Димитър Попов
Събитията около съставянето на редовно правителство са динамични и погледнато отвън, съвсем нелогични. Борисов смени три тактики за два дни, преди да оповести последната идея - за правителство на ГЕРБ, с подкрепа на независими и вероятно на ДПС. По рано той отричаше такъв вариант, но вече дава сигнали, че е готов с малцинствен кабинет, и че въпреки предварителната заявка колко цинично е да се купуват депутати от други партии за такова мнозинство, той няма да се откаже от техните услуги.
Това е
неочакван вариант,
след като всички говореха за политическа коалиция с ДПС и ИТН. Казват, че тя се е провалила, защото Слави Трифонов го ударил на рекет и изнудване до степен, че на Борисов му се отщяло да преговаря с шоумена и неговите задкулисни приятели. Миналата година, по време на сглобката с ППДБ имаше същата драма, само че тогава главен герой беше Алексей Петров, който уреди нещата. Такава е практиката в България, когато се задава сигурно редовно правителство – първо се договарят големите задкулисни играчи, които контролират едрия бизнес и големите пари; после се вмъкват партийните интереси; после се задоволяват лидерските амбиции за министерски постове, накрая, ако остане време и място, се мисли и за държавния интерес. Може да изглежда като объркана и хаотична работа, но всъщност е много подредена и стройна система, в която Борисов и Пеевски са майстори, обръгнали на всякакви компромиси.
Работата е там, че на тях сега им се налага да се съобразяват с
двата мощни властови центъра,
които от години воюват помежду си. От едната страна са Доган, библиотекарите и икономическия кръг, който някога беше създаден от Луканов и после се разрасна до държава в държавата. От другата страна е трибуквената групировка на червени ДС генерали в БСП, която сега е основен играч в икономиката на всички нива и разполага с такова политическо влияние, че без нейното задкулисно участие е невъзможно да се договори правителство.
Отначало Борисов смяташе да направи експертно правителство, което да прикрие подялбата на властта между двете групировки зад неутрални експерти. Отказа се, защото удари на камък с ППДБ и БСП, които в момента са изтеглени от политическия оборот и са получили нареждане от своите спонсори да изчакват. След като се провали и в преговорите със Слави, сега на Борисов му остана
правителство на малцинството
То е предпоследната възможност, преди да ни връхлети и последната – нови предсрочни избори.
За Борисов обаче новите избори не са вариант. В политически план му предстои да спасява както партията си, така и самата демократична система от провал. Шести избори, които да завършат с решение за седми, ще поставят един въпрос, който много българи вече си задават – Защо изобщо правим избори тогава? Нали целта е след тях да има редовно правителство, което да ни остави да си гледаме живота! Никой няма да разбере оправдания, че този не искал с онзи, или пък друг сънувал кошмари, затова не се разбрали. Някой трябва да пусне лодката да плува най-накрая. И в тази роля е Борисов, който отлично съзнава какво се очаква от него. Затова той няма да се откаже от съставянето на каквото и да е правителство, дори за къс период от време.
Основния проблем на Борисов си остава
външната реакция
срещу негово правителство на малцинството. То ще бъде посрещнато на нож от съюзниците, а вероятно и от руското посолство. Борисов внимателно калкулира тези реакции и винаги се съобразява с тях. Той има горчив опит с основните посолства в София. През 2020 година проамериканската ДБ и проруската БСП му спретнаха революция, която му вгорчава живота и до днес. Ако сега направи редовно правителство без мнозинство, в парламента като опозиция ще останат Възраждане и ППДБ. Двете партии са смятани за близки до двете основни посолства в София. При определени обстоятелства може Възраждане и ППДБ да станат обединена опозиция срещу Борисов. Вече вървят слухове, че двете партии преговарят по разни теми. Звучи смешно и нелогично, и все пак ППДБ се оказаха напълно безпринципни, които само с Възраждане все още не са се прегърнали. Освен това не е ясно какви точно преговори между тях текат – дали политически, или на тяхното олигархично задкулисие. Та с такава опозиция Борисов винаги ще е нащрек и винаги ще очаква два ножа в гърба едновременно.
Правителство със сигурност ще има, трудно обаче може да се предвиди какво ще бъде то. Преговорите продължават, вариантите се увеличават, предсрочните избори все още са на масата, а снайперистите край дома на Борисов ясно показват, че докато не е договорено всичко, нищо не е договорено.