Последните трусове около правителството пак поставиха въпроса за неясната политическа рамка, по която то беше създадено. Няма коалиционно споразумение, няма споразумение за кадрите, няма обща политика по министерства, липсва обща управленска програма, освен законодателната, която се изчерпва с пет приоритета – еврозона, Шенген, войната в Украйна, бюджет и инфлация.
Самото правителство беше формирано заради общото желание за евроатлантически курс на страната и
изолиране на Румен Радев
от властта – желание, което беше по-скоро наложено отвън, а не като вътрешна мотивация в самите партии.
Отгоре на всичкото тази „коалиция“ беше създадена в нарушение на основни принципи на многопартийната система.
Първият е, че е прието след избори да се направи правителство с първия мандат. Така избирателите знаят, че политиците се съобразяват с техния вот и дават предимство на победилата сила, за да може мнозинството в обществото да реализира своята победа. Утвърждава се и смисъла на самите избори като състезание с победител. В нашия случай първите две партии направиха коалиция с втория мандат, макар и ГЕРБ, и ПП-ДБ да знаеха предварително, че правителство между тях ще има – едно, заради силния натиск от нашите съюзници, и второ заради пълното безсмислие на нови избори през лятото. Значи можеха да го направят и с първия, без да извиват ръце и да неглижират резултатите от изборите. В световната практика правителства с втория мандат са кризисни и не изкарват пълен мандат.
Вторият е, че съвместно управление се прави в коалиция. Това означава предварително договаряне на обща законодателна програма, детайлно разписана управленска програма, разпределяне на министерствата между партньорите, както и участие на кадри от всички партии в коалицията по етажите на властта. Така има гаранция, че и позитивите, и негативите от управлението ще се разпределят поравно. Правителството Денков-Габриел прилича на
правителство на малцинството,
съставено от ПП-ДБ, а не на коалиция. Управляващият Денков назначава всички кадри от „своите” и не допуска хора на ГЕРБ до властта – от областни управители до заместник министри, министри и еврокомисар. Ролята на ГЕРБ е още по- странна – те подкрепят правителството в парламента, дават мнение за назначенията, но не участват в тях, въпреки че имат вицепремиер. Напълно обективен наблюдател би заключил, че ПП-ДБ, само с 63 депутати овладяват цялата власт и се държат като мажоритарен победител, а
ГЕРБ сама се е свалила в доброволен нокдаун
В тази сбъркана първоначално конструкция ГЕРБ видяха пролука за плаващи мнозинства с други партии и я използваха веднага. Борисов е майстор на тънките игри с електората и с партньорите. Докато се прави хем на управляващ, хем на опозиция, формира тематични мнозинства и с други партии заради съдебната система. Предстои избор на съдии от квотата на парламента във ВСС, а за тях Борисов по-лесно ще се договори с БСП и ДПС, отколкото с ПП-ДБ. Същото ще стане и с кандидатурата за главен прокурор, с регулаторите, особено с БНБ, също. За такова поведение той има оправдание - сега правителството е на ПП и той само го подкрепя.
ПП-ДБ се вкиснаха от такива своеволия в парламента. Петков заплаши да свали Денков, ако ГЕРБ не му изпълни седем точки, повечето от които са механизми за съгласуване на кадри в регулаторите. Закъснелия му ултиматум е безсмислен. Борисов вече не се страхува нито от Гешев, нито от нови избори. Не случайно подхвърли две ключови фрази: едната е, че няма как кабинетът да я докара до ротация след 8 месеца; втората е, че няма той да сваля правителството. Ще чака
ПП-ДБ сами да свалят Денков
съвсем скоро. Във всеки случай Борисов е с развързани ръце и очевидно ще гради плаващи мнозинства и в бъдеще. Може да го спре само коалиционно споразумение и преформатиране на правителството Денков, за което от ПП-ДБ обаче не са готови.
Ако съдим по последния скандал между партньорите, лесно ще заключим, че тази „коалиция“ може да не изкара тази година. Дали обаче ПП наистина ще свали собственото си правителство е интересна прогноза, която не се наемам да направя.