На 6 ноември, по време на обратния полет от Бахрейн за Рим, добрият папа Франциск предизвика поредица от скандали, разговаряйки с журналисти за мръсната война на Русия срещу Украйна. Светият отец оневини руските зверства срещу невинни украинци, заявявайки: „Прави ми впечатление - за това използвам думата "измъчван" за Украйна - жестокостта, която не е на руския народ, може би ... защото руският народ е велик народ. Това е дело на наемници, войници, които отиват на война сякаш се впускат в приключения, наемници…“
Левичарските излияния на Франциск завършват с думите: „Помислете само за Достоевски, който ни вдъхновява до ден днешен, вдъхновява християните да мислят за християнството.“
Повече от столетие образът на Достоевски е покрит с митове, а заслепените от гения му проглеждат, че творчеството му е просто свидетелство за руските бесове.
Руската църква вече е започнала процедура за канонизирането и обявяването на Фьодор Михайлович за пророк.
Faktor.bg предлага на своите читатели нестандартен очерк за гения, отвъд клишетата - „пряк път към освобождаването от игото на всевъзможните "светини" и забрани“.
"Антрекот Михайлович Достоевски" (Изкуството да се оскърбява)
Александър Невзоров, „Ехо Москва“
Занаятът на публициста е така да заостря смисъла и образите, че те без намеси да се вбиват в дървените мозъчни гънки на читателя. Разбира се, различните епохи изискват и различни стилове на заостряне. Трябва да се помни, че от времето на Ламетри и Писарев мозъчните полукълба на публиката са загрубели.
Разбира се, че да се преустрои смисълът също не е нужно. Мисълта не трябва да се набива леко и безшумно. Задължително трябва да се чува "чукането на чукчето". На читателя му харесва да чувства, че с неговия мозък работят.
Има и още един секрет на публицистиката.
Той се състои в това, че най-сочните антрекоти* се нарязват от най-свещените крави.
Разбира се ,"кравата" може да се избере и специално. Но по-добре да се използва старата самурайска методика: да се опитва острието на меча върху случаен минувач. Хубавото е, че в пространствата на културата бродят много сакрални персонажи. Всеки от тях става за антрекот.
Трябва да се прави такова нарязване. Това е пряк път към
освобождаването от игото на всевъзможните "светини" и забрани
При наличието на каквото и да било сакрално нещо, свободомислието е невъзможно.
Започваме.
Най-накрая е озвучено намерението за причисляването към ликовете на светците на Фьодор Достоевски в чин пророк. Няма съмнение, че канонизацията скоро ще се извърши. Защото Достоевски – това е именно нещото, което сега е нужно на църквата. Заприходявайки го, поповете ще станат еднолични собственици и на "руската месианска идея" и на марката "народ-богоносец".
Иконописният образ на новия светец ще стане хит. Пророк Фьодор може да бъде изобразен гол, в банята, с голичко, селско, 10-годишно момиченце, доставено там за неговите "банни забавления", (подробностите можете да си изясните в известното писмо на Н. Страхов, където той разказва за педофилията на Достоевски, б.а.).
Разбира се , съществува мнение, че “всичко не е било така” и “Страхов се е объркал”.
Възможно е. Не можем да изключим и възможността, че момиченцето само се е поръчало в банята на автора на “Карамазови” (впрочем, от промяната на местата на събираемите, мизансценът не се променя).
Фонът на тази икона, несъмнено трябва да бъде бездънно-златен, каквато е самата руска духовност. Впрочем всичко, включително и позите, можем да оставим на виждането на иконописеца. Главното е нимбчето да седи.
Има страхове, че празникът ще бъде изпортен от православните лицемери. Те са склонни да премълчават най-живописните подробности от биографиите на своите кумири.
Напразна срамежливост!
За две хиляди години църквата така се е научила да представя всяка гадория за постижение, че би могла вече да не се стеснява от нищо.
Насилници-извратеняци, садисти и организатори на масови убийства отдавна са обявени за светци. Княз Владимир, Николай-2, И. Волоцки се почитат като образци на добродетел. Редом с тях уютно се е наредил и полумрачният педофил Фьодор.
Да разгледаме неговото in vitro.
Ще отбележим, че нас не ни интересува изящната словесност на Достоевски. В същата степен нас малко ни вълнува и неговата педофилия, картите и припадъците. На нашето микроскопско стъкълце е Достоевски, само като
публицист-фанатик, обсебен от богоизбраността на “светата Рус”
В какво е същността на месианската идея, която той проповядва?
Преди всичко в това, че гнойният мехур на православната духовност трябва да се пръсне така, че да опръска със себе си целия свят. Защо въобще светът трябва да бъде опръскван? Достоевски не уточнява, тъй като вероятно и сам не знае това.
Тук ние сме длъжни да се застъпим за писателя. Той и не е могъл да бъде посветен във всичко.
Ще напомним, че Достоевски е сурогатна майка.
“Народ-богоносец” – не е негово лично изобретение. Той само и единствено е доизносил в своята писателска утроба умозренията на Филотей, Мисюри (Михаил Мунехин)и други дякончета - патриоти от XVI век.
Впрочем, екзотичната мисъл за това че съществува народ, който се намира в интимни отношения с бога, се е родила разбира се на Синай.
Идеята за богоизбраноста се е поразмотала по света, преживяла редица забавни трансформации, а в XV век попаднала при българите. Там я открили руските дякончета и, разбира се, незабавно я откраднали. Освежили я, “омосковили” я, и я представили на началството като своя собствена.
На венценосното ръководство идеята се харесала. Което не е удивително. Нали месианството изписва като необходим разход всяка разруха, а наличието на “височайша цел” позволява да издевателстваш над населението както ти е угодно.
Доктрината на дякончетата получила названието
“Москва – Третият Рим”
Съгласно тази доктрина, Русия има особена роля. Нейното предназначение е да спаси света от “злото на развитието”.
Патриотите малко са се престарали. Старата еврейска приказка се е превърнала в издаден от бога патент за деградация. Личният подпис на божеството в патента не е поставен, но както клетвено уверил Мисюря, само поради причината, че в нужния момент свършило мастилото.
Защо идеята за “народа-богоносец” се оказала толкова успешна в тогавашна Русия ?
Защото именно в епохата на Василий-3 и Иван-4, уродството на руския живот изисквало радикално оправдание. Работата е в това е, че заедно с германските оръжейници и италианските строители и архитекти – в глухо закритата Русия се просмукват първите подробности за окръжаващия свят. Става известно за телескопите, университетите и гащите.
Това са били крайно неприятни новини. “Руският свят” се смутил и поискал обяснения.
И тук много навреме пристигат откровенията на Мисюри и Филотей. Всякакви Коперници получават удар с цървул по наглите си научни мутри. Цивилизацията, правото и свободата били обявени за “ бесовско зло ”, а "светата Рус"–за победител над това зло.
Оказало се, че изостаналостта не е беда, а “висш замисъл”, а свинството — главно оръжие против Антихриста.
Самата Московия била означена като онзи “Трети Рим”, който ще научи целия свят как се запарва ряпа, как правилно се набива на кол и как се правят поклони. Както на всички е известно, изпълнението на тези действия неизбежно ще доведе до настъпването на “царството небесно ” на цялата Земя, а разплаканият Антихрист ще се затвори в далечна килийка в Ада.
Държавата разбрала, че се е обзавела с национална идея и възликувала. Всенародно да се изпълни “Вставай, страна огромная!” в онзи момент не се получило. Песента още не била написана. Впрочем, даже това не успяло да помрачи празника.
Обаче, да изковат доктрина “за векове” не се получило. Филотей го изгризали хлебарките, а Мисюря се пропил така, че “забравил да пише”.
Заради тези нещастия великата идеология останала малко недописана и недоносена.
Известно време от нея нямало необходимост, но втората половина на XIX век отново поискала руското месианство.
Какво се случило отново ?
Била загубена важна война, задълбочила се разрухата. Право пред носа на “народа-богоносец” Европа съблазнително затресла своите революции. Усуквайки мозъците на впечатлителните руснаци — ударил Дарвин. Всичко това, несъмнено била
нова атака на Антихриста към Русия
На попълзновенията от Ада, държавата можела да отвърне само с Мисюря. Разбира се, откровенията на старото дяконче се нуждаели от модернизация и доузряване. Тук им попада отличният инкубатор в лицето на Фьодор Достоевски.
Ще напомня, че младият писател Достоевски е бил съден по “делото на Петрашевците”, като злостен царски враг и атеист. Него са го арестували, дълго са го мъчили и заплашвали, а после наужким го “разстрелват”, правейки го завинаги заекващ и епилептик. Каторгата и военната служба го доубиват. След като се освобождава, Достоевски се оказва лишен “от всички права по състояние”. Големите градове и столицата са забранени за него, а може да разчита само на местенце като учител по трудово в сибирска гимназия (със заплата 7 рубли на месец).
Писателят бил смъртно наплашен и готов на всичко, само да не се повтаря кошмарът на следствието и затвора. Нещо повече - той искал в казиното, искал пари и нова писателска слава. А разрешение за всякаква публикация можело да даде само Главното Управление по печата на Министерството на Вътрешните работи (тогавашният Главлит). Но това ведомство нямало никакви причини да глези каторжника волнодумец.
И тук Фьодор Михайлович започнал да трещи по шевовете от любов към царя и отечеството. Провървяло му — трясъкът бил чут.
Написаните от него подмазвачески стихове легнали на нужната маса. Царят в тях бил подобен на зора, “ярко възходяща пред очите”, а всички надежди на света се възлагали само на “престол, кръст и вяра”.
Станало ясно, че Достоевски притежава рядката
дарба да целува през ботушите
Главлит оценил това – и намигнал на съобразителния съчинител.
След няколко дребни, но приятни бонуса от Управлението, Фьодор решил занапред да служи само на “духовните свръзки”.
Достоевски трябва да бъде разбран и простен. Нали има принципи – това е единствената стока на интелигентния човек.
Е, а по-нататък всичко тръгва, като по масло. Писателската кариера рестартира. Филотей и Мисюря намират достоен наследник. Старият патент за деградация бил не само продължен, но и украсен с всякакви “сонечки и велики инквизитори”. Фьодор не подвел. В Русия отново мазно лъснали поповете и еполетите.
Освен всичко друго, развъденото от белетристиката мракобесие се оказало отлична стока. То изцелявало раните, нанесени от гадните открития на Дарвин. То лекувало болката, която свободата причинявала на руските умове.
Разбира се, че битката на Фьодор Михайлович с нихилизма и атеизма акуратно е управлявана от Управлението по Печата.
Трудно е да не забележиш фаталните съвпадения: всяко от съчиненията на Достоевски, почти винаги е било “отговор” на нова публикация на Дарвин или на другите успехи на естествознанието.
Периодически, чрез верните издания се прави поредния пълнеж за “гениалността”, “пророческата сила” и “необичайната дълбочина” на Фьодор. Но от време на време с него се провеждат и строги беседи в Управлението. Достоевски обичал меденките, но и миризмата на бича помнел добре.
Въобще, да се коректира плашливия писател е било леко. Той дълго е бил под полицейски надзор, него рядко са го мъмрили за педофилските му изцепки. Особено не са го обиждали. Разбирали са, че специалист по “сълзицата на детето” не можеш да станеш просто така; необходими са ти някакви експерименти .
Някои
нюанси от житието на пророка Фьодор
ги пропуснахме. Но те не съдържат нищо принципиално. Причинно-следствената връзка между основните факти от биографията и убежденията е достатъчно очевидна.
Разбира се в полукълбата на мозъка не са заложени никакви идеи “изначално", а и не се транслират от космоса. Дълбинните “механизми на психиката” съществуват само във въображението на поетите. Всички идеи и възгледи се определят от страха, модата и изгодата, а така също и от свойствата на тази среда, в която обитава особата.
И така часовничето на православните “откровения” на Достоевски се е навивало от пръстите на градоначалника и парите. Естествено не направо, а чрез “възгледите” на писателя, които са се регулирали от прости външни фактори. В това число и от Управлението по печата.
От това не следва, че Фьодор Михайлович трябва да се записва в числото на мошениците. Нищо подобно .Той просто е романист, т. е. майстор на лъжите и белетристическите фокуси. А читателят на романите отваря книгата, за да бъде измамен. Той съзнателно търси прост и сладък дразнител на мозъка. И колкото по-ярка е лъжата – толкова по-силна е хипнозата на възторга.
С времето литературните химери окончателно заменят реалността. Вкоренява се вярата в това, че зайците живеят в шапките, а дамите могат да бъдат разрязвани наполовина. Носител на истината става илюзионистът.
Управлението се възползвало от възможностите на популярния жанр. А едновременно с това измайсторило на Фьодор
имидж на руски пророк
В XIX век медийно-полицейският проект “Достоевски” се оказал успешен. Тогава Фьодор Михайлович славно се е потрудил за деградацията на Русия. Но и до ден днешен, този фокусник вади от цилиндъра ту зайците Карамазови, ту Третият Рим. Неговият атракцион работи. Вече от гроба старият педофил вдъхновява за това, да се мъкне страната в черното никъде на миналото. Под бъчвичката при Мисюра.
Впрочем, и в това не трябва да виним Фьодор Михайлович. Възможно е там, под дяконската бъчвичка на Русия да и бъде много по-уютно."
*Използва термин от гастрономията – малки и добре мраморизирани, сочни и наситени на вкус парченца от месото между ребрата на телето. Алюзия с тайни и пикантни подробности от житието на бъдещия пророк.
Превод: Валери Иванов