Януш Бугайски, washingtonexaminer
Политиките на администрацията на президента Джо Байдън удължават войната в Украйна и облагодетелстват Русия. Белият дом беше неподготвен за пълномащабната агресия от страна на Москва и последователно възпрепятства Украйна да спре агресора.
Частичното премахване на забраните за използване на оръжия, доставени от Съединените щати, като позволи на Киев да поразяват военни цели в Русия само ако те представляват непосредствена заплаха за украинските сили, очевидно са недостатъчни. Вместо това президентът Володимир Зеленски моли за разрешение за удари на далечни разстояния срещу военната инфраструктура на Русия, което би помогнало за по-скорошния край на войната.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. беше предвидимо, тъй като Москва подготвяше офанзивата няколко месеца. Въпреки че американските разузнавателни агенции предупредиха, че пълномащабната инвазия на Русия е неизбежна, политиците не успяха бързо да осигурят на Киев всички необходими оръжия, за да победи нашественика. Неправилният подход на Вашингтон се основаваше на
две фалшиви предпоставки
Първо, официалните лица бяха убедени, че Москва ще търси „отстъпление“ заради международно осъждане, което бе придружено от пагубни икономически санкции. В действителност президентът Владимир Путин е заложил своята власт на идеята за подчиняването на Украйна, докато Киев не може да се пазари с режим, който има намерение да заличи Украйна като държава.
Второ, уплашените американски политици заключиха, че предоставянето на повече смъртоносни оръжия на Украйна ще доведе до „ескалация“ и ще провокира Москва да атакува Запада или да използва тактически ядрени ракети срещу Украйна. Вместо това Москва гледа на бавното снабдяване с оръжия на Украйна като на явен знак за очевидните страхове на Запада от Русия.
Бойните способности и социалната устойчивост на Украйна по време на руската инвазия изумиха официалните лица на Байдън, които очакваха Киев да поиска прекратяване на огъня предвид предполагаемите огромни способности на руската армия. Вместо това Украйна демонстрира, че е нация, решена да запази своята държавност, че не може да бъде лесно победена, особено от дълбоко корумпирана руска имперска държава, която сама е изправена пред вътрешни раздори.
Екипът на Байдън продължи да забранява на Украйна да използва западни оръжия за унищожаване на законни военни цели дълбоко на територияат на Русия. Това е еквивалентът на отказа на Вашингтон да се стреми да елиминира Осама бин Ладен в Пакистан след атентатите на 11 септември.
В резултат на това Москва може да натрупа сили за нови удари на украинска територия и да продължи ежедневните терористични бомбардировки на украински градове. Киев е благодарен за решаващата военна помощ, която получава, но твърди, че само чрез стрелба с оръжия, които имат голям обсег на действие по цели на руска територия може
да се прекъсне пъпната връв
между оборудване, боеприпаси, гориво и жива сила за руските окупационни сили.
Политиката на Вашингтон за избягване на по-голям риск бавно се променя, но официалните лица на САЩ трябва да отхвърлят остарелите предубеждения за силата на Русия, които пречат на Украйна да постига убедително надмощие. В допълнение към ограничаването на превантивните удари на Киев в Русия, Белият дом се противопоставя на унищожаването на петролни рафинерии и други енергийни цели, които захранват руската армия и са основният източник на приходи за Москва.
На практика войната беше удължена заради лошо планираната политиката и страха от руските военни способности. В действителност доказателствата показват, че Москва не е в състояние да засили въоръжените действия, като атакува НАТО. Предупрежденията на Путин за
червени линии и ядрено отмъщение
се оказаха по-скоро илюзорни. Вместо това Кремъл участва в операции за влияние и саботажни мисии, за да раздели западните демокрации и да намали решимостта им да помагат на Украйна.
Ирационалният страх от ескалация на конфликта се превърна в психологическо средство, използвано от Москва, за да отслаби американската решителност. Противниците умишлено ще подклаждат този страх, за да преследват целите си, които съвсем не са загрижени за каквито й да е негативни последствия.
За да покаже превъзходство една голяма сила трябва да може да отхвърли всички ирационални страхове, да проектира собствените си сили и да използва уязвимите места на своите противници. За съжаление, когато на администрацията на САЩ липсва яснота относно целите на международната сигурност, тя не може да разработи ефективна политика за постигането им.
Превод: Faktor.bg