за авторитарния модел на управление. Дали са го направили съзнателно, или като полезни идиоти, аз не знам. Знам обаче, че това разделяне на половини го има и в самото българско общество. И докато половината българи се възхищават от Русия и от хора като Радев, а другите не протестират, когато такива хора се опитват да променят геополитическия курс на страната, България не е държава със сигурно бъдеще. Още по несигурно става то с такива конституционни съдии, но това е тема за друг разговор…