Политическото в България е в дълбока криза. Виновниците за нея се откриват, като се отговори на класическия въпрос :“Кому е изгодно?“
Кой печели от безвластието в България?
Печелят най-много Русия и хранените й в България хора. Липсата на редовно правителство и пленената държава пречат да се потърси отговорност за най-големите кражби и да се разбият най-големите схеми. А всички те водят към Кремъл.
Разбира се, Путин не „джурка“ българската политика сам. За целта си има петоколонници: БСП, ГЕРБ, ДПС , и така нататък. Последните с летящ старт станаха част от петата колона на Русия, като първо принизиха протеста до шоу, евтино като тяхното. После се пробваха брутално и не без успех, с цялата българска политика. От април месец тя е в Левски Г.
Ако смятате това за параноично, спомнете си какво пишеше в докладната записка на Николай Малинов до кремълските му господари. Миналата година прокуратурата я разсекрети. Малинов им
искаше пари за „създаване на непрофанирана русофилска партия,
която ще позволи постепенното прерастване на НД “Русофили” в масова електорална сила. Тази сила „трябва да присъства в парламента като непреодолим фактор и да се бори за геополитическата преориентация на България“. По-непрофанирана партия от ИТН – здраве му кажи.
След това Малинов пишеше, че Русия още чака ние, българите, сами да се справим, но ние сме малък народ и това не го можем, затова руснаците трябва да помогнат, като придобият печелившите отрасли на българската икономика и предприемат реални действия за преобръщането на геополитическата ни ориентация“.
И руснаците помагат
Освен в изброените по-горе партии Кремъл има фенове/агенти във всички парламентарни групи. Това са всички, които мислят, че „плаващите мнозинства“ са съставени случайно от избирателя заради неговия разпилян вот, че така ще бъде в близките години, че това е новото нормално, но че няма нищо страшно, защото в Италия и Белгия също е така.
Да, ама не, както казва човекът с две родини Мусафа Карадайъ. Откакто България е самостоятелна държава, но особено след влизането ни в НАТО и Европесйкия съюз, Кремъл използва икономическото си влияние, за да създаде непрозрачна
мрежа от икономически и политически протекции,
чрез които влияе пряко върху националната ни политика. Това е нечестив порочен кръг, чрез който се въздейства върху ключови държавни институции, държавни органи и избрани икономически сектори, така че държавната политика да служи на руските интереси. Същевременно активно се дискредитира западната либерално-демократична система.
Всичко казано дотук за третирането на България като Заденуйская губрния от страна на Кремъл не оневинява нито българските политици, нито българските гласоподаватели.
Политиците, от която и партия да са, за съжалине все още се водят по един останал от времето на комунизма принцип. Той се наричаше
„тудорема“
по името на комунистическия диктатор Тодор Живков. Тудоремата гласеше: „Всяка крива линия, успоредна на Априлската, е права линия“.
Самата компартия описваше Априлската линия като „марксизъм-ленинизъм в действие“. Линията беше дебела и червена, но често лакътушеше - заради изискванията на живота или капризите на Човека с главно Ч. Колкото по-големи бяха реалните нужди на хората и по-мегаломански капризите на Човека, толкова повече линията лъкатушеше. След 35 години безконтролна власт, Човекът с главно Ч призна: „Другарки и другари, СоциализЪМа е едно недоносче!“
Шест демократични партии в два последователни български парламента надминаха бившата комунистическа партия. Като компенсация на предишната им безпринципност, те демонстрираха непоколебима решимост да не пресичат своите Априлски линии. И постигнаха обратен ефект. Трябваше да се правят големи компромиси, затова започнаха да си играят на „кой ще мигне пръв“. Всяко политическо действие бе блокирано. Както справедливо отбеляза преди дни проф. Александър Маринов, председател на Съвета за стратегическо развитие при президента, начертаването на
“червени линии” се превърна в алиби за бягство от отговорност”
Кривите партийни линии не само се пресякоха в безкрайността, но и образуваха кръг. Краят се съедини с началото. Змията захапа опашката си. Кръгът се омагьоса. Вече половин година не можем да излезем от него.
Сега няколко думи и за избирателите. На повечето от тях за съжаление им липсва чувство за дълг. Дългът да живееш честно и почтено. Липсата на чувство за дълг произтича от корупцията. Преди да има самостоятелна държава, българинът смяташе за най-голям позор да бъде хванат с подкуп. Обществото наказваше виновния строго и безмилостно, макар и само морално. Така то пазеше своето единство и своята бдителност: към тирана, към чужденците или каквото и да било. От Освобождението насам обаче тези добродетели са на сергията. Купуват ги със завист, присмех и омраза. Завист, ако някой вземе подкпуп, а ти-не; присмех, ако си признае; омраза към този, който иска да го накаже. Сега българското общество е несравнимо по-заможно, образовано, задоволено, високотехнологично, отколкото през Възраждането, но всички тези придобивки са ненужни, неизполвани и безполезни по вина на тези, които търгуват с тях. А това са повечето българи.
Затова хаосът нито е случаен, нито ще е краткотраен
Очевидно „плаващите мнозинства“ са новият начин, по който Кремъл е решил да контролира – а по-точно казано – да торпилира! - българската политика. И ако случайно през ноември „волята на народа” все пак даде крехко мнозинство на някоя партия, остнаналите ще намерят начин да я принудят да търси „подкрепа на парче“ за всеки свой закон или проект. Джипката с пари, и шофьорът, който разхвърляше милиони от нея, ще бъде размахвана като плашило. Плаващите мнозинства – обожествени като връх на демокрацията.
Така най-лесно се краде. Кремъл и петоколонниците му в България харесват това.