Професор Денко Малески

Каква е истината, ме пита по телефона един журналист на телевизия „Алсат М“. Дали всички членове на ЕС са зад нас, или  България може да ни блокира? Опитът от македонско-гръцкия спор ни учи, че и двете възможности могат да реализират. А именно, в началото след независимостта всички държави-членки бяха зад нас, дори в един момент дадоха Гърция пред европейски съд заради търговските бариери, които ни беше наложила, но ветото на тази страна се оказа по-силно от тяхната подкрепа и това блокира европейската ни интеграция. Така работи ЕС. Решенията по въпросите на външната политика и сигурността се вземат с консенсус. Означава ли това, че историята с Гърция ще се повтори с България по същия начин? Вероятно не съвсем.

Гърция и Сърбия не искат да разпространяват българското влияние в Македония

и разделянето ѝ на албанска и българска сфера. Втората важна разлика от гръцкия случай е, че западната научна мисъл разглежда древна Македония като част от елинския свят, но отдавна е признала съвременната македонска нация и нейния език. Така че България е изправена пред колосалната задача да промени световната историография, като отрича съществуването на съвременния македонски език и съвременната македонска нация. В това начинание тя рискува да се провали, както ние се провалихме в опита си да убедим света, че сме преки потомци на древните македонци.

Осъзнавайки този факт, депутатът от ГЕРБ в Европейския парламент (Андрей Ковачев) още в самото начало на потенциалния спор в институциите на ЕС релативизира искането на своята страна с изявлението, че днес съществуват македонска нация и език. Доколко България ще настоява за реализиация на радикалните си изисквания, зависи от оценката на собствената ѝ позиция на международната сцена. В началото на 90-те години в разговор със заместник държавния секретар на САЩ Лорънс Игълбъргер, в залата на Конферентната зала в Хелзинки. Той сподели с мен, че Америка оказва влияние върху българите, да стоят далеч от македонските проблеми. Но това международната сцена беше много различна тогава. Войните в Югославия бяха централна тема, а България, току-що излязла от Източния блок, беше слаба държава.
Днес, като членка на НАТО и ЕС, България е в съвсем различно положение. Тя е

консолидирана във вътрешен и международен план

и се стреми да разшири влиянието си в региона. Страната успешно се интегрира в евроатлантическите структури и има необходимото самочувствие и необходимите инструменти в ЕС за да иска отстъпки от Македония (и Албания). Проблемът, така да се каже, е, че Северна Македония със споразумението от Преспа и членството си в НАТО също  укрепи международната си позиция и съответно позицията на своята нация и език. С тази нова самоувереност трябва спокойно да реагираме на българските условия за започване на преговори на Македония в ЕС.
И трябва сериозно да обсъдим историческия спор, който не можем да променим, но можем да го тълкуваме по начин, който ще ни направи най-добри приятели.
Да си дадем сметка, че отмина времето, когато македонската историография, защитена от мощната югославска федерация, можеше безнаказано да подбира историческия материал за македонската нация, и там, където пише „български“, да се задрасква и да се пише „македонски“. Вече можете да кликнете в Интернет, да влезете в архивите на New York Times и да прочетете текст от кореспондентския им доклад от 1903 г. за българското въстание в Крушево на Илинден. Затова трябва да се приспособим към историческата истина, че

в миналото сме били част от един и същи народ

Част от този народ, в отчаян опит да избегнат разкъсването и униженията от съседни балкански държави, нахлули в последната османска провинция в Европа, Македония, потърсиха спасение в това, което Кръсте Мисирков нарича идеята за „национален сепаратизъм“ и създаването на собствена славянска нация. След бруталните балкански войни идеята за подобен достоен статут – да си бъдат свои на своето, да се изгради македонска нация със собствен македонски език и собствена македонска държава в една бъдеща югославска федерация на равнопоставени народи, бе предложен на поколението македонски партизани, обявявани  за „южни сърби“. Приемайки тази идея по време на Втората световна война, с подкрепата на други югославски народи, македонските партизани я осъществяват с пушка в ръка и човешки жертви.

Разбираемо, по времето, когато се конституира, македонската нация се обръщаше внимание към изследване на това, което я отделя от българското, а такива елементи в историята могат да бъдат открити винаги когато местният патриотизъм и грижата за дома в Македония са надделявали над националната идея за българската държава. Ето защо нашата историография изобилства с такива примери, но такъв подход не казва цялата истина. Използваните в миналото методи на произволен и неварен подбор в науката, както и бруталното отношение към съгражданите с българско национално съзнание в политиката, днес са неприемливи. Обективната историческа истина и правата на човека са аршинът с който ще бъдем оценявани днес.
Всичко, което от което се нуждаем, е волята да се разгледа реалистично настоящето на два отделни народа със собствени езици, обединени от общо минало, но и от общото европейско бъдеще. И двете страни трябва да приемат този подход като най-рационалния, най-разумния, най-европейския.

Публикация на Денко Малески: „Некогаш сме биле еден народ“ в македонския сайт +INFO
Превод: priorities.bg