Димитър Попов

Премиерът Денков обяви, че е изпратил на партиите, които подкрепят правителството, вариант за коалиционно споразумение. От ГЕРБ и от ПП замълчаха по въпроса, обаче от СДС коментираха, че това не е коалиционно споразумение, а механизъм за работа на партиите със самото правителство, което няма нищо общо с коалицията ГЕРБ-ПП-ДБ. 
Не е тайна, че липсата на споразумение между партиите ражда 

напрежения около назначенията в кабинета, 

които прави Денков, респективно Петков, и които не винаги са съгласувани с Борисов. По този повод той непрекъснато припомня, че сглобката е твърде халтава и лесно ще се счупи без писмен ангажимент на всички партии в нея. Сегашната инициатива на Денков изглежда е опит за създаване на регламент за назначенията и вероятно е инициатива за успокоение на недоволството в ГЕРБ, които роптаят, че правителството е пълно с хора на ПП, а всяко предложение на Борисов се приема на нож от премиера.
Отвън погледнато изглежда, че недоверието между партиите е твърде голямо, за да запази това правителство на власт дълго време, а това поставя на дневен ред въпроса за премиерската ротация след 5 месеца. 
Искат ли я наистина Борисов и Петков? 
Готови ли са техните партии да претърпят щетите, които този кабинет вече им носи?
Засега Борисов подкрепя кабинета, макар и по негов самобитен начин. Той добре познава механизмите на властта, както и непостоянните народни настроения, които е свикнал да използва в своя изгода. Данните за електоралните нагласи показват, че ГЕРБ запазва своите избиратели, макар само половината партия да одобрява това некоалиционно правителство. Как става така? Логиката е в странното поведение на Борисов, който тайно участва в управлението и в контрола върху Денков, а явно го критикува и се прави на опозиция. Шизофренно поведение, което обаче обслужва и двете половини на неговия електорат и ги държи споени под шапката на ГЕРБ.
Петков и останалите, които очевидно нямат никакъв политически опит, понасят все 

повече щети от преяждането с власт,

 която номинално имат, но не могат да упражняват, защото силно зависят от външни сили. Техните резултати от социологията са ясни – губят около 150 000 избиратели в сравнение с последните избори, и тенденцията надолу продължава съвсем устойчиво.
Тези, които ги изоставиха, обясняват разочарованието си така: „Те са властолюбиви и безпринципни тарикати, готови да се съюзят и с дявола заради лични бизнес и политически кариери. Бяха съюзници с Румен Радев, с комунистите от БСП, със Славчо Чалгаря, с Васил Божков, с Алексей Петров, с врага Борисов, и накрая дори с Пеевски. Къде виждате принципи в такова поведение?“. 
Какъв е аргументът на останалите, които не напускат Петков и Василев, ми е трудно да преценя, защото там никой не обяснява мотиви. Поведението е на сектанти, които възприемат ПП като религиозен феномен свише, на който просто вярваш и толкова.
Самият премиер Денков, който трябва да отстъпи поста си на Мария Габриел, е умерен оптимист по въпроса за ротацията, което означава, че на хартия вярва, но на практика се съмнява тя да се случи. Същите съмнения изказва и Бойко Борисов. Социологията показва също, че делът на хората, които гледат 

към нови предсрочни избори, 

се увеличава.

Под въпрос ли е ротацията наистина? Пред нея има няколко големи подводни камъка, които могат да пробият лодката и да скъсят живота на кабинета…
Единият е непредвидимата емоционалност на Киро и Асен, които може да не преглътнат завръщането на ГЕРБ във властта. Като премиер Габриел вероятно ще сменя министри и заместник министри, за да покаже и на партията, и на избирателите, че управлението вече е в ръцете на ГЕРБ, а това ще бъде удар под пояса за избирателите на ПП, които сега се носят на вълните на фантазията, че не пускат Борисов и Пеевски във властта. Тъкмо по тази причина три четвърти от тях подкрепят правителството. Колко ще го подкрепят след ротацията е риторичен въпрос. По-скоро е възможно да има силен отлив на избиратели от коалицията ПП-ДБ, която без това ежедневно губи доверие и подкрепа. А такава ситуация ще принуди Христо Иванов да се замисли сериозно дали да остане на потъващия кораб заедно с Киро и Асен, или да потърси нова спасителна лодка за своята формация…
Не е тайна, че между ПП и ДБ има конфликт, и той се задълбочава. Двете партии имат сериозни разминавания както по отношение на правителството и на назначенията в него, така и по отношение на коалиционната политика. ДБ настояваха за подписано споразумение, както и за коалиционно правителство с поделена отговорност, а ПП искаха цялата власт за себе си и ротация. Киро се наложи, заплашвайки с нови избори, но това обиди Христо Иванов. Говори се, че в момента той е по-близък с Пеевски, отколкото с Киро и Асен. След местните избори, в които двете партии уж имат общи кандидати, противоречията ще стават по- дълбоки и е възможно именно ротацията да изиграе ролята на айсберга в катастрофата на „Титаник“. 
Друга опасност са намеренията на Борисов за бъдещето. Сега ГЕРБ имат комфортната роля на управляваща опозиция, но след ротацията трябва да поемат отговорност за самото управление и Борисов е наясно, че ще стане заложник на ПП-ДБ, така както сега те са му заложници. Това не е изгодно за него, още повече, че близките отношения с Пеевски ще изискват партията на Доган, макар и задкулисно, също да има думата в новото след-ротационно правителство. От гледната точка на Борисов, ДПС е по предвидим и сигурен съюзник от непредвидимите аматьори от ПП, и по тази причина Борисов няма нищо против да скъса връзките с Киро и Асен. Възможно е дори да си представя ротацията по-скоро като 

нова коалиция на ГЕРБ, ДБ и ДПС,

 отколкото като продължаване на сегашната. 
Такава коалиция вече изглежда възможна и по друга причина – затоплените отношения на Пеевски с Христо Иванов. Напоследък прави силно впечатление голямата активност на ДПС по отношение на съдебната реформа, и пасивното одобрение на Христо Иванов за техните инициативи. Създаде се впечатление, че между ДБ и ДПС има пълно съвпадение на идеите за реформи, а говорител на общите им намерения е Делян Пеевски. И това не е оспорвано дори в медиите, които по традиция са близки до ДБ.
Другият възможен вариант пред ГЕРБ, освен ротация и нова коалиция, е да напуснат правителството и да тръгнат към предсрочни избори. Борисов може се реши на такава стъпка, ако след 5 месеца рейтинга на неговата партия се запазва в сегашните граници, докато рейтингът на ПП-ДБ е паднал до 12-14% да речем, което е напълно възможно, ако сегашните тенденции се запазят. Това ще гарантира на Борисов победа на нови избори, при това с голяма преднина, както и участие в следващо редовно правителство, наредено от ГЕРБ. Много е вероятно също след нови избори втора сила да се окаже проруската Възраждане, което прави участието на ДПС и ДБ в следваща коалиция с ГЕРБ задължително.
Ако претеглим всички изброени предпоставки, на мен ми се струва, че ротацията следващата година е малко вероятна, и че подводните камъни пред нея са твърде много, за да остане корпусът на лодката „Денков- Габриел“ цял. Най-вероятно е следващата година да има нова коалиция на ГЕРБ, ДПС и ДБ, като единствената въпросителна според мен е само времето – дали това ще стане преди, или след нови предсрочни избори…