Методи Андреев
Казусът с махането на МОЧА има няколко аспекта – първият е формално правен. Много политици говорят днес за реставрация и обезопасяване на монумента, защото такова е било решението преди осем месеца на общинските съветници в София от ГЕРБ и ДБ от предишния мандат. Друг е въпросът, че чак 34 години след падането на комунизма и настъпилите демократични промени българско правителство намери смелост (макар и да не заявява истинската причина) да демонтира от центъра на София този национален позор. Така поне привидно показахме, че сме европейска държава, а не покорен слуга на Кремъл. И още - че сме готови да бъдем пълноправен член на демократичния свят.
Ако се върнем в годините назад, няма как да подминем думи на бившия премиер Иван Костов по актуалната днес тема. Защо този демонтаж не беше свършен по негово време? Та тогава взривиха мавзолея на сатрапа Георги Димитров, Но в парламента тогава имахме мнозинство от политически и идеологически мотивирани народни представители, истински противници на комунистическия режим и съветската империя, а не от лобисти, каквито са голяма част от днешните депутати. Преди няколко години самият Костов призна, че не е махнал МОЧА, за
да не го убият руснаците
Не вярвам в тези оправдания, по-скоро това са страховете на Костов. Това е гузното му оправдание защо не го е направил, когато трябваше и можеше. И от тук идва риторичният въпрос – нима сега да очакваме руснаците да убият премиера Денков? Пепел ми на езика – това оправдание е просто демагогия.
Демагогия е и изказването на Борисов – той бил против разрушаването на този монумент, против бутането му. А какви ценности е изповядвал Борисов преди години, когато руснаците му връчиха ордена „Ломоносов“ и той обеща да пази този символ на съветското робство като зеницата на очите си. Съгласен ли е бил с неговото доминиращо присъствие в жизнената среда на София, с унижението на националното ни самочувствие? Ето така във времето лидерите, които са били призвани от своите избиратели да направят държавата ни модерна и европейска, са продължавали да я бутат в руския коловоз.
Но когато говорим за лидерите, не трябва да подминем и днешните им изяви. Атанасов от ДСБ каза преди време, че този монумент не може да бъде разменна монета за каквито й да е политически разговори и пазарлъци в СОС, и той ще бъде демонтиран. Но претендентът за лидер в дясното или по-скоро кормчията, който сега търси пътя на ДБ към дясното, днес мълчи и дума не обелва. Мълчи, защото Христо Иванов е просто лидер на розово дясно. Дума не е обелил за разфасоването на скулптурната композиция. Мълчи по темата и натрапеният ни като десен кмет на София Васил Терзиев. Питам се – защо тези хора не кажат истинските причини за случващото се? Бутаме, а не демонтираме този срамен монумент. Но като хора, претендиращи за цивилизована и демократична държава, ние не трябва да се държим като нацисти и талибани, и да горим книги и да взривяваме монументи, само защото са служили на тоталитарна идеология. За това мястото на МОЧА е в музея. Който иска да ходи да му се клани там, а тези които искат да възпитават децата си в дух на истински патриотизъм - да им показват този срамен експонат, за
да знаят какво не бива да правят в живота
Истинската причина за този демонтаж не е че паметникът е нефелен и опасен. Не трябва да се прави компромис с техническото му състояние. В моята дългогодишна практика на конструктор съм имал случаи, когато неочаквано се случват неща, които са ни изглеждали невъзможни. Давам пример. Преди години, когато правихме експертиза на най-големия стадион в Пловдив - бившият „9 септември“, забелязах че козирката на старата спортна зала, която е от 1954 година, се е деформирала и е станала опасна. Предупредих веднага с писмено становище ръководството на общината и те още на следващия ден обезопасиха периметъра. След един месец козирката просто падна. Тогава ме питаха – как така познахте? Нищо не съм познал, просто забелязах признаци, които могат да доведат до катастрофични събития. Колегата конструктор Колчаков, който е изключителен специалист, сега е установил признаци, които могат да доведат до трагедии. А разни господа ни убеждават, че тава било несериозно и нямало опасност, конструктивното становище било измислено. Но аз ги питам – кои са лицата, които най-често ходят да поднасят цветя и да се молят на този паметник? Ами БСП, Възраждани, г-жа Митрофанова и цялата русофилска гвардия. Ами ако ръката на съветския войник, която сега беше срязана с флекс, се беше стоварила върху руския посланик у нас, заради земетресение – кой носи отговорност? Ето – вече
няма опасност за Митрофанова и Копейкин
Но това е формалната страна с конструктивното състояние на скулптурата. Истинската е, че махането на МОЧА е духовното ни освобождение от съветско и руско робство. 34 години ние трудно се измъкваме от тресавището на комунистическите митове, виждаме колко кресливи днес са противниците на този демонтаж, колко са яростни, въпреки че са малобройни.
Но говорейки за това важно събитие, което ще бъде гвоздея на тази отминаваща година, трябва да подчертаем нещо много важно, което остава зад завесата – личната
съпричастност към проблема на Кирил Петков
Разполагам с достоверна информация, че той е истинският генератор, за да се случи това събитие. Ангажирано и сърцато, макар и невидимо работеше за премахването на това грозно чучело, символ на най-мрачните и диви комунистически времена. Той трябва да бъде поздравен за активните му действия. И да знае – срещу него сега ще се излее още повече помия. Но България ще запомни смелите!