Навлизаме в много критичен период на геополитическите влияния на Западните Балкани (Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора и Босна). Това може да се анализира от две позиции: състоянието на разширяването на ЕС (евроатлантическото късно-либерално идеологическо влияние) и в същото време влиянието на Русия (и спорадично - икономическото влияние на Китай, особено в контекста на руската агресия срещу Украйна) – източно ортодоксално, авторитарно и вредно влияние.
Тези
опорни точки
дават ясна картина на състоянието на региона и фантазиите на държавите, които тепърва еволюират в определени международни субекти под тези влияния.
Формално състоянието с евро-атлантическата интеграция е следната:
- Македония: член на НАТО, в напреднали преговори по евроинетграцията ("лидер в региона" каквото и да означава това, единствено я блокира вътрешният про-руски консервативен отпор срещу конституционните промени и вписването на българите като малцинство в преамбюла на Конституцията).
- Албания: в НАТО, в напреднала позиция по преговорите с ЕС.
- Сърбия: идеологически отпор срещу евро-атлантическата интеграция, с позиция за изчакване на световна геополитическа промяна и по-голямо влияние на Русия и Китай, колапс на ЕС и Америка-НАТО и "връщане на историята", поправяне на всички „несправедливости“ нанесени на Сърбия от войните от 90-те, Косово, Босна и т.н. Изключително регресивна националистическа позиция, авторитарно политическо лидерство, но и икономически напредък и китайско финансово влияние в страната.
- Черна гора: в НАТО, но в застой с европейската интеграция поради негативния политически баланс между просръбските и черногорските прозападни политически влияния в държавните институции.
- Босна и Херцеговина: нефункционална държава, постоянно блокирана от Република Сръбска и заплаха за отделяне, с покана за преговори с ЕС и неизвестен изход от тях.
- Косово: в постоянен стремеж за широко международно признаване, но с определена тенденция към американските партньори и постоянно повторение на инциденти със Сърбия, с което се компрометира процесът на евроатлантическото посредничество в кризата със Сърбия.
Активните кризисни огнища в региона са под някакъв контрол (Косово -Сърбия, Република Сръбска-Босна), но не са в състояние да разширяват кризите, но са постоянно тлеещи.
Езикът на Брюксел
във връзка с разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани е значително по-добър (особено след агресията на Русия срещу Украйна), но ентусиазмът за разширяването на терен намалява (макар, че все още е над 50%).
Това е парадоксът на ЕС в региона.
Процесът на разширяването се води комулативно и на две нива: икономическа помощ обвързана с политически реформи и реформи за върховенството на закона - и в тази триада, тя е ключовата за съществени демократични промени и означава не само икономическа помощ и не само натиск за политически промени.
Държавите различно реагират на този "заговор" на ЕС: някои го приемат като полезен за тях, някои го отхвърлят и маневрират (ако могат) с други партньори.
В тази пролука на политики на приемане-отхвърляне на политиките на ЕС се намесва икономическият китайски и особено
идеологическият руски интерес и влияние
Днес, в този критичен момент, за който говорим, ЕС има конкурент по отношение на икономическата помощ в лицето на Китай (който дава кредити и за напълно неприемливи проекти, само за да проникне в региона и чрез него в Европа).
Някои държави имат публични финанси напълно зависещи от финансовите ангажименти към китайските си кредитори. Но на втори план, се явява идеологическото вредно влияние и засилен руски натиск и присъствие.
Исторически руското влияние в региона на Балканите има дълга традиция. Но след агресията срещу Украйна и особено след руските "успехи" там фокусът на това влияние става по-ясен и по-агресивен.
Ако предположим какъв може да е "План А" на Кремъл за региона, той би бил: след "анексирането" на Беларус и Украйна като големи славянски нации към "Майка Русия" (като под анексиране тук разбираме доминиращо влияние на руските интереси), регионът на Западните Балкани и особено славянските държави, трябва да бъдат
превърнати в буферна неутрална зона
(със скрито или явно руско влияние, на така наречения "Руски свят". Сърбите (Вулин) копират този израз наричайки "Сръбски свят" техните територии отпреди войните през 90-те) спрямо Запада и неговите отбранителни и икономически съюзи (НАТО , ЕС).
Това би била някаква оперативна реализация на националистическата линия Иван Илин-Александър Дугин-Владимир Путин на сегашната геополитическа линия на Русия в тази част на света, която не е трудно да бъде разбрана, но е твърде брутална като реализация.
Но понеже войната в Украйна е с все още неизвестен край, а България, Македония, Албания, Черна гора са членове на НАТО, останалите (без Сърбия, която по думите на Путин, заедно с Унгария е неговия най-голям успех в Европа) – се намират на някакъв път към Европа.
И в тази ситуация, изглежда,
Русия развива "План Б":
Руското влияние обичайно се свързва с десни, националистически партии, авторитарно или популистки ръководени и вдъхновени от антимюсюлмански, ислямофобски концепции, ксенофобски към бежанците и мигрантите, антифеминистки, анти ЛГБТQ+, консервативни и патриархални, базирани на доминация или фантазии за доминация, поддържат и стимулират намесата на православната църква или нейни фракции в политиката на основата на пан-ортодоксалността, предлагат международни съюзи-алтернатива на ЕС.
Това руските служби вършат чрез финансирането на политически партии, на неправителствени организации на гражданското общество, които се "борят против натрапените западни ценности, използват ги за купуването на бизнеси, собственост на земя и сгради.
Но най-токсична е тяхната пропагандна ориентация за използването на социалните медии за създаването на общо състояние на непредвидимост, на нестабилност и несигурност в бъдещето, на състояние на пост-истина, в което разпространяването на фейк-нюз и лъжи е редовна информационна "игра", в която победител е този, който пласира повече такива.
Целта е да се създаде емоционално и колективно състояние на емоционална нетърпимост, липса на доверие, провинциален нихилизъм и
царуване на конспиративни теории на заговора
В този смисъл руските инвестиции и купуването, директно или чрез посредници, на телевизии, портали, вестници е драматична и сериозна заплаха за младите демокрации на Балканите (български колеги ми показаха документ, от който става ясно, че 72% от всички негативни текстове против нормализирането на българо-македонските отношения са с източник медийна компания собственост на руски олигарх !?).
Едновременно с това тези тенденции, които ние чувстваме особено силно и драматично, са и европейски проблем заради руската политическа намеса.
Кои се критичните моменти които могат да бъдат използвани за това токсично руско влияние в страните от Западните Балкани и какво може да се очаква:
Първата опасност би било забавянето на темпото на евроинтеграцията; втората опасност е
оттеглянето на САЩ от присъствие на Балканите;
третата опасност е атрофия и деволюция на самите крехки демокрации, най-често с изолирането на страната чрез популистки, националистически и авторитарни лидерства.
И в заключение ми идва на ум мисълта на Тери Игълтън за "тъмната надежда", което означава да имаш надежда, но да не си (неоснователен) оптимист!
Превод: Faktor.bg